Решение № 759 от 18.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Варна, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110201207 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Н.Т." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, бул. ***, чрез адв. Г. С. от АК - Ст. Загора срещу НП № 230003431/17.12.2024 год. на Началника на Областен отдел „АА" - гр.Варна, с което за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба "И." , на основание чл. 105 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на дружеството е било наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 200лв.

В жалбата си въззивникът сочи, че НП е неправилно и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока степен на обществена опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. На следващо място твърди, че не е бил налице случаен превоз на пътници, като сочи, че не било установено пътниците, които са пътували в автобуса, да са предварително съставена група по предварително заявени условия, за които да отговаря конкретно лице, поело задължение да сключи договора и да заплати превоза.

Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв..

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки почти идентични със съдържанието на жалбата.

1

За въззиваемата страна редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител.

Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С покана № 11-47-10238#4/15. 10.2024 г. въззивното дружество като превозвач било уведомено относно извършването на тематична проверка, касаеща транспортната му документация за периода от 01.05.2024 г. до 30.09.2024 г.

В хода на проверката било установено, че въззивното дружество притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026г. Въз основа на представените от въззивника документи било преценено, че въззивното дружество „Н.Т." ЕООД е извършило международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл.

12, т. 3 от спогодба „И.", като същото като превозвач не е попълнило надлежно и правилно ведомост

№ 11/23.07.2024 г., представляваща неразделна част от И. книжка № 3003458. Било констатирано, че при попълването на ведомостта по извършения превоз с МПС "Мерцедес" рег. № ***, в двата еднообразни екземпляра (основен и дубликат) на същите са налице несъответствия - грешно са попълнени позициите в клетка А, Б и В – на основния екземпляр били попълнени клетки А и В, а на дубликата били попълнени клетки А и Б.

Въз основа на горните констатации на 25.10.2024 г. св. Б. И. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 345358 за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 31. 1012002 г. на МТС вр. чл. 12, т. 3 от спогодба „И.". АУАН бил надлежно предявен и връчен на пълномощник на дружеството, който не вписал възражения в съдържанието му. В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 17.12.2024год. въз основа на така съставения АУАН, началникът на Областен отдел „АА" -гр.Варна издал атакуваното НП. В него АНО възприел изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя и на осн. чл. 105, ал.1 от ЗАвтП наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер на 200 лв..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: писмените доказателства приложени към АНП в това число АУАН, заверени копия на писмо от главния директор на ГДАИ началника на до ОО "АА" - гр. Варна; покана-известие до управителя на "Н.Т." ЕООД; извлечение от Търговски регистър за "Н.Т." ЕООД, ведомост № 11 (основен екземпляр и дубликат); 2 бр. пълномощни от управителя на "Н.Т." ЕООД в полза на Н. М. И.; 2 бр. заповеди на изпълнителния директор на ИА "АА"; заповед на министъра на транспорта и 2 съобщенията; договор за правна защита и съдействие между "Н.Т." ЕООД и адв. Г. С. от АК - Стара Загора и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св. Б. И..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН.

При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения субект и неправилно приложение на закона.

АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно в същите липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

От съдържанието на същите не става ясно кой е собственикът на посоченото в тях превозно средство, нито кой е превозвачът и изобщо въз основа на какви факти е направен изводът, че именно "Н.Т." ЕООД е лицето, което носи отговорност за организиране работата при извършване на международен случаен превоз на пътници с посоченото в АУАН и НП конкретно ППС. Нещо повече в АУАН и в НП декларативно е посочено че е извършен международен случаен превоз на пътници, без да са посочени каквито и да било факти в тази насока. В тази връзка следва да се отбележи, че по смисъла на § 1. т.1 от ДР на Наредба № 11/31.10.2002год. "Случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз" са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия, а съгласно т.2 на същия параграф "Предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

Горното налага в обст. част на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти относими към посочените дефиниции. Дали превоза е международен и случаен е правен извод, който следва да се извежда от фактите и обстоятелствата посочени в АУАН и НП. В случая дори маршрута на превоза 3 не е посочен. Следва да бъде отбелязано още, че не е достатъчно съставомерни факти да се установяват от доказателствата по делото, тъй като защитата се гради срещу фактите, а не спрямо правната им квалификация.

Съдът намира, че визираното по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с НП на въззивното дружество е наложено наказание съобразно нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП съдът счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 105 от ЗАвтП предвижда налагане на адм. наказание глоба или имуществена санкция от 200лв. за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари.

Видно е че нормата е бланкетна, не предвижда конкретен състав на нарушение и следва да бъде запълнена с друга конкретна норма от ЗАвтП или подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него.

В случая както в АУАН така и в НП е посочено, че се касае за нарушение на чл. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Съгласно посочената разпоредба международните превози на пътници и товари се извършват в съответствие с международните договори и спогодби, по които Република България е страна, при спазване на вътрешното законодателство на всяка държава, на чиято територия се осъществява превозът. Видно е че тази норма също е бланкетна и също подлежи на запълване с норма от друг нормативен акт.

В АУАН и НП е направена връзка на посочената разпоредба с чл. 12, т. 3 от Спогодба за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (И.), който от своя страна визира като част от контролните документи за случайните превози, освободени от разрешителни, отговорността на превозвача за надлежното и правилното попълване на пътния лист.

Спрямо дружеството не е възвеждано такова фактическо обвинение.

Като факти от обвинението са посочени, че на 23.07.2024 г. превозвачът "Н.Т." ЕООД е извършил международен случаен превоз на пътници в несъответствие с чл. 12, т. 3 от Спогодба И., като същият не е попълнил надлежно и правилно ведомост № 11/23.07.2024год., представляваща неразделна част от И. книжка № 3003458.

От събраните по делото доказателства не се установява, че 23.07.2024год. въззивното дружество е извършило международен случаен превоз на пътници.

Както бе посочено по-горе в мотивите за да се приеме, че има такъв 4 следва да е налице превоз на предварително съставена група от пътници от начален до краен пункт по предварително заявени условия. Данни още помалко доказателства в горната насока по делото липсват. В същност въз основа на какви доказателства АНО е приел, че е бил извършен именно международен случаен превоз на пътници на посочената дата е пълна загадка.

В тази връзка наличието на ведомости (оригинал и дубликат) и списък на пътници към едната ведомост само по себе си не установява по категоричен начин осъществяването на международен случаен превоз на пътници още повече с начална/отправна точка гр. Варна доколкото в случая е повдигнато обвинение за това че в гр. Варна не били попълнени правилно и надлежно ведомостите, а съобразно нормативната уредба пътните листи следва да бъдат попълнени преди началото на превоза.

С оглед на горното съдът счете, че атакуваното НП е издадено и в нарушение на материалния закон.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззивната страна, като искането е направено своевременно.

С оглед крайния изход на делото съдът счете, че разноски на въззивника се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв. (в тази насока е представения договор за правна защита и съдействие имащ характер и на разписка удостоверяваща плащане на посочената сума от страна на въззивника на адвоката), която сума следва му бъде и присъдена.

Доколкото Областен отдел "АА" – Варна е част от специализираната администрация на ИА "АА", възнаграждението следва да бъде платено от изпълнителната агенция.

Водим от горното и Варненският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0003431/17.12.2024 г. на Началника на ОО“АА“Варна, с което на „Н.Т.“ ЕООД на основание чл. 105, АЛ.1 от ЗАвтП е било наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 200лв. за нарушение на чл. 1, ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002год. на МТС вр. чл. 12, т.3 от спогодба „И.“.

ОСЪЖДА ИА "АА", София да заплати на „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „*****“ *** сумата от 100лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

5

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотиви