Решение № 778 от 16.06.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2783/2021
- Вид
- Решение № 778
- Подписан
- 16.06.2022
- В сила
- 16.06.2022
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 · Закон за собствеността
- чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 14, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 15, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 18 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.18, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 778 гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Д. при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д. Въззивно гражданско дело № 20213100502783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 23553/17.11.2021 г. от П. ЦВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 3, ап. 11, срещу Решение № 262239 от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 15607/2018 г. по описа на ВРС, XX състав, с което, на основание чл. 40, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС, са отменени по предявени от М. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл. 112, вх. 4, ет. 4, ап. 56, Р. К. Д., ЕГН **********, и Г. Й. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I” *****, субективно съединени искове следните решения, взети на проведеното на 16.09.2018 г. съвместно Общо събрание на Етажна собственост на вх. А, Етажна собственост на вх. Б и Етажна собственост на вх. В на сграда, находяща се в гр. Варна, ***, както следва: решение по т. 1, с което е прието, че ползването на вътрешния двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от собственици, заплатили, или които биха заплатили за в бъдеще, изграждането и поддържането на автоматичната врата, съгласно приложен списък; решение по т. 3, с което е прието, че при авария на автоматичната врата, без виновни лица, разноските по ремонта се поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна авария – от виновните; решение по т. 5 от дневния ред, с което е прието собствениците да предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпът до вътрешния двор и в едномесечен срок следва да изкарат колите си; решение по т. 6 от дневния ред, с което е прието след изтичане на срока по т. 5 да се организира препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а нови дистанционни да получат само собствениците по т. 1, без право на преотстъпване.
Жалбоподателят счита постановеното решение за недопустимо, евентуално неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди, че решението е недопустимо, защото е постановено по недопустими искове.
Изтъква, че наличието на правен интерес от търсената защита представлява положителна 1 процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Изразява становище, че в настоящото производство тази процесуална предпоставка липсва предвид факта, че ищците са гласували „ЗА“ при приемането на всички решения по точки 1, 3, 5 и 6 от дневния ред, обективирани в протокола от проведеното ОС на ЕС на 16.09.2018 г., чиято отмяна искат.
Поддържа, че съдът неправилно е приел за установено, че в протокола от проведеното ОС на ЕС не са посочени като етажни собственици собствениците на самостоятелни обекти на собственост с идентификатори
№№
***,
***,
***,
***,
***,
***,
***,
***,
***,
***,
*** и ***; сочи, че всички собственици на самостоятелни обекти са записани в протокола с техните имена, а не с идентификаторите на обектите, които притежават. Поддържа още, че съдът погрешно е възприел, че идеалните части на магазина с идентификатор ***, съответстващи на 9,9267%, са преразпределени пропорционално и добавени към ид. ч. на всеки от етажните собственици, присъствали на събранието. Излага, че в колона 3 от протокола са посочени идеалните части от общите части, които всеки собственик притежава, като сумарно идеалните части на всеки един от етажните собственици, присъствали на събранието, представляват 70,0748 %, а не 66,80% от общите чати на етажната собственост, както е посочил първоинстанционният съд, при което събранието е проведено при наличието на кворум.
Сочи, че в СТЕ вещото лице е посочило, че на събранието са присъствали собственици (лично и с пълномощни) на 66,8066% ид. ч. от общите части на сградата, като в тези проценти не е включен процентът ид. ч. на ап. 7, а именно 3,2682%. Излага, че аргументацията на вещото лице за горното е, че в документа за собственост на ап. 7 е записано името Петър Аргиров, а на събранието е присъствал неговият син – Антон Аргиров. Изтъква, че представителната власт на Антон Аргиров не е била оспорена от никого от присъстващите на събранието. Излага, че първоинстанционният съд е предоставил възможност да се представят доказателства, които да потвърдят представителната власт на Антон Аргиров в следващо съдебно заседание, но на следващото съдебно заседание, проведено на 07.06.2021 г., когато представителят на ЕС на вх. В е поискал да представи носените доказателства, а именно декларации, изхождащи от родителите на Антон Аргиров, съдът отказал да ги приеме.
Сочи, че събранието не е проведено по реда на чл. 18 от ЗУЕС, а по реда на чл. 15 от ЗУЕС, за да може да се даде възможност на всеки от собствениците да присъства и да има възможност да даде своя глас.
Изтъква, че ако са били излъчени равен брой представители от трите входа, то тогава би се нарушила равнопоставеността, имайки предвид, че собствениците от вх. А притежават 23,5688% ид. ч., от вх. Б - 26,2063 % ид. ч., а от вх. В - 50,2249% ид. ч. от общите части на сградата.
Счита, че проведеното ОС на ЕС е законосъобразно, при наличие на изискуемия от закона кворум, както и че взетите решения са с волята и избора, направен и от ищците.
Иска първоинстанционното решение да бъде обезсилено като постановено по недопустими искове, евентуално отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК насрещните страни не са депозирали писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът П. ЦВ. Д., редовно призован, се явява лично.
Поддържа депозираната въззивна жалба.
В съдебно въззиваемите М. В. СТ., В. П. В., Р. К. Д. и Г. Й. Д., редовно призовани, не 2 се явяват лично, представляват се от адв. С.К.. Оспорва въззивната жалба. Настоява първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание необжалвалият другар К.Н. Михайлова, чрез попечител Н. АНТ.
М., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Константин К.. Заявява, че се присъединява към въззивната жалба. Иска същата да бъде уважена, както и съдът да се произнесе по въпроса за компетенциите на ОС на ЕС по отношение управлението на земята отделно от сградата.
В съдебно заседание необжалвалият другар Етажна собственост на вход А на сграда, находяща се в гр. Варна, ***, се представлява от особен представител адв. М.П.. Присъединява се към въззивната жалба. Настоява решението на първоинстанционния съд да бъде отменено.
В съдебно заседание необжалвалият другар Етажна собственост на вход В на сграда, находяща се в гр. Варна, ***, се представлява от адв. В.М..
Присъединява се към въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание необжалвалите другари АНГ. Т. Д., АНДР. Д. АНДР., Д. СТ. Д., ПЛ. АНГ. Ч., В. Г. Ч., Т. Д. К. и ЛЮДМ. П. ТР. не се явяват, не се представляват.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Младост“, бл. 112, вх. 4, ет. 4, ап. 56, Р. К. Д., ЕГН **********, и Г. Й. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Симеон I” *****, срещу Етажна собственост на вход А на сграда, находяща се в гр. Варна, ***, Етажна собственост на вход В на сграда, находяща се в гр. Варна, ***, и срещу ЛЮДМ. П. ТР., ЕГН **********, АНГ. Т. Д., ЕГН **********, АНДР. Д. АНДР., ЕГН **********, Д. СТ. Д.,
ЕГН **********, ПЛ. АНГ. Ч., ЕГН **********, П. ЦВ. Д., ЕГН **********, В. Г. Ч., ЕГН
**********, Т. Д. К., ЕГН **********, КС. Н. М., ЕГН **********, чрез нейния попечител Н. АНТ. М., и „Верс либре“ ЕООД, ЕИК 205660208, в качеството им на етажни собственици във вход Б на сградата, находяща се в гр. Варна, ***, субективно съединени искове с правно основание чл. 40 във връзка с чл.18, ал.1 ЗУЕС с искане за отмяна решения на съвместното Общо събрание на етажните собственици, взети на 16.09.2018 г., както следва: решение по т.1 от дневния ред, с което е прието, че ползването на вътрешния двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от собственици, заплатили, или които биха заплатили за в бъдеще, изграждането и поддържането на автоматичната врата, съгласно приложен списък; решение по т. З от дневния ред, с което е прието, че при авария на автоматичната врата без виновни лица, разноските по ремонта се поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна авария - от виновните; решение по т. 5 от дневния ред, с което е прието собствениците да предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпът до вътрешния двор и в едномесечен срок следва да изкарат колите си; решение по т. 6 от дневния ред, с което е прието, след изтичане на срока по т. 5 да се организира препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а нови дистанционни да получат само собствениците по т.1, без право на преотстъпване.
Ищците излагат, че са собственици на обекти в сграда, находяща се в град Варна, ул.
„Цар Симеон І“ № 6. Последната се състои от три входа, всеки от които е самостоятелна етажна собственост. Към жилищната сграда е обособен вътрешен двор, който е обща част, достъпът до който се осъществява чрез ролетна врата. Твърдят, че дворът обслужва жилищните обекти, разположени във вход А, Б и В на жилищната сграда. На 16.09.2018 г. от 18.00 часа било проведено съвместно общо събрание на живущите в трите етажни собствености. Ищците оспорват взетите решения по т.1, т. 3, т. 5 и т. 6 от дневния ред. В първото е прието, че ползването на вътрешния двор с автомобили за паркиране ще се осъществява от собствениците, които са заплатили, или които биха заплатили за в бъдеще 3 изграждането и поддържането на автоматичната врата. По т. 3 от дневния ред е взето решение, че при авария на автоматичната врата без виновни лица, разноските по ремонта се поемат по равно от ползващите двора с автомобилите си, а при виновна авария – от виновните. Точките 5 и 6 не фигурират в обявения дневен ред, но въпреки това са допълнително включени в него и са приети съответните решения – собствениците да предупредят наемателите си, че им се преустановява достъпът до вътрешния двор и в едномесечен срок следва да изкарат колите си; след изтичане на срока в т. 5 да се организира препрограмиране на автоматичната ролетна врата, а нови дистанционни да получат само собствениците по т. 1, без право на преотстъпване. Ищците излагат твърдения, че общото събрание не е свикано по реда на чл. 13 ЗУЕС, с оглед на което собствениците не са редовно уведомени за същото. В условията на евентуалност се навеждат твърдения, че не са присъствали лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто от идеалните части от общите части на етажната собственост. Заявяват, че в действителност са присъствали по-малко от 67 на сто от идеалните части, като уточняват, че лицата А.А., собственик на апартамент 8 от вх. Б, и Росен Матеев, собственик на апартамент 16 от вх. В, изобщо не са присъствали, въпреки че са вписани в протокола. Твърдят, че председателстващият Общото събрание е избран в нарушение на изискванията на чл. 16, ал.
2 ЗУЕС, което прави и взетите решения незаконосъобразни. На самостоятелно основание заявяват, че взетите решения по т. 5 и т. 6 следва да бъдат отменени, тъй като същите са извън обявения дневен ред и разглеждането на тези въпроси не е обусловено от неотложен случай. Освен това, отбелязаното обстоятелство, че въпросите по тези две точки е гласувано с абсолютно мнозинство, е невярно, тъй като обсъждане и гласуване е нямало. Ищците излагат твърдения, че всички взети решения са незаконосъобразни поради това, че са взети в противоречие с материалния закон. Вътрешният двор към жилищната сграда е обща част, поради което не може общото събрание да взема решения, с които да се ограничава по какъвто и да е начин правото на всеки собственик да ползва общите части. Решението по т.
Разпечатката съдържа 48 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75d298c7-4ab8-4167-bc3d-340344a2f9c9