Решение № 260018 от 11.11.2020, Районен съд - Царево

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№: 11.11.2020 год. град

Царево

ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав

На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова като разгледа докладваното от съдия

Мария Москова гр.д.№ 419/2019г. по описа на РС-Царево, за да произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.П.К. с ЕГН ********** ***, против: В.К.И. с ЕГН **********о***, Г.В.М. с ЕГН ********** ***, ***, К.В.И. с ЕГН ********** *** и „***“ ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, с която е предявен иск по чл.109 вр.чл.50 от Закона за собствеността.

Ищецът твърди, че на 26.03.2019 година, архитектът на община Царево, на основание чл.148, ал.4 от Закона за устройство на територията, е издал на ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И., разрешение за строеж ***.

Със същото се допуснало изграждане на Приемо-предавателна станция *** (ППС) на „***“ ЕАД в ПИ ***по КККР на гр. Царево, кв. Василико. Предавателната станция имала характер на ново строителство по смисъла на Закона за устройство на територията, като е свързана с преустройство и извършване на строително монтажни действия на покривното пространство на триетажна жилищна сграда, находяща се в посочения имот. Сочи, че процесния имот се намирал в урбанизирана територия с ниско застрояване, определена като плътно застроена, както и че сградата, върху която е монтирано описаното съоръжение се намира в жилищна, курортна зона. Сочи, че издаденото разрешение за строеж е влязло в сила на 10.04.2019 година, като монтирането на съоръжението е приключило към настоящия момент.

Ищецът излага, че е собственик на имот с идентификатор №***по КККР на град Царево, намиращ в непосредствено съседство до имота, в чиито граници е изградена ППС. Твърди, че за монтирането на процесната ППС ***, е било необходимо преустройство на покрива на жилищна сграда, като в нарушение на чл.39 ал.2 от ЗУТ не му е било поискано и не е дал писмено съгласие за изграждането на ППС, а е научил за инвестиционното намерение на ответниците след започване на монтажните дейности и след влизане в сила на разрешението за строеж. Твърди, че след извършеното монтиране на ППС се е нарушил общия облик на строителната зона, определена като такава с ниско строителство до 10 метра. Твърди, че при издаването на строителното разрешение за процесната ППС не са спазени изискванията на чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ за отстояние от най-малко 3 метра до границата на съседния имот.

Освен това посочва, че специфичният характер на процесната ППС изисквало същото да бъде съобразено с изискванията на Наредба 9/1991 година за пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитните зони около излъчващите обекти, както и Наредба РД-07-5 на МТСП и M3 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на електромагнитни полета. Това безспорно означавало, че съоръжението е от вид, свързан с възможност за произвеждане на наднормено електромагнитно, шумово или друго замърсяване, за предотвратяване, на които законодателя е въвел необходимите ограничения и контрол. Сочи, че в имота, на който е собственик, е разположената единствената жилищна сграда, която семейството му притежава и обитава целогодишно, като изградената ППС се намира в непосредствена близост до жилищните помещение, включително и до тези обитавани от децата му и е притеснен от опасното въздействие на ППС върху здравето на децата и семейството му.

Твърди, че е подложен на непрекъснат стрес и невъзможност с лични усилия да преодолее създадените негативни фактори в средата за живот и пребиваване на семейството ми. Счита, че неоснователните действия на ответниците по настоящия иск, създават значителни пречки за нормалното ползване на собствения му недвижим имот и осигуряването на здравословна среда за развитието на децата му. Ангажира доказателства.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят извършването на неоснователното действие, а именно: да преустановят ползването и работата на ППС *** на „***“ ЕАД, разположена в ПИ ***по КККР на град Царево.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответната „***“ ЕАД, която в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на иска. Не оспорва фактите, посочени от страна на ищеца, като потвърждава, че действително на

26.03.2019г. е издадено разрешение за строеж № 33 от главния архитект на община Царево, по силата на което на „***“ ЕАД е разрешено изграждането на Приемо-предавателна станция *** в поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Царево. Твърди, че в разрешението са посочени всички законови процедури и съгласувания, които са били изпълнени за издаването му, като същото е влязло в законна сила без по него да има подадени жалби или възражения на 10.04.2019г. Посочва, че разрешението е издадено по молба на собствениците на поземления имот В.К.И., Г.В.М. и К.В.И., а „***“ има качеството на Възложител. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.39 ал.2 от ЗУТ за да бъде искано съгласието на ищеца. Посочва, че „***“ е извършило всички необходими замервания на електромагнитните полета, като всички те са били в норма, допустима от приложимите разпоредби. След изграждането на базовата станция били извършени замервания от акредитиран орган за контрол от вида С „Електромагнитна съвместимост“, който в сертификат за контрол №***. посочва, че измерените стойности на плътността на мощността на електромагнитни полета в измерените точки съответстват на изискванията на Наредба 9 за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.

Сочи, че в писмо с изх. № ***., издадено от Национален център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването, се посочва, че съгласно изготвената проектна документация техническия проект не противоречи на изискванията на чл. 5 от Наредба №9. С оглед на изложеното моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен, недоказана и необоснован.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И., които в срока по чл.131 от ГПК, тримата чрез адв.Д.С. са депозирали писмен отговор, с който вземат становище за становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. На първо място посочат, че така предявения иск е недопустим.

Считат, че поради липса на пасивна процесуална легитимация и тримата не са надлежни ответници по предявената искова молба, тъй като са собственици на поземления имот и на сградата, построена него, но не са собственици на процесната ППС, която е собственост на

„***“ ЕАД и се екплоатира от същата, поради което молят производството по делото спрямо тях да бъде прекратено. В случай, че съдът счете обратното и разгледа спора по същество – молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като считат че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.39 ал.2 от ЗУТ за да бъде искано съгласието на ищеца в качеството му на собственик на съседен имот и че разпоредбите на чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ са несъотносими към настоящия спор. Също така посочват, че при изграждането на процесната ППС нормите и изискванията за защита на населението от вредното въздействие на електромагнитни полета са били спазването, като това в случая е удостоверено с изискуемите за одобряване на инвестиционния проект съгласувателни актове по чл.

143, ал. 1 ЗУТ, ведно с приложената към него Експертна оценка. Молят съда да прекрати по отношение на тях производството по делото, при условията на евентуалност – да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот №70 т.І дело 203/03.04.1996г./л.5 и л.76/ и Скица на поземлен имот №***. на СГКК-Бургас /л.8/, се установява, че ищецът С.П.К. притежава въз основа на дарение правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, кв. Василико, с площ от 672 кв.м. и изградените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***. със застроена площ от 63 кв.м. и едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 24 кв.м., при граници за поземления имот: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №***, т.***, дело №355 от 26.08.***5г.

/л.121/ и удостоверение за наследници №961/04.11.2019г. на Община Царево /л.123/, се установява, че ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И. притежават въз основа на отстъпено право на строеж и наследство правото на собственост върху изградената в ПИ с идентификатор ***по КККР на гр. Царево четириетажна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, кв. Василико, състояща се от гаражен етаж със ЗП от 114 кв.м., първи жилищен етаж със ЗП от 120 кв.м., втори жилищен етаж със ЗП от 120 кв.м. и тавански жилищен етаж със ЗП от 120 кв.м.

Между страните не е спорно, а и от представената по делото скица Скица на поземлен имот №***. на СГКК-Бургас /л.8/, се установява, че поземления имот с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, който е собственост на ищеца С.К., и поземления имот с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, в който е изградена собствената на ответниците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И. четириетажна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, са съседни.

От представения по делото Договор за наем от 29.06.2018г. /л.124/, се установява, че В.К.И., Г.В.М. и К.В.И. в качеството си на наемодатели, са предоставили на „***“ ЕАД с ЕИК *** в качеството му на наемател, за временно възмездно ползване правото да ползва 3.8 кв.м. от покривното и съответното подпокривно пространство на сградата с идентификатор ***по КККР на гр. Царево, находяща се в ПИ с идетификатор ***по КККР на гр.Царево, с площ на целия имот от 275 кв.м., с трайно предназначение на територията –урбанизирано, начин на трайно ползване – ниско застрояване / до 10 метра /, за инсталирането и използването на електронно съобщителни съоръжения – базова станция, технологична кабина за базова станция, антенни стойки за монтаж на антени и антенни устройства, климатична и пожароизвестителна системи, сигнално охранителна система и други необходими съоръжения и оборудване, както и правото да инсталира и ползва оборудването, необходимо за използването на посочените по-горе електронно съобщителни съоръжения.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 26.03.2019г. на основание чл.148 ал.4 от ЗУТ главния архитект на община Царево е издал Разрешение за строеж № 33/26.03.2019г.

/л.132/, по силата на което е разрешено на собствениците В.К.И., Г.В.М. и К.В.И. и на възложителя на „***“ ЕАД изграждането на обект: „Приемно-предавателна станция ***“ на „***“ ЕАД в поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. Царево, кв.Василико, като разрешението за строеж е влязло в сила на 10.04.2019г.

Видно от писмо с изх.

№ ***., издадено от Национален център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването/л.39/, съгласно изготвената проектна документация техническия проект на базовата станция не противоречи на изискванията на чл. 5 от Наредба №9.

Видно от приложения по делото Сертификат за контрол №***./л.40-51 и л.135-141/, след изграждането на базовата станция, са били извършени съответните замервания от Акредитиран орган за контрол от вида С „Електромагнитна съвместимост“, при които е установено, че измерените стойности на плътността на мощността на електромагнитни полета в измерените точки съответстват на изискванията на Наредба 9 за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти.