Решение № 3797 от 16.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3797 гр. София, 16.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20221110206454 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.58д и следв. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. К. Л. ЕГН **********, чрез упълномощения му адв.Д., против наказателно постановление /НП/ № 214332-022477/05.11.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Х. К. Л. ЕГН **********, предвид съставен му на 18.10.2021 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 464283, за това, че на 18.10.2021 г., около 17.15 часа, в гр.София, по бул.„Ситняково“, с посока на движение от бул.„Ботевградско шосе“ към ул.„Оборище“, управлява лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ..., и 10 метра преди спирка на МГТ „Гара Подуяне“, като невинен участник в ПТП, не представя контролен талон към СУМПС, с което виновно нарушил чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, и не представя полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с което виновно нарушил чл.100,ал.1,т.3 от ЗДвП, поради което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева /за нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП/, и на основание чл.183,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева 1

/за нарушението на чл.100,ал.1,т.3 от ЗДвП/.

В частта на АУАН за обяснения и възражения е отразено, че нарушителят има възражения.

В АУАН и НП е отразено, че на водача са съставени 2 фиша, които той е отказал да подпише.

Недоволен от НП и наложените с него глоби Х. К. Л., чрез адв.Д., го e обжалвал чрез административно наказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и нецелесъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, за което е посочено следното: оспорва се фактическата обстановка, приета за установена от актосъставителя и наказващия орган, като се твърди, че на процесните дата и място жалбоподателят е представил пред контролните органи всички изискуеми и необходими документи, сред които валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност и „зелена карта“ към нея, заедно със залепен стикер на предното стъкло на автомобила, в т.ч. и обжалващо се наказателно постановление, заместващо КТ към СУМПС, който му е бил отнет предходно за нарушение. Написано е и че жалбоподателят не е уведомен за правата по чл.79б от ЗАНН и др. С оглед на горното е направено искане НП да бъде отменено, и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят Х. К. Л., редовно призован, не се явява.

Явява се упълномощеният му адв.Д., която пледира НП да бъде отменено по съображенията, изложените в жалбата срещу него. Претендират се разноски, за което се представя списък за разноските.

2

При проведения разпит на актосъставителя В. Д., същият, след предявяване на АУАН, на основание чл. 284 от НПК, повтаря накратко отразената в акта фактология. Казва и че във връзка с непредставяне от водача на КТ към СУМПС не си спомня дали същият е представил предходно съставен му АУАН, както и и че не е извършвал справка относно невлезли в сила НП спрямо водача. Пояснява, че при наличие на „зелена карта“ /която е застраховка само за чужбина/ и на залепен стикер за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, не отпада задължението на водача да носи полицата за такава валидна застраховка.

Съдът намира, че показанията на Д. са изключително кратки и без фактически подробности, но са относими към предмета на доказване по делото.

По делото са приложени единствено справка /картон на водача/ относно извършените от Х. К. Л. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; доказателства относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства – показанията на актосъставителя Д. и писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, ценени от този съдебен състав, съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 18.10.2021 г., около 17.15 часа, Х. К. Л. управлявал в гр.София, по бул.

„Ситняково“, с посока на движение от бул.„Ботевградско шосе“ към ул.

„Оборище“, лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ..., собственост на „Б. Л.

Лизинг“ АД, с ползвател „Йелоу 333 “ АД, като 10 метра преди спирката на МГТ „Гара Подуяне“ му била извършена проверка от изпълняващия служебните си задължения полицейски служител при О „ПП“-СДВР В. Д., който не направил справка дали по отношение на Л. има невлезли в сила наказателни постановления, включително и дали има НП издадено въз основа 3 на АУАН, с който на Л. е отнет КТ към СУМПС. В резултат от извършената проверка полицай Д. преценил, че Л. е извършил нарушения на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП /тъй като не носел и не представил КТ към СУМПС/, и на чл.100,ал.1,т.3 от ЗДвП /тъй като не носел и не представил полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“/, за което на Л. били съставени 2 фиша, но понеже той отказал да ги подпише, му бил съставен АУАН № GA464283, в който било вписано, че Л. има възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, екземпляр от което Л. получил на 27.04.2022 г. и го обжалвал на 04.05.2022 г.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество жалбата като цяло е основателна.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът счита, че и НП, и АУАН са съставени от съответно компетентен 4 и оправомощен за това орган, в който смисъл са и приложените по делото доказателства в тази връзка.

Относно описаното в НП и АУАН нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП - за непредставяне/неносене на КТ към СУМПС, съдът намира следното: в жалбата срещу НП се твърди, че при извършената на Л. проверка той е представил обжалвано НП, предходно издадено му въз основа на АУАН, с който КТ към СУМПС му е бил отнет. Вярно е, че това твърдение е лишено от всякаква фактическа обстоятелствена конкретност и се явява формално декларативно, но същият, в посоченото качество на нарушител, се ползва от презумпцията за невиновност по отношение на отразените в НП нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.157,ал.6 от ЗДвП при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190,ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Разпоредбата на чл.157,ал.8 от ЗДвП предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. В тази връзка при извършена служебна проверка съдът констатира, че действително в приложената като писмено доказателство по делото справка „Картон на водача“ относно извършените от Л. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции, е отбелязано, че на 14.03.2019 г. КТ към СУМПС на Л. е отнет с АУАН № АА202321/14.03.2019 г., въз основа на който е издадено НП № 19-4332-005466/27.03.2019 г., което е отменено, без да се съдържа информация кога във времето е станало това. В същата справка е вписано „възстановяване на отнето СУМПС на 30.08.2021 г.“. От доказателствата по делото, вкл. и от посочената справка, не се установява към датата на описаното нарушение дали КТ към СУМПС е бил върнат на Л., а тези обстоятелства са от значение с оглед преценката дали е извършено нарушението на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, но те не са намерили израз в АУАН и НП, а от показанията на актосъставителя Д. става ясно, че той не е извършвал проверка за изясняването им, каквато явно не е извършена и от административнонаказващия орган. С оглед на това съдът счита и че АУАН и НП са издадени в нарушение на изискванията на чл.42,т.4 и чл.57,т.5 от ЗАНН, доколкото в тях не са отразени в пълнота обстоятелствата, при които е 5 извършено твърдяното нарушение и които са от съществено значение за преценка, дали описаното от обективна и субективна страна изпълва състава на административно нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Такива са съображенията на настоящия съдебен състав и относно описаното в НП и АУАН нарушение на чл.100,ал.1,т.3 от ЗДвП - за непредставяне/неносене на полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което нарушение в разпоредбата на чл.183,ал.1,т.2 от ЗДвП се предвижда налагане на глоба във фиксиран размер от 10 лева. В цитираната разпоредба обаче, като изискване за налагане на посочената глоба, освен неносенето на документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е поставено и условие водачът да е изпълнил задължението си по чл.100,ал.3 и поставеният от него стикер да е валиден към датата на установяване на нарушението. Нито в АУАН, нито в НП е посочено това условие, което води до непълно описание на нарушението. И за това нарушение от наличните по делото доказателства този съдебен състав не може да направи правнообоснован извод, че на процесните дата и място Л. не е представил, респективно не е носил документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Доколкото от писмените доказателства по делото не се установява и то с нужната категоричност да е извършено такова нарушение, а и обстоятелствата от фактическия му състав не се съдържат в свидетелските показания на актосъставителя по делото Д., съдът намира, че доказателственият материал не може да послужи за ангажиране на отговорността на Л. за виновно извършено от него нарушение на чл.100,ал.1,т.3 от ЗДвП. В ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а чл.84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК, и съответно в случая е приложим чл.16 от НПК и посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението, а да се извеждат по подразбиране или предположение. Тези обективни и/или 6 субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на Закона. В тази връзка, съдът намира, че наказателното постановление и за двете нарушения подлежи на отмяна като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на Л. да разбере фактическите рамки на повдигнатото му административно обвинение и да реализира адекватно защитата си.

Освен това е известно, че доказателствената тежест е за административнонаказващия орган, но представените от същия доказателства са недостатъчни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Л. и тъй като в хода на съдебното следствие не се установи, и то по несъмнен начин, че в посоченото време и на посоченото място, при управление на посочения лек автомобил Л. е извършил виновно така отразените нарушения, последните поради недоказаност водят до отмяна на НП.