Решение № 1681 от 14.12.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ………… / … 12. 2021 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,

ХVІ – ти състав, в публично заседание на седми декември 2021 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Добринка

Долчинкова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 2306 по описа за 2021 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ЕТ „Л. - В.И. “ с ЕИК **, представляван от В.И.П., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 172-ФК/15.10.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, с която на основание чл. 186 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“: магазин плод и зеленчук, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ между бл. 205 и бл. 206 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Основните аргументи, с които се атакува процесната заповед са за несъразмерност и прекомерност на ПАМ с оглед разпореденото запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, което не е съобразено с това, че лицето извършва търговска дейност вече повече от 20 години и това е неговото първо нарушение. Не бил съобразен и размерът на неотчетената продажба, който според оспорващият търговец бил незначителен –

3,30 лева. Във връзка с това се твърди, че оспорената Заповед № 172-ФК/15.10.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна за налагане на ПАМ била издадена в противоречие с основен принцип в административното право – този за съразмерност, законодателно закрепен в разпоредбата на чл.6 от АПК. В допълнение се твърди, че в търговския обект, чието запечатване е разпоредено се продавали бързо развалящи се стоки, които следвало периодично да бъдат сортирани и нямало по-подходящи условия за тяхното съхраняване освен съществуващите в магазина. Жалбоподателят счита, че с оглед тези особености на стоката запечатването на магазина би му причинило имуществени вреди в значителни размери, което сочело на несъразмерност на наложената принудителна административна мярка, както и че заповедта не кореспондирала на целта на закона дефинирана в чл.22 от ЗАНН. На посочените основания се иска от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да присъди сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д., която не представя в определения от съда срок поисканата от нея писмена защита.

Ответникът

– началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не се представлява в проведеното по делото открито съдебно заседание. Становище по съществото на правния спор е изложено в подадените от упълномощения юрисконсулт Р. Г.писмени бележки с.д. № 17745 от 01.12.2021 г. (л. 48). Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.10.2021 год. в 13:51 часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин „Плод и зеленчук“ , находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, между бл.205 и бл.206, стопанисван от „ЕТ „Л. - В.И. “ с ЕИК **, представляван от В.И.П.. Констатирано е при проверката , че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство /ФУ/, с което е допуснато нарушение на същата Наредба.

При проверката в обекта е установено наличието на 1 бр. ФУ модел ELTRADE рег. № 4196582/20.05.2021 г. с инд. № на ФУ ED331781, инд. № на фискалната памет /ФП/ 44331718 в активен режим. Не е установено използване на софтуер за продажби и ПОС-терминал.

Преди да се легитимират пред продавача Ю.Р.Р. , проверяващите извършили контролна покупка в 13,45 ч. на стоки /3 бр. ябълки и 3 бр. грейпфрути/ на обща стойност 3,30 лв., платени в брой от проверяващия М.Д. . За покупката е заплатено с една банкнота с номинал 10 лв. и монети на стойност 30 стотинки и е върнато съответното ресто.

За покупката не е издаден фискален касов бон от наличното и въведено в експлоатация в обекта ФУ, нито е издадена касова бележка от кочан, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

При проверката от ФУ е изведен дневен финансов отчет /ДФО/ № 0005646/13.13.2021 г. (13,51 ч.), съобразно който е установено, че разчетната касова наличност е в размер на 33,72 лв. (в т.ч. въведени в касата 0,00 лв.) при фактическа касова наличност от 109,95 лева.

В хода на проверката от ФУ в обекта е изведен 1 бр. КЛЕН със записи от № 0005637 до № 0005646 за дата 13.10.2021 г., от който проверяващите установили, че стойността на направената в 13,45 ч. и платена в брой контролна покупка не е регистрирана и за нея не е издаден фискален касов бон. На основание чл.110 ал.4, вр. чл.50 ал.1 от ДОПК резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0055177/ 13.10.2021 г., съставен в присъствието на продавача Ю. Р. Р. . Протоколът е подписан както от двамата проверяващи, така и от присъстващата на проверката служителка на ЕТ.

Въз основа на резултатите от проверката и на събраните доказателства е направен извод, че проверяваният едноличен търговец „Л.

- В.И. “ не е спазил установения ред и начин за издаване на съответен документ за продажба. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал.4, т. 1 от ЗДДС. За установеното нарушение на

20.10.2021 г. срещу едноличния търговец е съставен АУАН № F631829. Издадено е наказателно постановление № 611898-F631829/ 18.11.2021 г., с което на ЕТ „Л. - В.И. “ на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева (л. 64 и 65 от делото).

В съответствие с правомощията, предоставени от изпълнителния директор на НАП на началниците на отдели "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., протоколът е разгледан от началника на отдел "Оперативни дейности"- Варна Д. Г.Р. - К. . Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.

25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и съответно изпълняващо състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, поради което на това основание и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е издадена оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 172-ФК/15.10.2021 г., с която на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него“ за срок от 14 дни. В заповедта ответникът е изложил мотиви относно продължителността на срока на ПАМ.

Заповедта е връчена на едноличния търговец на 20.10.2021 г., видно от представената на лист 8 от преписката разписка, като на същата дата тя е оспорена по съдебен ред пред АС-Варна.

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:

Материалната компетентност за издаване на адм. актове от вида на оспореният е уредена в нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, която допуска делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа, издал обжалваната заповед с приложените към преписката заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Издаването на обжалваната заповед от компетентен орган прави същата валиден административен акт.

Формата на заповедите за налагане на ПАМ също е уредена в чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – изисква се мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалваната заповед се установява спазването на изискуемата от закона форма на административния акт – в мотивите на същата са изложени и описани фактите относно нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. , изложени са съображения относно продължителността на срока на ПАМ, а също така са посочени и правните основания за издаване на заповедта.

Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

"а" от ЗДДС – не е спазен реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. При установеното наличие в проверявания обект на въведено в експлоатация фискално устройство, редът и начина за издаване на документ за продажба са регламентирани в разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл.

25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 50 от ДОПК, събраният по делото като писмено доказателство протокол за извършена проверка от 13.10.2021 г. представлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, която не е оборена от страна на едноличния търговец. Липсата на издадена фискална бележка от наличното и работещо в обекта ФУ за извършената от проверяващите контролна покупка не се оспорва от страна на едноличния търговец – същият признава, че това е първо за него нарушение.

По тези съображения, съдът намира за установени описаните в обжалваната заповед фактически основания за налагане на ПАМ. Същите сочат на извършено от едноличния търговец нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, пораждащо за контролния орган обвързана компетентност за издаване на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС на заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговския обект" – не е спазен редът по чл. 118, ал.

1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата, изискващ издаване от ФУ в обекта на фискална касова бележка за извършената продажба, за която в случая е било извършено и прието плащане в брой. Що се касае до продължителността на срока за налагането на ПАМ, същата се определя от административния орган в условията на оперативна самостоятелност. В разглеждания случай, оперативната самостоятелност е упражнена при спазване на административно-производствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. Важно е да се отбележи, че съдът не споделя становището на ответника изложено в представените по делото писмени бележки, че за да наложи на едноличния търговец ПАМ за срок от 14, органът е бил мотивиран от наличието на изискуеми публични вземания в особено големи размери за ЕТ, съобразно представената от ответника подробна справка - 29653,15 лв., изчислени към дата 15.10.2021 година. Този факт е релевантен при определяне размера на имуществената санкция, която се налага на нарушителя по реда на ЗАНН, но не и за определяне срока за запечатване на обекта и забрана за достъпа до него.

Въпреки изложеното, съдът счита, че административният орган правилно е съобразил срокът на принудителната административна мярка с регламентираната в чл. 22 от ЗАНН цел, като е определил такъв от 14 дни. Следва да се има предвид, че тежестта на нарушението не е в пряка зависимост единствено и само от стойността на контролната покупка, която в конкретния случай е на стойност 3,30 лева. За определяне на съответстващ на тежестта на нарушението срок на ПАМ влияят и други фактори, какъвто в разглеждания казус се явява голямата разлика от 76,23 лв. между фактическата наличност в касата (109,95 лв.) и данните от изведения от ФУ в обекта КЛЕН