Решение № 59 от 05.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пловдив, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600071 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.

С решение № 15 от 01.02.2022 г. по ЧНД № 12/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик е било признато решение на чужда юрисдикция, влязло в сила на 23.06.2021 г., с което на Л.

С. К. е била наложена финансова санкция в размер на 305 евро за административно нарушение по чл. 20, параграф 2 във връзка с чл. 6, член 7, параграф 1 и чл. 8 от Федералния закон за таксите за изминатото, като санкцията е с левова равностойност 596,52 лева, изчислена по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на решението.

Съдът е постановил изпълнение на решението, като обжалването не спира изпълнението. Било е разпоредено препис да се изпрати за изпълнение на ТД на НАП - *, по реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на компетентния орган на издаващата държава и на Министерството на правосъдието на РБ.

В жалбата си, адвокат Р.К. релевира доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното пред първия съд производство, мотивирани с неизследване на въпроса дали неговият подзащитен е извършил нарушението или отговорността за него е на фирмата-работодател, която е уреждала заплащането на всички такси за придвижване по пътната мрежа на *, където се твърди, че е било допуснато нарушението. Релевира се и нарушение по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС – неуведомяване на засегнатия за издаденото наказателно постановление и за правото му да го обжалва. Налице е и оплакване за липсата 1 на възможност за участие в производството пред чуждата юрисдикция. От въззивния съд се иска да отмени решението на ОС – Пазарджик и вместо това да остави без уважение искането за признаване на наложената от съответния орган глоба.

За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пазарджик, като не е ангажирала становище.

За съдебното заседание пред въззивния съд засегнатото лице сочи, че няма възможност да следи дали монтираният в камиона му уред за отчитането на пътните такси работи, докато спедиторът е наясно с тази информация, проследявайки в реално време изпълнението на курса. Тъй като е напуснал работното си място, фирмата-спедитор „приписала“ на него и процесното нарушение. Моли апелативният съд да отмени решението на първата инстанция и да остави без уважение искането за признаване изпълнението на финансовата санкция.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. Р.К. поддържа жалбата и изложените в нея съображения за отмяна на решението на Пазарджишкия окръжен съд.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението за признаване изпълнението на съдебния акт на чуждата юрисдикция.

След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, настоящият съд счете жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило решение на административнонаказателна юрисдикция на Република *. С посочения съдебен акт на засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 305 евро. Искането е било придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, преведено на български език. Тъй като в удостоверението не е било преведено описанието на нарушението първият съд е изискал от молещата държана превод на този пункт, като същият е бил приложен по делото допълнително.

Правилно и законосъобразно окръжният съд е отбелязал, че посочените документи за признаването на решението на чуждия административно-наказващ орган, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.

Изпълнено е и условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на ЕС. По силата на последния на засегнатото лице е било вменено задължение за заплащане на финансова санкция за извършено административно нарушение по приключило производство. Заинтересованият е бил санкциониран за това, че на 27.01.2021 г. в 15:43 ч. на автомагистрала А1 по посока към държавната граница км. 127,559 е управлявал многолентово моторно превозно средство * с максимално допустимо тегло в натоварено състояние над 3,5 тона по пътната мрежа за пътно таксуване без да са заплатени правилно таксите за изминат участък въпреки използването на мрежата за пътно таксуване с многолентови пътни превозни средства с 2 максимално допустимо тегло в натоварено състояние над 3,5 тона да е обвързано с таксата за изминат участък. Установено било, че договорът за въпросното оборудване за превозни средства е недействителен, че задълженията за поведение, предвидени в чл. 8, пар. 2 от BStMG не са изпълнени и че поради това таксата за изминат участък, основана на пробега, не е била надлежно платена. По този начин е била нарушена правната уредба на чл. 20, параграф 2 във връзка с чл. 6, член 7, параграф 1 и чл. 8 от Федералния закон за таксите за изминатото.

Удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено по надлежния образец с превод на български език, като е било издадено от компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички необходими реквизити, кореспондиращи със съдържанието и на акта на административнонаказващата юрисдикция. Тъй като в удостоверението това описание не е било преведено първият съд е изискал от молещата държана превод на същия, който е бил приложен по делото.

В представеното удостоверение е бил посочен и субекта на административното нарушение, на който е наложена административната финансова санкция. Подробно са залегнали и фактическите основания на извършено от засегнатото лице административно нарушение, като това нарушение е било индивидуализирано по време и място. Посочена е била и неговата правна квалификация съобразно приложимото законодателство в секторното законодателство на издаващата държава в цитирания по-горе смисъл.

Законосъобразно е било преценено, че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е било представено решение за налагане на парична глоба в административно-наказателно производство на държава-член на Европейския съюз, което представлява административно нарушение и по българското законодателство. В този смисъл безспорно са налице условията за признаване и изпълнение на това решение на чуждата административна юрисдикция.

Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.

Не са налице основанията за отказ за признаване на решението на чуждата юрисдикция за налагане на финансова санкция, визирани в разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил първият съд.

Изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС.

Видно от представеното пред първия съд удостоверение засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в които може да го упражни.

В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС издаващата държава е отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за правата си в развилата се по нейното законодателство процедура. Същевременно действа принципът на взаимно доверие между компетентните органи на издаващата и приемащата държава.

Не могат да бъдат споделени доводите за нарушения и липса на реквизити по т. 3 от удостоверението. Не намира опора в материалите по делото направеното от защитата 3 оплакване, че след като е направеното отбелязване в клетката по т. 2 на пункт 3 от удостоверението – че лицето не се е явило лично на съдебния процес в следствие на който е постановено решението, следвало да е налице съответно отбелязване на някоя измежду точки 3.1а, 3.1, 3.2, 3.3 или 3.4 от удостоверението. В случая във връзка с извършеното отбелязване по т. 2 от пункт 3 е било извършено и надлежно отразяване на информация и в гореизброените клетки, като е било потвърдено наличието на обстоятелства по пункт 3.3. В тази връзка указанието, че ако е направено отбелязване в клетката по т. 2, следва да бъде потвърдено наличието на едно от обстоятелствата, посочени в изброените клетки на 3.1а, 3.1б, 3.2, 3.3 и прочие, като в случая това е било сторено с маркиране в удостоверението на клетка 3.3. Така в удостоверението е било надлежно посочено, че решението е било връчено лично на лицето на 08.06.2021 г. и то е било изрично уведомено за правото си на повторно разглеждане или обжалване, в което има правото да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед нови доказателства и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, но лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. При това положение е било спазено поставеното в б. „в“ на т. 10 на л. 35 от ЗПИИРКОРНФС условие и възраженията на намират опора в материалите по делото.

Неоснователни са и оплакванията за нарушено право на защита в процедурата пред чуждата юрисдикция във връзка с решението й по същество.

Настоящата процедура има отношение само към условията за признаване и изпълнение на чуждото решение без в нея да може да се подлага на преценка неговото същество от гледна точка на правилност, обоснованост и законосъобразност. Не се прави анализ и сравнение между производството в чуждата и изпълняващата държава, поради което актът на съда в настоящото производство не може да ревизира и замества волята на органа на издаващата държава, а съдът няма правомощие да дерогира чуждото решение, защото преценява само налице ли са материално-правните и процесуалните предпоставки за признаването му. Още повече, че процесното нарушение е извършено на територията на издаващата държава и българските съдилища нямат юрисдикция за него. В този смисъл доводите, свързани със съществото на така консумираното от жалбоподателя административно нарушение, не подлежат на контрол от страна на българския съд.

Не може да бъде споделен и доводът на защитата, че засегнатият не е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението и сроковете за това. Органът, издал удостоверението е отразил обстоятелството, че лицето е било уведомено съгласно националното законодателство относно правото си да обжалва решението лично или чрез упълномощен според законодателството представител, както и относно сроковете за обжалване на решението. Отразено е също, че производството е било писмено (т. е. закрито, административно), при което очевидно не може да става въпрос за лично явяване на лицето в съдебен процес.

В случая, видно от приложената по делото справка – извлечение от регистъра на Националната база данни, засегнатото лице отговаря на алтернативно изброените условия, а именно – постоянно местожителство на територията на Република България. Данните за последната актуална за засегнато лице адресна регистрация (постоянен и настоящ адрес) са идентични с отразените в удостоверението на чуждестранния несъдебен орган данни за последен известен адрес на лицето.

Тъй като са налице всички законови предпоставки за това, правилен се явява изводът 4 на ОС – Пазарджик, че решението за налагане на финансова санкция следва да бъде признато.

В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС е била определена и равностойността на дължимата сума в български левове по фиксинга на БНБ към момента на постановяване на решението, чието признаване се иска. Правилно и законосъобразно първият съд е постановил, че решението на * административно-наказателен орган да се изпрати на ТП – НАП – * за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във вр. с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.