Решение № 1450 от 17.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Плевен, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИК. като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430102922 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Д. А., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк.“***“ №***, чрез адв. М. И. от АКПлевен, против „***” ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“, ул.“***“ №***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***, с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124 ГПК.

Твърди се, че по депозирано от „***“ ***, с ЕИК ***, заявление по чл.

417 от ГПК срещу М. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: град Плевен, ж.к.“***“ №***, са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 23.08.2013 г. и Изпълнителен лист от 26.08.2013 г. по ч.гр.д. №4433/2013 г. по описа на РС-Плевен, за сумата общо в размер на 13758,38 лева, от която просрочена главница в размер на 5000 лева, просрочена договорна лихва в размер на 1636,52 лева за периода от 06.09.2008 г. до 26.01.2010 г., просрочена наказателна лихва в размер на 6352,00 лева за периода от 06.09.2008 г. до 21.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 21.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 259,78 лева за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в 1 размер на 509,78 лева. Твърди се, че в заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги на „***“ *** - София, клон Плевен към 21.08.2013 г. по Договор за издаване на кредитна карта №***/04.05.2006г., Анекс от 14.01.2008 г. и Анекс от 17.03.2008г., сключен между „***“ *** като кредитор и М. Д. А. като кредитополучател.

Излагат се доводи, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №4433/2013 г. по описа на РС-Плевен, на 11.09.2013г. по молба на кредитора „***“ ***, против М. Д. А. е образувано изпълнително дело №***/2013 г. по описа на ***, с рег.№*** на К***. Сочи се, че с молбата си взискателят е поискал да бъде извършено проучване на имущественото състояние на длъжника на основание чл.18 от З*** и ако бъде установено имущество, да бъдат наложени възбрани върху недвижими имоти, запори върху МПС и банкови сметки на длъжника. Твърди се, че в резултат на извършените по делото справки е установено, че длъжникът е собственик на лек автомобил ***, с рег.№***, върху който е наложен запор на 28.11.2013 г., видно от съобщение от 06.12.2013 г. на ОДМВР - Плевен, сектор Пътна полиция — Плевен, приложено по изпълнителното дело.

Твърди се, че с Постановление на *** К. от 28.04.2017 г., „***“ *** е конституиран като взискател по изпълнителното дело, въз основа на подадена на 25.04.2017 г. молба и представени документи за цесия между „***“ *** и „***“ ***, по силата на които „***“ *** е цедирала вземанията си по изпълнителното дело на „***“ ***.

Посочва се, че с молба от 31.08.2017 г. по същото изпълнително дело, взискателят „***“ *** е поискал извършване на справка за длъжника в Регистъра на БНБ.

Твърди се, че за периода от 26.06.2015 г. до датата на подаване на настоящия иск, по изпълнително дело №***/2013 г. по описа на ***, с рег.

№*** на К***, не са извършени никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Ищецът счита, че е изминал период от повече от 5 /пет/ години, с който вземанията по издадения изпълнителен лист от 26.08.2013г. по ч.гр.д.

№4433/2013 г. по описа на РС-Плевен, са погасени по давност.

С оглед гореизложеното, ищецът моли да бъде признато за установено, 2 ч е не дължи на ответника сумите по издадения изпълнителен лист от 26.08.2013г. по ч.гр.д. №4433/2013 г. по описа на РС-Плевен, общо в размер на 13758,38 лева, от които: просрочена главница в размер на 5000 лева, просрочена договорна лихва в размер на 1636,52 лева за периода от 06.09.2008 г. до 26.01.2010 г., просрочена наказателна лихва в размер на 6352,00 лева за периода от 06.09.2008 г. до 21.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 21.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 259,78 лева за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 509,78 лева, като погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “***“ ***, чрез адв. А. К. от АК-Монтана. Излагат се доводи, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, а в случай, че Съдът приеме, че е допустим, по същество е основателен, като се прави признание на иска.

Не се оспорват правните действия от страна на цедента и ответното дружеството, извършени по повод образувано заповедно производство, а впоследствие и изпълнително дело срещу ищеца. Не се оспорва, че изпълнително дело № 1841/2013г. по описа на *** с peг. № *** с район на действие ОС-Плевен е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане. Предвид липсата на изпълнителни действия спрямо ищеца и невъзможността ответното дружество да ползва осъдителния титул /посочен в исковата молба/ по повод същото задължение, ответникът поддържа становището, че е погасена по давност възможността за принудително събиране на задължението, а не самото вземане. Твърди се, че ответникът не е предприел каквито и да било действия, с които да засегне правната или материалната сфера на ищеца.

Ответникът приема, че поводът за завеждане на настоящия иск, съгласно твърденията в исковата молба, е че вземането, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 4433/2013г. по описа на PC-Плевен, е погасено 3 по давност. Сочи, че не оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба, а възразява по отношение на правните изводи, които следва да се направят въз основа на едни и същи факти.

Посочва се, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и че не може да предприеме каквито и да било правни действия по събиране на задължението, като с настоящия отговор отправя покана до ищеца да получи от ответното дружество оригиналния екземпляр на изпълнителния титул, а именно изпълнителния лист, издаден на 11.09.2013г. по ч.гр.д. 4433/2013г. по описа на PC-Плевен или да посочи адрес, на който да му бъде изпратен чрез куриер. Акцентира, че ищецът не е отправял искане на връщане на изпълнителния лист, за да се приеме, че това е отказано или неизпълнено от ответното дружество.

Ответникът счита, че между страните липсва спорно право, респ. за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява недопустим и отправя искане да бъде прекратено производството, като недопустимо.

В случай, че Съдът приеме иска за допустим, ответникът признава иска за недължимост на посочена сума по отношение на ищеца. Уточнява, че е настъпила погасителна давност по отношение принудителното събиране на вземането, но не спрямо самото вземане. Сочи, че не се отрича в исковата молба наличието на материалното правоотношение по сключения договор за кредит, а вземането, дори и погасено по давност, може да бъде изпълнено доброволно. Ответникът моли разноските следва да останат за ищеца, доколкото не е дал повод за образуване на делото и с настоящия отговор признава иска. Излага доводи, че ищецът сам е направил изявление, че изпълнителното дело е прекратено основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Посочва, че поради погасяване по давност на възможността за принудително събиране на вземането, последващи действия по изпълнение не са предприемани от „***“ ***. Излага доводи, че самият ищец е заявил, че принудителни действия спрямо него не са извършвани. По отношение на вписването на задължението в ЦКР уточнява, че това е нормативно определено задължение на ответното дружество, и не навлиза в материалната сфера на ищеца.

Излагат се доводи, че погасителната давност не води до погасяване на 4 самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Сочи, че вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. В тази връзка излага доводи, че в исковата молба не се оспорва съществуването на валиден договор за кредит, неизпълнението на ищеца по този договор за кредит, както и дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.

С отговора на искова молба не са направени доказателствени искания.

Отправено е искане разноските да останат в тежест на ищеца. В тази връзка се излагат аргументи, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска - след дата на цесията не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок и да накърнят правната среда на ищеца, като наред с това е налице признание на иска. В условията на евентуалност, в случай че Съдът уважи предявения иск, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е оглед на правната и фактическа сложност на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от изисканото ч.гр.д.№ №4433/2013 г. по описа на Районен съд – Плевен, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2657/23.08.2013г., с която е разпоредено М. Д. А. да заплати на „***“ *** сума в общ размер на 12988,22 лева, от които: просрочена главница в размер на 5000 лева, просрочена договорна лихва в размер на 1636,52 лева за периода от 06.09.2008 г. до 26.01.2010 г., просрочена наказателна лихва в размер на 6352,30 лева за периода от 06.09.2008 г. до 21.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението 21.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 259,78 лева за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 509,78 лева. Издаден е изпълнителен лист на 26.08.2013 г.

Не е спорно между страните, че с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ „***“ *** е прехвърлила на ответното дружество „***“ *** вземанията си по отношение на ищеца М. Д..

От изисканото копие на изп.дело №***/2013г. по описа на ***, peг. № *** К***, с район на действие ОС-Плевен, се установява, че е образувано на 5

11.09.2013г. по молба на взискателя „***“ ***, против длъжника М. Д., за събиране на задълженията по горецитирания изпълнителен лист.

От писмо Изх. №26550/22.11.2013г. по изп.дело №*** по описа на ***, е видно, че е наложен запор на автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на ищцата М. Д. А..

С молба Вх. №20784/25.04.2017г. до *** ответникът „***“ *** е поискал да бъде конституиран като взискател по отношение на всички задължени лица по изп.дело №1841/2013г. по описа на ***.

С Постановление от 28.04.2017г. на *** ответникът „***“ *** е конституиран като взискател по изп.дело №*** в качеството на цесионер по договор за цесия, сключен с „***“ ***.

С молба Вх. №42403/31.08.2017г. до *** ответникът „***“ *** е поискал да бъде извършена справка в регистъра на банкови сметки по отношение на длъжника.

С писмо Изх. №26843/09.05.2023г. по описа на ***, до длъжника М. Д.

А., се посочва, че на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК с разпореждане е прекратено изп.дело, на дата 16.05.2018г. Липсват данни за връчване на това съобщение.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4433/2013 год. по описа на Районен съд-Плевен. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума е процесуално допустим, а по същество и основателен.