Решение № 1771 от 19.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1771 гр. Пловдив, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330115272 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Х. И. З. против „Креди Йес“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № ***** от 23.07.2021 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна, поради установяването и в противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал.

4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и поради нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 185, 56 лв. (след прието с Определение от 11.04.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличение на неговия размер), представляваща недължимо заплатена неустойка по Договор за паричен заем № ***** от 23.07.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит от 23.07.2021 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била предоставена сумата в размер от 500 лв. при годишен процент на разходите от 48, 187 %. Твърди, че в договора е установено задължение за 1 кредитополучателя за предоставяне на обезпечение под формата поръчителство от две физически лица, които да отговаря на изискванията, установени от кредитодателя. В случай на непредставяне на уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати на основание чл. 8 от Договора неустойка в общ размер на 463, 94 лв., платима на вноски, към които се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че задължението за заплащане на неустойка представлява допълнителна печалба на кредитополучателя и води до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нищожност и на клаузата на чл. 8 от договора като противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е загубила присъщата си обезщетителна функция. Сочи, че неустойката се кумулира към погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, което е в противоречие с добрите нрави. Счита, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, като последната има санкционен характер. Поддържа, че поради невключване на неустойката в посочения в договора годишен процент на разходите, последният не съответства на действително приложения. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ***** от 23.07.2021 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 500 лв., който е поел задължение да върне последната на 10 месечни вноски от 59, 61 лв. Сочи, че в договора е установен фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330 % и годишен процент на разходите от 48, 187 %, като е установено задължение за осигуряване на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, при неизпълнение на което е установено задължение за заплащане на неустойка от 463, 94 лв. Твърди, че задължението за заплащане на неустойка възниква при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, като размерът на неустойката е предварително установен в договора като фиксирана и точно установена сума. Поддържа, че установяване на това 2 задължение е израз на доброволно формираната воля между страните, като към момента на сключване на договора заемателят е бил съгласен с размера на неустойката. Сочи, че при сключване на договора страните по него са действали в рамките на свободата на договаряне и по тяхна воля са формулирали клаузата на чл. 8 от Договора. Твърди, че неустойката е начислена единствено поради неизпълнение на задължението на длъжника за предоставяне на обезпечение и е следствие от неговото неправомерно поведение. Поддържа, че клаузата на чл. 8 от Договора е индивидуално уговорена между страните. Твърди, че ответникът е небанкова финансова институция, като средствата не са набрани чрез публично привличане на влогове, поради което е установено задължение за предоставяне на лично обезпечение, а неустойката е предвидена да обезщети заемодателя за поетия от него риск. Поддържа, че неустойката има както обезпечителна и обезщетителна функция, така и санкционна функция. Сочи, че неустойката се дължи в нейния пълен размер още към момента на настъпване на основанието за нейното начисляване, като е договорен начин за нейното разсрочване.

Поддържа, че недействителността на клаузата за неустойка не води до недействителност на целия договор. Твърди, че годишният процент на разходите по договора за кредит е фиксиран и е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК и счита, че неустойката не следва да бъде включена във формулата за определяне на годишния процент на разходите, тъй като е начислена, поради неизпълнение на договорно задължение на заемателя. Предвид изложените съображения счита, че не е допуснато соченото от ищеца нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че не съхранява кредитното досие, доколкото през м. юли 2022 г. вземанията са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

При условията на кумулативност е предявен осъдителен иск с правно 3 основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***** от 23.07.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 596, 06 лв. на 10 месечни вноски, всяка в размер от 59, 61 лв., с падеж на първата вноска на 23.08.2021 г. и падеж на последната вноска на 23.05.2022 г. Установен е месечен лихвен процент от 3, 330 % и годишен процент на разходите от 48, 187 %.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т.

3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл.

10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 463, 94 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора.

По делото не представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

От изслушаната по делото и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на годишният процент на разходите по кредит, изчислен по формулата на Приложение № 1 към ЗПК е от 48, 17 %, като в последния са включени единствено задълженията за заплащане на лихва от 96, 06 лв. Експертизата е установила, че оскъпяване на кредита с начислената неустойка е с 92, 788 %. Вещото лице е установило, че заплатената неустойка по договора за кредит е в размер от 185, 56 лв.

При така установеното от фактическа страна следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск на първото, наведено от ищеца основание – установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави.

В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 463, 94 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка 4 от погасителните вноски.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.

Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите условия. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на 5 обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.