Решение № 212 от 11.09.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Е.П., 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20211820101149 по описа за 2021 година

Предявен е иск на основание чл.500, ал.1,т.1 от КЗ.

С исковата молба се твърди, че на 10.05.19г. в гр. Е.П. е реализирано ПТП, участник в което ответника по делото и последния бил виновен за реализирането на ПТП. Събитието било отразен в нарочен протокол, в който били описани обстоятелствата свързани с настъпване на ПТП, като същите са възпроизведени в исковата молба.

Твърди се, че ответникът е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ обективиран в полица посочено с ИМ, който договор покриващ отговорността на водача-ответник в настоящия процес. При ищеца била образувана преписка по щета индивидуализирана с ИМ, въз основа на претенция по чл.411 и сл. от КЗ от застрахователя ЗАД „А.“ по имуществена застраховка “КАСКО“ на увреденото МПС.

Ищецът твърди, че е одобрил и изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 449.02 лева покриващо щетите по повреденото МПС- л.а. „Мерцедес“, която сума включваща и начислени разноски по ликвидиране на щетата в размер на 15.00 лева.

Твърди се, че с регресна покана ответникът е приканен да възстанови процесната сума, но плащане не е последвало, като с оглед предоставен на ответника срок от 15 дни за доброволно възстановяване на сумата, ответникът е изпаднал в забава, считано от 14.02.2020г. и за периода от тази дата до 29.11.2021г.

Ищецът претендира върху главницата мораторна лихва в размер на 263.66 лева.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца исковата сума в общ размер на 1 449.02 лева, както и претендираната лихва за забавено плащане за посочения период в размер на 263.66лева, а така и законна лихва върху главницата, считано от 29.11.2021г. до окончателното изплащане .

Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

1

В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника по делото е депозирал отговор на исковата молба. Намира за процесуално допустим предявения иск, но неоснователен и недоказан по подробни съображения развити в отговора .

Не оспорва факта, че е имало ПТП, но оспорва часа и датата на настъпване.

Оспорва твърдението, че след настъпване на ПТП ответникът е напуснал мястото на произшествието и след което трябвало да бъде издирван от органите на МВР.

Оспорва се също, че след като своевременно бил издирен, бил поканен за задължителна проверка за употреба на алкохол, а той / ответникът/ отказал да бъде подложен на такава проверка. В този смисъл се оспорва съдържанието на процесния Протокол от 10.05.2019г., на който се позовавал ищеца в исковата молба.

Твърди се, че процесното ПТП е настъпило около 17.00ч. на 10.05.2019г., като след настъпване на ПТП-то ответникът и другия водач- Д.Д. са се разбрали, че няма да викат полиция, поради което ответникът е напуснал мястото на произшествието заедно с лицето Светлана Г.а, която пътувала в автомобила на Д. М. към момента на настъпване на ПТП. По- късно ответникът научил, че по настояване на родителите си Д.Д. е повикала органите на МВР и ответникът сам е отишъл на място, за да види какво се е случило.

Твърди се, че с влязло в сила решение / индивидуализирано с отговора на исковата молба/ по административнонаказателно дело по описа на РС Ботевград е било отменено НП№ 19-0262-000272/21.05.2019г. на н-к група към ОДМВР- С., РУ Е.П., издадено на името на ответника Д. М.. В тази връзка се твърди, че липсва надлежно установено нарушение по ЗДвП, което да е било извършено от ответника и което да обосновава регресното право по чл.500, ал.1т.1 КЗ за ищеца.

Твърди се, че при конкретното ПТП не е била налице законова хипотеза, при която да е възникнало задължение за ответника да остане на мястото на възникналото ПТП, както и е била налице хипотеза, при която да е било задължително посещение на ПТП-то от органите на МВР.

Ответникът претендира направените разноски по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗАД „А.“-гр. С. също е депозирал в срок отговор на исковата молба.

Не оспорва, че при ЗАД е била заведена щета под № 10019030112251 по имуществена застраховка „КАСКО“ за л.а. „Мерцедес“ с ДК№ СО.....СС, която била разгледана и определено застрахователно обедзщетение в размер на 1 434.02 лева, която изплатена на ползвателя на застрахователна услуга.

Твърди се, че ЗАД е встъпило в правата на застраховяние съгласно чл 41 от КЗ, поради което поканили „Джнерали застраховане “ АД да възстанови изплатената сума, заедно с ликвидационни разноски. Ищецът направил изявление за прихващане за сумата 1 449.02 лева, в т.ч. ликвидационните разноски от 15.00 лева.

Намира за неоснователна претенцията за връщане на така изплатеното обезщетение по съображения изложени подробно в отговора на исковата молба на л.2 и 3 от отговора.

Не оспорва представените писмени доказателства с исковата молба.

За да бъде успешно проведен регресния иск по чл.500, ал.1, т.1 КЗ, следва ищецът да докаже при пълно и главно доказване настъпило застрахователно събитие, наличието на застраховатлено правоотношение, извършено плащане от страна на ищеца, 2 причинна връзка между осъществения деликт и настъпилите вреди.

От прието по делото Решение № 207/27.12.2019 г. по а.н.д. № 316/2019г.по описа на РС Ботевград е видно, че е издадено по отношение на ответника Д.М. НП № 19/0262/ 000272/21.05.2019г., издадено въз основа на съставен АУАН № 322/919214/10.05.2019г.. От мотивите към цитираното решение е видно, че жалбоподателят и ответника по настоящото производство е „ отказал да се подложи на проверка за алкохол, тъй като не бил виновен“. Наличието на такъв отказ от страна на ответника М. се потвърждава и от показанията на св. С. и св. Й.. В този смисъл съдът приема, че с оглед предявената искова претенция, е налице хипотезата по смисъла на чл.500, ал.1, т.1 КЗ, при която водачът е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

От придставения с исковата молба Протокол за ПТП № 1692376/10.05.2019г., ,който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила съгласно чл.179 ГПК е видно, че кореспондира с останалите доказателства събрани в процеса, в т.ч. и със заключението на вещото лице по приетата САТЕ, в т.ч. и в частта относно часа на настъпване на процесното ПТП.

Събраните доказателства налагат извод, че процесното ПТП е настъпило поради неспиране от страна на ответника М. / при управлението на л.а. “ Ауди“/ на знак „Стоп“ /Б2/. В тази насока са както показанията на свидетелите Й., Р., С. и Г., така и заключението на в.л. по приетата по делото САТОЕ. Тук следва да се посочи, че от доказателствата по делото се налага извод и за съпричиняване от страна на водача Д. С. на настъпилия вредоносен резултат. Извод за това несъмнено следва от заключенията по приетата САТОЕ. От същата, в т.ч. и от снимковия материал към експертизата е видно, че л.а. „Мерцедес“, който е бил управляван от св. С., непосредствено преди настъпване на процесното ПТП, се е движил в най лявата част / по посока на движението си/ на платното за движение / което двупосочно/, без да са налице други обстоятелства , които да препятстват движението на автомобила в най- дясната част на платното за движение и без да пресича условната разделителна линия, обособяваща двете ленти за движение / в две противоположни посоки/.

И от скрепената със снимки експертиза е видно , че при движението си непосредствено преди настъпване на процесното ПТП , л.а. „Мерцедес се е движил именно отляво на намиращата се на пътя скара на отводнителна шахта“. Видно отново от снимковия материал местоположението на шахтата върху пътното платно съвпада с мислената ос на пътя разделяща платното на две ленти за движение в противоположни посоки. В този смисъл, за да продължи движението си по ул.“ Г.С. Р.“, както е видно на сминка №5, водачът на л.а. „Мерцедес“ е трябвало да се движи отдясно на намиращата се на пътното платно скара на отводнителната шахта. В този смисъл водачът на л.а. „Мерцедес“ е управлявал автомобила си в нарушение на изискването на чл.15, ал.1 от ЗДвП / „На пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение....“/ и при липсата на изключенията предвидени в чл.15, ал.2 от същия закон. Пак в тази връзка св.

С. заявява в с.з. , че се е намирала „ повече в средата на пътното платно“, за да избегне намирали се на пътя дупки. В последна връзка изслушан в с.з. в.л. категорично заявява, че „не е констатирал от видеозаписа неравности и не може да се говори за наличие на множество дупки“. В този смисъл показанията на св. С. не кореспондират с действителното състояние на пътното платно, по което е управлявала автомобила си – л.а. „Мерцедес“. Не е имало на пътя и други автомобили, показателни за което са отново показанията на св. С., която категорично заявява, че непосредствено преди настъпването на процесното ПТП „... други коли нямаше освен моята и след това колата на Д.“.

При настъпилото на 10.05.2019г. ПТП са реализирани вреди за Д. П. Д. собственик на л.а. „Мерцедес“ с ДК№ СО.....СС, които изразяващи се в щети по автомобила, индивидуализирани и в калкулации - ремонт по Щета № 10019030112251/2019г..

Към момента на настъпване на процесното ПТП е имало валидно застрахователно правоотношение по договор ЗЗ “ГО“ на автомобилистите , покриващо отговорността на водача на ла. „ АУДИ“ , с ДК№ СО 9142 ВС. Към момента на настъпване на процесното ПТП е имало и валидно застрахователно правоотношение по договор ДЗ 3

“Каско“ на МПС – л.а. „Мерцедес“ с ДК№ СО.....СС. ЗАД“А.“ е изплатило на Д. П. Д. застрахователно обезщетение в размер на 1449.02 лева , от които главница 1 434.02 лева и 15.00 лева – ликвидационни разноски. Извършено е и плащане на сумата в размер на 1449.02 лева от страна на „Дженерали Застраховане “ АД към ЗАД“А.“.

На 24.01.2020г. до ответника М. е отправена регресна покана, да заплати на ищеца в 15-дневевн срок от получаване на поканата, сумата в размер на 1449.02 лева на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и покана е била получена на 29.01.2020 година, но плащане във връзка с посоченото в съща а , не е последвало.

Установи се в настоящия процес, че ПТП на 10.05.2019г., около 20.30 часа е настъпило в резултат на противоправно поведение от страна на ответника Д. М., като водач на МПС- л.а.“ УАДИ“, но и на Д. П. Д., като водач на л.а. „ Мерцедес“. Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ „ Освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества “. Следователно налице са предпоставките за ищеца да реализира регресното си право на иск спрямо причинителя на вредата, за нейния паричен израз от 1449.02 лева, възстановен от ищеца на ЗАД“А.“.

Ответникът е поканен да възстанови на застрахователя изплатената сума по Щета № 10019030112251/2019г, като съобщените е било надлежно връчено и плащане не претендирана сума не е последвало. От своя страна с отговора на исковата молба ответникът оспорва вината си за настъпване на процесното ПТП.

По изложените съображения съдът намира за основателен и доказан предявения иск до размера на половината от претендираната главница от 1449.02 лева, а именно 724.51 лева, с оглед установеното в процеса съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия участник в процесното ПТП Д.П. Д., като за разликата до пълния претендиран размер на главницата искът следва да се отхвърли, като недоказан.