Решение № 132 от 30.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500101 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 517/08.10.2024 год., постановено по гр. д. № 749/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъден Софийски районен съд, ЕИК 831462482, с адрес гр.

София, община Столична, *********, и гр. София, община Столична, **********, представляван от председателя - А. В. А. да заплати на Р. П. П., ЕГН ********** от гр.

Велико Търново, **********, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС на ч. гр. д. № 53335/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО - 161 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 19.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за разликата от 21 000 лв. над уважения до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е осъден Софийски районен съд да заплати на адв. Т. М. К. от АК – Русе, с личен адвокатски № 1600013870, БУЛСТАТ 179104342, с адрес на адвокатската кантора: гр. Бяла, област Русе, ***********, сумата от 252 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана от нея на ищеца по делото Р. П. П.

1 безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, съразмерно с уважената част от иска.

С решението е осъдена Р. П. П. от гр. Велико Търново да заплати на Софийски районен съд сума в размер на 290 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от Софийски районен съд, представляван от председателя - А. В. А. против Решение № 517/08.10.2024 год., постановено по гр. д. № 749/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваното решението е неправилно и необосновано. Излага се, че не може да бъде установено по еднозначен и безспорен начин да са настъпили твърдените от ищцата вреди и същите да са вследствие от забавеното разглеждане от СРС на ч. гр. д. № 53335/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 161 състав. Не била установена пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между разглеждането на делото и претърпените неимуществени вреди, доколкото вероятната причина за тези вреди предхожда процесното дело или произтича от други причини извън поведението на ответника CPC. В първоинстанционното производство не се било установено по безспорен начин, че именно от забавеното разглеждане на ч. гр. д. № 53335/2020 г. на СРС ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Счита се, че твърдените неимуществени вреди не са настъпили или ако са настъпили, то не се характеризират с такъв интензитет, с който да следва да бъде обезщетена ищцата, поради което характерът и интензитетът на твърдените вреди не би могъл да обоснове обезщетение в размер, какъвто размер Окръжен съд - Велико Търново неправилно е определил. Изводите на съда не отговаряли на действителната правна и фактическа обстановка и не съответствали на събрания по делото доказателствен материал, както и на приложимото материално право - чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл.

52 от ЗЗД. Твърди се също, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно и в значително завишен размер, който не е съобразен с изискванията на справедливостта по аргумент от чл. 52 от ЗЗД. С оглед неоснователността на основния иск, изцяло неоснователни се явявали и предявените акцесорни такива за заплащане на законна лихва, съответно за присъждане на разноски.

Претендира да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявеният иск в пълно предявеният му размер, или да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Р. П. П. от гр. Велико Търново, **********.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Прокуратура на Република България.

Първоинстанционният съд е счел, че предявеният иск е допустим, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Приел, че са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, като отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния спор (основно от дата на съдебното заседание (16.12.2020 г.) до постановяване на съдебния акт (21.02.2023 г.) пред посочения ответник – Районен съд – София. Приел е, че Софийски районен съд е бездействал, като не е 2 изпълнил служебните си задължения, визирани в процесуалния закон да постанови съдебен акт в срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК или близък до този срок с оглед фактическата и правна сложност на делото (отчитайки характеристиките на производството по чл. 524 във вр. с чл.

523, ал. 2 от ГПК). Прилагайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобразена с настоящия спор е определил обезщетение в размер на 5 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство е допустимо (чл.

2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В т. см. - Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 2б, ал. 3 във вр. ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията).

3

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Производството по ч. гр. д. № 53335/2020 г. по описа на Районен съд – София е образувано по молба от 02.11.2020 г. на Р. П. П. с искане по чл. 524 във вр. с чл. 523, ал. 2 от ГПК за спиране въвод във владение на недвижим имот, спрямо който е насочено принудителното изпълнение по изп. дело № 185/2019 г. по описа на ЧСИ С. П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Делото е образувано на следващия ден (03.11.2020 г.) и е определен съдия- докладчик.

На 04.11.2020 г. на ищцата са били дадени указания за отстраняване нередовности на молбата, за което на същата дата по електронен път й е връчено съобщение. На 05.11.2020 г. е постъпила молба от пълномощника на ищцата (адв. К.) в изпълнения на дадените от съда указания. След изпълнение на указанията с определение от 09.11.2020 г. съдът е насрочил открито заседание за 16.12.2020 г. На тази дата е проведено заседание, събрани са доказателствата и съдът е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт, като не е посочил срок за това.

Настоящата искова молба е подадена от ищцата пред Окръжен съд – Велико Търново на 19.10.2022 г.

На 21.02.2023 г., СРС, 161 с-в, с Определение № 20080315 е отхвърлил молба вх. № 22021027/02.11.2020 г. по чл. 524 от ГПК на Р. П. П. с искане за спиране на въвода във владение на недвижимия имот ап. № 58 (ателие № 1) в гр. София, ж.к. Люлин, ******* с идентификатор ***, насрочен по изп. дело № 20199210400185 на ЧСИ С. П..

Няма данни този съдебен да е влязъл в сила и производството по делото да е приключило.

Изложени са обстоятелства, че производството пред Софийски районен съд е продължило почти две години, 24 месеца от дата на подаване на молбата (02.11.2020 г.) и 22 месеца от дата на обявяване на делото за решаване (16.12.2020 г.). Твърди се, че от обявяване на делото за решаване до момента на предявяване на исковата молба (19.10.2022 г.) не е постановен съдебен акт, повече от 22 месеца и не била ясна причината, поради която съдът бездейства, което от своя страна водело до обоснования извод, че не е спазена гаранцията по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Поради допуснатите нарушения, производството по делото е продължило твърде дълго, през което време ищцата била претърпяла и продължавала да търпи душевни болки и страдания.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Цитираната разпоредба представлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на 4 отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Препращането към чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС води до извода, че активнолегитимирани да предявят иска по чл.

2б от ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Такова съждение можем да направим и от тълкуването на разпоредбата на чл.

2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Критериите, които националния закон регламентира в чл. 2б от ЗОДОВ и въз основа, на които съдът преценява дали органите на съдебната власт са допуснали нарушението по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС са примерни, като следва да бъдат съобразени и стандартите, установени в решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, всяко лице при определяне на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.