Решение № 1849 от 28.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. Плевен, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430104536 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Я. С. Г., ЕГН **********, ***, чрез адв. В. В. от ***, ***, адрес: ***, против „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК ***, адрес: ***, в която се твърди следното : ищцата е подала заявление в Централен кредитен регистър за снабдяване със справка за кредитната й задлъжнялост, като с писмо, изх.№ ***г. е отговорено, че дължи сумата от 5870,10лв. на „МАКРОАДВАНС АД, ЕИК *** с основание „Придобиване на вземания по кредити" по идентификатор на кредита ***.

Според вписванията датата на разрешаване на кредита била ***г., няколко кратно по телефон е търсена от ответника, и същата им е заявила, че счита сума за погасена по давност, като е отправила искане да бъде заличено и като такова следва да бъде заличено от ЦКР. Ищцата няма спомен да е сключвала договор за кредит/заем с ответника, счита, че вземането е погасено по давност, с оглед изтичане на 5-годишния давностен срок. Счита, че с вписване в ЦКР ответното дружество дава гласност на твърдението си, че ищцата дължи парични средства. Освен това ответното дружество отказало да отпише вземането, поради което към момента е налице спор дали сумата от 5870,10лв. се дължи от нея.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5870,10лв., вписана като вземане в ЦКР под изх.№ ***г. по идентификатор на кредита ***.

Петитумът на иска е уточнен в проведеното първо о.с.з.

В срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество, с който искът се признава.

Заявява се, че между ,,Алфа Банк – Клон България“/понастоящем „Юробанк България“ АД/, 1 от една страна и Я. С. Г., от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредитваканция №***г. На 23.06.2011г. между ,,Алфа Банк – Клон България“/понастоящем „Юробанк България“ АД/ и ,,Макроадванс‘‘ АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който Банката прехвърля всички свои вземания във връзка с горепосочения договор за кредит /дължимите суми, ведно с дължимите лихви, неустойки, привилегии и обезпечения/ на ответното дружество. „Макроадванс“ АД е упълномощено от цедента ,,Алфа Банк – Клон България“ /понастоящем „Юробанк България“ АД/ да уведоми длъжниците за извършената цесия. Предвид изложеното, към настоящия отговор на искова молба прилагам Договор за кредит, Договор за прехвърляне на вземания и приложенията към него.

Оспорва се искането на ищцата за присъждане на разноски, като са наведени подробни доводи.

В о.с.з. ищцата се представлява от адв.В., която прави изменение на петитума на иска.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в о.с.з.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира иска за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да го уважи.

Предмет на разглеждане иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумата по договор за кредит, посочен по-горе, поради изтекла давност, с отразяване на задължението й в Централен кредитен регистър, обективирано в с писмо, изх.№ ***г.

Индивидуализацията на задължението е станала възможно едва след постъпване на писмения отговор на ответната страна , с който искът се признава и е посочено от какво произтича вземането в размер 5870,10лв. Направено е признание на иска, което съдът следва да зачете, т.к. са налице предпоставките на чл.237 от ГПК.

Не е спорно, а това се установява от приобщените по делото писмени доказателства, представени от ответната страна с отговора, че между ,,Алфа Банк – Клон България“/понастоящем „Юробанк България“ АД/, от една страна и Я. С. Г., от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит-ваканция №***г., с предоставен кредит в размер 6100лв. На 23.06.2011г. между ,,Алфа Банк – Клон България“/понастоящем „Юробанк България“ АД/ и ,,Макроадванс‘‘ АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който Банката е прехвърлила всички свои вземания във връзка с горепосочения договор за кредит /дължимите суми, ведно с дължимите лихви, неустойки, привилегии и обезпечения/ на ответното дружество. „Макроадванс“ АД е упълномощено от цедента ,,Алфа Банк – Клон България“ /понастоящем „Юробанк България“ АД/ да уведоми длъжниците за извършената цесия. С отговора е представен договорът за кредит и договорът за прехвърляне на вземания и приложенията към него.

Налице е признание на иска от ответната страна, което обосновава уважаването на 2 предявения иск като основателен и доказан.

По отношение разноските по делото : независимо, че съдът уважава предявения иск, разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат. Ответникът с отговора на исковата молба е заявил, че с поведението си не е дал повод за предявяването му, тъй като не е предприел никакви действия за принудително събиране. За такова поведение не следва да се счита включването на погасени по давност задължения в издавани до потребителя съобщения за наличие на парични задължения, тъй като изтичането на давността не прекратява самото субективно право – след изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо /чл.118 ЗЗД/. Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл, отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск. Съдът се е позовал и на приетото по този вид спорове в практиката на ВКС, че кредиторът не отговаря за разноските, направени в исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, респ. срещу него да са заведени съдебни производства за събиране на вземането. Налице е хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца заплащане на разноските по делото – така Определение №534 от 06.12.2019год. на ВКС на РБ.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 вр. чл.237 от ГПК, че Я. С. Г., ЕГН **********, ***, НЕ ДЪЛЖИ на МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК ***, адрес: ***, сумата от 5870,10лв., получена на основание сключен с,,Алфа Банк – Клон България“/понастоящем „Юробанк България“ АД/ Договор за потребителски кредит-ваканция №***г., вземането по което е прехвърлено на ,,Макроадванс‘‘ АД по силата на сключен на 23.06.2011г. договор за цесия, поради погасяване на задължението по давност.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

3