Решение № 34 от 04.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20205330117029 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Д. У., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ************* против

ЗК „20-ти април”, ЕИК 825022756, с.

Старосел, общ. Хисаря, обл. Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване, представляващо ползване без основание на ½ идеална част от собствените на ищеца земеделски земи, находящи се в с. С., общ. Х. от страна на ответника, общо в размер на сумата от 1173,82 лв. – ½ част от дължимата сума за ползване на поземлени имоти, находящи се в с. С., общ. Х. с идентификатори ******, ******* и ******* (ползвани чрез другиго ЗК Агрокомерс 98, гр.

Хисаря) и имоти, , с идентификатори ***** и ****** (ползвани лично) за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. (пет стопански години), ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –18.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че с Нотариален акт за делба на недвижими имоти № ***, т. ***, рег. № *****, дело №1536/2006 г. и Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан в АВ под номер ****, на *****г., № **, т. **, номера ************ Г. И. У. (починала на ******* г.) придобива правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. С., сред които поземлени имоти с идентификатори ********, ******* и *******. (С уточнителна молба ищецът е посочил, че в исковата молба е допусната техническа грешка и погрешно е изписан имот с идентификатор *******).

Посочва се, че наследници на Г. И. У. са Г. Р. Р. и Р. Д. У., като ищецът е съсобственик на 1 наследствените земеделски земи в землището на с. С., собственост на наследодателя Г. И. У. при дял ½ идеална част.

Ищецът посочва, че ответната кооперация след ****** г. е ползвала гореописаните земеделски земи без правно основание, като те се обработват, държат без основание лично или чрез другиго, стопанисват лично или чрез другиго, завяват в ОСЗ гр. Х., включват се в споразумения по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и/или отдават под наем на трети лица, като ЗК„Агрокомерс 98“, гр. Хисаря, посредством различни нотариално вписани договори и анекси или на други техни пренаематели, сключили споразумения по чл. 70 от ППЗСПЗЗ.

По този начин се твърди, че ответникът се е обогатил неправомерно за сметка на ищеца и на неговото семейство.

Ищецът твърди, че изложеното се потвърждава от приложените писмени доказателства.

Посочва, че поземлени имоти, находящи се в с. С., общ. Х. с идентификатори *****, ****** и ****** са ползвани чрез другиго ЗК Агрокомерс 98 и техни пренаематели за период от пет стопански години от **** г. до ****** г., което се установява от приложените договор за вписан многодишен наем от ****** г., Анекс от ****** г. и писмо от МЗХГ.

Твърди, че поземлени имоти с идентификатори ********и ******* са ползвани лично от кооперацията за периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2019 г. за пет стопански години, което се установява от приложената извадка от Приложение № 1 към Заповеди, издадени от ОСЗ Хисаря, като посочва и конкретните страници от заповедите за всяка стопанска години от приложенията към тях.

Ищецът твърди, че в периода от ***** г. до ****** г. Г. И. У., която е починала на ****** г. не е имала с ответната кооперация нито членствени, нито мандатни, нито каквито и да е правоотношения, по силата на които гореописаните имоти да са предоставени за ползване.

Оспорва се наследодателят на ищеца да е давала правомощия за сключване на многогодишен договор за наем на земеделска земя от 2011 г. между ответника и ЗК Агрокомерс 98 гр. Хисаря, като се посочва, че никой от наследниците не е потвърдил сключването на договора. Твърди се, че наследниците не са давали нотариално заверени пълномощни или формални права на когото и да е било за сключване на Анекс към договора.

Ищецът твърди, че ответната кооперация ползвайки без правно основание описаните имоти се е обогатила за сметка на наследодателя на ищеца и респ. за сметка на ищеца с половината от сумите, дължими за ползването на имотите за съответния период. За ползването на имот с идентификатор № ******* с площ от 4.199 дка в м. Г. в. поляна за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 289,11 лв.

За поземлен имот ******* с площ от 1,59 дка, находящ се в м. Б. за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 109,75 лв.

За поземлен имот ****** с площ от 7,06 дка, находящ се в м. П. за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 488,34 лв.

За поземлен имот ****** с площ от 2,49 дка, находящ се в м. О. за за периода от 01.10.2015 2 г. до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 171,81 лв., а за поземлен имот ******** с площ от 0,89 дка в м.

О. за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. претендира сумата от общо 114,81.

Общата претендирана сума за ползване на процесните имоти за процесния период е 1173,82 лв. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

Ответникът ЗК “20-ти Април” - с. Старосел, е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че имоти с идентификатори № ************** въобще не са заявявани за обработка и ползване за петте стопански години, включени в исковия период.

За този период се сочи, че са заявени за ползване само имоти с идентификатори № ****** и********.

Сочи, че недвижимите имоти са ползвани при наличие на валидно правно основание за това – договори за наем, като същите са подписани от Г. Р. Р. и се отнасят за цялата площ на имотите, което изключва хипотезата на неоснователното обогатяване. Твърди се, че по тези договори ответната кооперация е изплащала лично или на трето лице, посочено от последната, уговорени наемни плащания добросъвестно, за цялата площ на имотите и в уговорените срокове.

Оспорва да е налице неоснователно обогатяване, като цитира практика. Твърди, че в случая са налице валидно сключени договори за наем, които изключват хипотезата на ползване на посочените имоти без правно основание.

Ответникът твърди, че е налице сключен договор за наем от 14.09.2005 г., като договорът е с първоначален срок на действие 5 г. до 14.09.2010 г., но същият е продължен, като безсрочен.

Позовава се на чл. 236, ал.1 ЗЗД и съдебна практика в този смисъл.

Ответникът посочва, че са налице договори за внасяне на посочените имоти в кооперацията за съвместно обработване по реда на чл. 31, ал. 4 от ЗК (ред. на ЗК 2010 г.), сключени през 2010 г., като имотите са предоставени за съвместна обработка безсрочно. Твърди се наличие и на наемни правоотношения за всяка от стопанските години, включително и стопанската 2014/2015 г., както и заплащане на полагащия се наем за процесните имоти, съгласно сключените договори.

Посочва се, че все още не е платено за стопанската 2019/2020 г., но то е на договорно основание и причината е, че същото следва да се заплаща след 10.03.2021 г. Моли да се отхвърлят исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на настоящото производство са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири 3 групи материални предпоставки (юридически факти): ответникът да е ползвал през релевантния период без правно основание процесния обект; ищецът да е собственик по силата на наследствено правоприемство на съответната ид.ч. от процесните имоти, които са били собственост на неговия наследодател, като е бил лишен от възможността да получава граждански плодове от него (например наемно възнаграждение); ответникът да се е обогатил; ищецът да е обеднял, тъй като е бил лишен от възможността да получава граждански плодове от него (например наемно възнаграждение); връзка между обедняването и обогатяването и 6. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

Тези правнорелевантни обстоятелства подлежат на установяване от страна на ищеца при условията на пълното и главно доказване – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Ищецът следва да установи и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да установи наличието на валидно правно основание за ползване на процесните имоти, както и обстоятелството, че е заплатил претендираното обезщетение.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 27.09.2021 г. е отделено като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че в процесния период 01.10.2015 г. – 30.09.2020 г. ответната земеделска кооперация е ползвала процесните имоти, поради и което не са искани, допускани и събирани доказателства, установяващи ползването на имотите. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на ответната кооперация в писмената защита, че не са събрани доказателства, че именно ответникът е ползвал и обработвал процесните имоти през исковия период. Това обстоятелство е отделено като безспорно по искане на процесуалния представител на ищеца, като процесуалният представител на ответника е заявил изрично, че не възразява да се отдели като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че имотите се ползват.

Не се спори и от приетите писмени доказателства се установява, че Г. У. е станала собственик по силата на сключен на ****** г. договор за доброволна делба на поземлени имоти, находящи се в с. С., общ. Х. с идентификатори, както следва: с № ******, с № ********, с № ********. Въз основа на договор за доброволна делба от ****** г. Г. У. е придобила и другите два процесни имота, а именно: имот с идентификатор ******** и имот с идентификатор ********

Г. У. е починала на ********г., като нейни наследници са дъщеря й Г. Р. Р. и синът й Р. Д.

У., като всеки от тях е придобил по наследство по ½ идеална част от притежаваните от Г. У. процесни недвижими имоти.

От справка в Служба по вписванията се установява, че на 08.09.2015 г. са вписани анекси за удължаване на срокове на договори за наем с наемодател ответната кооперация и наемател Агрокомерс 98, като сроковете са удължени с още 5 години, считано от началото на стопанската 2016/2017 г. и вписванията касаят процесните имоти с № *****, № ***** и № *****. По отношение на твърдението, че тези имоти са предоставени по силата на договор за наем е приет като писмено доказателство договор за наем на земеделска земя от 4

16.04.2015 г., сключен между Г. Р. – наследник на Г. У. и ответната кооперация със срок на действие 1 стопанска година. От приетото по делото заключение на съдебно – графологичната експертиза се установява, че договорът е подписан от Г. Р., поради и което съдът приема, че за стопанската 2015/2016 г. по отношение на процесните имоти с номера ******, ****** и ******* е било налице правно основание за ползването им от ответника.

Относно приетия като писмено доказателство договор за наем на тези земи от ***** г. за стопанската 2016/2017 г., то същият се установява от приетото заключение на съдебнографологичната експертиза, че не е подписан от Г. Р., поради и което и предвид откритото производство по чл. 193 ГПК, съдът приема, че така приетият документ е неистински и го изключва от доказателствата по делото.

Приети са като писмени доказателства писма и справки от Министерство на земеделието, от които се установява, че за целия процесен период от 2015 г. до 2020 г. ответната кооперация е заявила за ползване имоти с идентификатор ******** и ********. Това обстоятелство не се оспорва и от ответната кооперация, която сочи, че е ползвала имотите на валидно правно основание: договори за наем, сключени с Г. Р.. Установява се от приетото по делото заключение на съдебно – графологичната експертиза, че единствено договорът за наем от 16.04.2015 г. е подписан от Г. Р., поради и което съдът приема, че ответникът е ползвал и имотите с идентификатори ********* и ******** за стопанската 2015 /2016 г. на валидно правно основание – договор за наем на имотите, сключен с Г. Р. За останалите стопански години 2016/2017 г.; 2017/20158 г.; 2018 /2019 г. и 2019/2020 г. ответникът не оспорва ползването на имотите и съответно това обстоятелство е отделено, като безспорно такова, съгласно гореизложеното. Не се установи при разпределената доказателствена тежест за това, наличието на правно основание за ползването на имотите за стопанските 2016/2017 г.;