Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2470 от 29.11.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1027/2019
Вид
Решение № 2470
Подписан
29.11.2019
В сила
01.12.2020
Състав
ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 61, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 137, ал. 1, т. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 145 · Закон за устройство на територията
  • чл. 151, ал. 1, т. 6 · Закон за устройство на територията
  • чл. 222 · Закон за устройство на територията
  • чл. 222, ал.1, т.10 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 225, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 56 · Закон за устройство на територията
  • § 16, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • § 4, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • §4, ал. 2 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 57 · Закон за устройство на територията
  • § 5, т. 59 · Закон за устройство на територията
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 2470 гр. Пловдив,

29 ноември 2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 1027 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р.М.Б.-М. с ЕГН **********, чрез адв. Д.М.-Т. против Заповед № ДК-02-ЮЦР-01 от

19.02.2019г. на началник на Р.-Ю. централен район, с която на основание чл.225, ал.1 във вр. с чл. 222, ал.1, т.10 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен строеж:

„Надстройка над покривна плоча на едноетажно застрояване и пристройка към ап.

6“, находящ се в УПИ № IX- 1431-за жилищно строителство, кв. 8 по плана на кв."Македония“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Пловдив, с административен адрес: ***, гр.Пловдив, с извършители: Р.М.Б.-М. и В.Я.М..

В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди се, че визираната постройка над проход към жилищна сграда представлява остъклена тераса, която е част от апартамента, собственост на жалбоподателите. Претендира се отмяната на обжалвания акт и разноските по делото.

Ответникът – Н. Р.-Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол“, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна –В.Я.М., редовно призован, не взема становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок /заповедта е връчена на жалбоподателите по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ на 19.03.2019г /л. 33 по делото/ и подадена чрез административния орган на 02.04.2019г./ и от имащ правен интерес от оспорването страна.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установени следните обстоятелства:

С констативен акт /КА/ № 4/21.11.2018г. и КА №

4А/21.11.2018г. служители на РО "НСК"-Пловдив при Р.-ЮЦР са установили строеж, представляващ постройка над проход към жилищна сграда, разположена в УПИ № IX- 1431, кв. 8 по плана на кв."Македония“, гр.

Пловдив, с административен адрес: ***, и над проход към сграда с административен адрес: ***. гр.Пловдив, с извършители: Р.М.Б.-М. и В.Я.М. и двамата с административен адрес гр.Пловдив, ***. Имотът е собственост на Р.М.Б.-М. и В.Я.М., съгласно Нотариален акт/НА/№ 110, том I, peг. № 4565 дело № 97 от 2013г. Описана е постройка от дървена носеща конструкция с 6 броя колони, монтирани върху покривната плоча. Постройката е оградена от три страни/запад, север и юг/, а от изток е стената на жилищната сграда.

Ограждането е трислойно-дъски от външната страна, гипсокартон от вътрешната и между тях стиропор, с обща дебелина 10см. По същият начин е изпълнен и покривът, като и покрит с битумни керемиди. Постройката е монтирана в северната част, между парапетите, ограждащи покривната плоча. Останалото свободно пространство от покривната плоча на юг от постройката се използва като открита тераса към ап. 6. РазМ.те в план на строежа са 3,60м./4,05м., височина 2,15м. и 2,50м. от ниския към високия край. Покривът е едноскатен с наклон на запад. Строежът се явява надстройка /втори етаж/ над едноетажна сграда и/или пристройка към ап. 6, намиращ се на втори етаж в сградата. Установено е, че актът за собственост на жилището не включва покривната тераса над едноетажното застрояване, която е отразено като проход. Строежът е функционално свързан с ап. 6 като негова пристройка.

Констатирано е, че за строежа няма издадени строителни книжа: одобрен проект, Разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна линия и др. Изработена е окомерна скица относно разположението на строежа с посочени отстояния до границите на имота.

Отбелязано е и в двата КА, че проверката е извършена в присъствието на М. Б. като на съответното място има положен подпис от същата. КА е подписан от длъжностните лица, извършили проверката.

Съставените констативни актове са съобщени по реда на

§ 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на съобщението на жилището и поставяне на таблото за обявления в сградата на администрацията, удостоверени с подписите на две длъжностни лица.

По така съставения констативен акт е издадена оспорената заповед № ДК-02-ЮЦР-01 от 19.02.2019г., с която при преповтаряне на фактическите установявания от КА, е разпоредено премахването на незаконния строеж. Прието е, че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, представлява III-та категория по см. на чл. 137, ал.

1, т. 4 от ЗУТ и за него не са приложими хипотезите на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Заповед № ДК-02-ЮЦР-01/19.02.2019гг. е съобщена по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ.

За изясняване на релевантните за делото обстоятелства е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като компетентна и обективна. Според вещото лице процесният строеж представлява постройка с дървена носеща конструкция от 6 броя колони със сечение 12/12см. и дървени греди по горния им край между тях, монтирани върху стоманобетонова покривна плоча - покрив на автоматична платформа за автомобили. Постройката е оградена от три страни, а от изток за ограждане служи стената на жилищната сграда. Ограждането е трислойно: дъски от външната страна, гипсокартон от вътрешната страна и между тях -стиропор, като общата дебелина е 10см. По същия начин е изпълнен покривът, като покривното покритие е от битумни керемиди. Изпълнена е върху северната част от покрива на едноетажно застрояване в имота, на имотната граница от запад. РазМ.те в план на строежа са 3,65м./4,05м. Височините са 2,15м. и 2,50м. съответно в ниския и във високия край на постройката, покривът е едноскатен, с наклон на запад. Площта на постройката е 15 кв.м. В северната и западната фасада са монтирани прозорци от ПВЦ-профили. От юг цялата фасада е остъклена – половината е врата към свободната от застрояване площ на покривната плоча, половината с витрина. Постройката се ползва като кухненски бокс към жилището на втория етаж- ап. 6. Вход в нея има директно от врата на спалнята на апартамента. През врата на юг се излиза на останалата свободна площ от покривната плоча и тя се ползва като тераса към апартамента. На терасата се излиза и през врата във фасадата на сградата от дневната с кухня на ап. 6.

Постройката е изградена вътре в ограденото пространство от покривната плоча, по контура на което са изпълнени плътни парапети от тухлена зидария. Парапетите са еднотипни с парапетите на терасите на цялата жилищна сграда. Застроена площ от 15,00кв.м., площ на терасата- 40 кв.м.

Вещото лице посочва, че извършените СМР включват монтаж на 6 бр. дървени колони върху стоманобетоновата плоча-покрив на прохода към вътрешния двор на имота и автомобилната платформа към подземния паркинг на сградата, монтаж на 3 бр. дървени греди в посока север-юг между съответните колони, монтаж на 2 бр. дървени греди в напречна посока/изток-запад/, монтаж на дъсчена обшивка с челни дъски по покрива с покритие от битумни керемиди и гипсокартон от вътрешната страна, монтаж на външна дъсчена обшивка и стиропор с монтаж на гипсокартон от три вътрешни страни, монтаж на дограма-една врата и една витрина и два прозореца, боядисване с латекс по стените и тавана.

По въпроса дали извършеният обем СМР за процесния обект представлява остъкляване на тераса или строеж, експертът приема, че той представлява надстрояване с втори етаж на част от площта на едноетажното застрояване на сградата върху неговия плосък покрив. Функционално изпълнената надстройка е свързана с жилището на ап. 6 на етаж 2 от сградата. Постройката не може да се дефинира като преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ. Това се обосновава от това, че не може да бъде преместен в пространството без да се наруши конструктивната му цялост. Прието е, че обектът представлява строеж по смисъла на ЗУТ.

При гореизложените фактически установявания, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, засегнато от административния акт, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна при съобразяване на следното:

Касае се за заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. По делото на л.

167 е приложена заповед № РД-13-178/11.08.2014 г., с чиято т. 1 Началникът на ДНСК е предоставил на началниците на Р. правомощието да издават заповеди за премахване на незаконни строежи по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Следователно и доколкото заповедта е издадена от началник на Р.-Ю. централен район/сега Н. Р.-Пловдив към Главна дирекция „Строителен контрол“/, то същата се явява издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона форма, мотивирана е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - съдържа фактическите констатации и правни изводи, поради което не страда от порок във формата, обуславящ недействителност на самото властническо волеизявление.

Съдът счита, че правилно е описан строежът, предмет на процесната заповед. От словесното описание в заповедта, както и в КА № 4/21.11.2018 г. и КА № 4А/21.11.2018г., вкл. скицата към същите, се установява какво и в какъв обем следва да бъде премахнато. Последното кореспондира и с установените от вещото лице строително-монтажни работи, потвърждаващи констатациите на органите на строителния контрол. Не е налице твърдяната в жалбата неяснота. В случая в мотивите към заповедта е описано извършеното незаконно строителство, подлежащо на премахване, което е именувано „Надстройка над покривна плоча на едноетажно застрояване и пристройка към ап. 6“, а в диспозитива на заповедта е казано обобщено, че следва да бъде премахнат същият строеж.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Съществено е това процесуално нарушение, което ако не е било извършено, то крайният резултат би бил друг. Спазена е процедурата по съставяне на констативен акт по чл. 225, ал. 3 във вр. с чл.

222 от ЗУТ. Не представлява съществено нарушение уведомяването на жалбоподателя по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ за съставените констативни актове и започване на производството по реда на чл. 225 от ЗУТ. Съгласно съдебната практика, редът за съобщаване на административните актове по § 4, ал.

2, предл. 2 от ЗУТ е частен случай на хипотезата по чл. 61, ал. 3 от АПК и като най-несигурен е приложим само когато лицето отсъства на посочения от него в административното производство или на друг известен адрес, или адресът му е неизвестен.В конкретният случай административният орган твърди, че е извършено съобщаване на констативните актове по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ на жалбоподателката. Тази разпоредба предвижда съобщаването на т. нар.

"отсъстващи лица". Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ съобщенията от компетентните органи на заинтересуваните лица по този закон и актовете по неговото прилагане, когато не е указано друго, се правят по реда на АПК. Алинея втора на посочената разпоредба предвижда ред за уведомяване, чрез залепването на съобщение на недвижимия имот и на видно място в общината само по отношение на отсъстващи лица. За да намери приложение този ред на уведомяване на заинтересуваните лица е необходимо да са налице доказателства за това, че лицето е "отсъстващо" по смисъла на

§ 4, ал. 1 изр. второ от ДР на ЗУТ и по отношение на него не е могъл да се приложи редът за уведомяване по АПК. В административната преписка се намират доказателства за това, че жалбоподателката е била отсъстващо лице по смисъла на закона, поради което по отношение на нея е налице редовно уведомяване на обжалвания административен акт по посочения ред. По делото представиха доказателства за направено съобщение, удостоверени с подписите на две длъжностни лица /Съобщение № Ю-2232/02.01.2019г., КП № Ю-2232/02.01.2019г. и служебни бележки от 02.01.2019г. с подписите на две длъжностни лица от ответника. Свалянето на съобщението № Ю-2232/02.01.2019г. е удостоверено с Протокол № Ю-2232/10.01.2019г./.