Решение № 2600 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2600 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110215482 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Р. А. И., депозирана чрез адв. С. С. от САК, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление № 23-4332-009210 от 29.05.2023 г., издадено от Д.Д.Д. - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя Р. А. И. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева, за нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата от Р. А. И., депозирана чрез адв. С. С. от САК се иска наказателното постановление да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Посочва се, че жалбоподателят

Р.

И. не владее български език, а в административнонаказателното производство не му е бил осигурен преводач и по този начин е нарушено правото му на защита. Като втори аргумент в жалбата е описано, че действително Р. И. е управлявал МПС без табели, но това се е случило точно в момент, в който той е карал автомобила към сервиз за ремонт.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Р. А. И., уведомен, не се явява като не се явява и упълномощения представител на същия адв. С. С. от САК.

1

Въззиваемата страна – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. .

В постъпили писмени бележки по делото от Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, чрез пълномощника му главен юрисконсулт В.П. се иска издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като са изложени подробни аргументи в тази насока и е направено искане за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи от фактическа страна:

Жалбоподателят Р. А. И., роден на ,,***'' година в Сирия, сирийски гражданин, пребиваващ в Република България като чужденец с хуманитарен статут, с карта на чужденец с хуманитарен статут № *******, издадена на 31.08.2022 г., с адрес в Република България: гр. София, ,,***''.

На 21.04.2023 г. свид. Л. Н., към онзи момент изпълняващ длъжността „старши полицай“ при СДВР, сектор 04 „Охрана на обществения ред и оперативни обекти при СДВР“, съставил против Р. А. И. акт за установяване на административно нарушение серия GA № 814056 от същата дата . В акта било прието от свид. Л. Н., че на 21.04.2023 г. в 11:38 ч. в гр. София, ул. „Адам Мицкевич“ до номер 1А, с посока на движение от ул. „Връх Манчо“ към бул.

„Сливница“ жалбоподателят Р. А. И. управлявал лек автомобил „,,***''“, собственост на М.А.А.. Посочено е още, че МПС било регистрирано, но без табели с регистрационен номер и по СРМПС е тъмно син цвят, а в действителност бил червен. В тази връзка и свид. Н. приел, че с това си поведение Р. А. И. е извършил административни нарушения по чл. 10, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП и по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя, един свидетел и от жалбоподателя Р. А. И., без присъствието на преводач, въпреки че същият не владеел български език.

Писмени възражения срещу АУАН не са постъпили в срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 29.05.2023 г. Д.Д.Д. - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала обжалваното наказателно постановление № 23-4332-009210 от 29.05.2023 г., с което на жалбоподателя Р.

А. И. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева, за нарушение по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр.

2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическите и правни изводи на административнонаказващият орган били същите като тези, описани в АУАН, с изключение на това, че в НП при индивидуализацията на процесното МПС бил посочен и регистрационен номер – СВ2159ТР. На 05.10.2023 г. препис от Наказателното постановление 2 бил връчен на Р. А. И.. На 23.10.2023 г. била подадена жалба срещу него, въз основа на която било образувано настоящото административнонаказателно производство.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свид. Л. Н. и на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК, които съдът кредитира като непротиворечиви и допълващи се.

Свид. Л. Н. изяснява в показанията си сочи, че не си спомня точната дата, но автомобила бил изкаран от бояджийски сервиз и бил без регистрационни табели, като водачът на същия им обяснил, че го придвижва до сервиз, където трябвало да досглобят останалата част от аксесоарите на същия, както и че си личало, че автомобилът който бил марка „,,***''“ яркочервен на цвят, бил прясно боядисан.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи, в предвидените от закона срокове и форма, като са надлежно връчени на санкционираното лице. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на Р. А. И., както следва:

На първо място, видно от представената карта на чужденец с хуманитарен статут, жалбоподателят Р. А. И. е сирийски гражданин, следователно би могло да се направи обосновано предположение, че същият не владее български език. Този извод на съда не се оборва от страните в производството, напротив, процесуалният представител на Р. А. И. изтъква, че неговият подзащитен не владее български език и че в при съставяне на АУАН и НП не му е осигурен преводач. Никъде в тези два акта не е отбелязано, че жалбоподателят е чужд гражданин, че владее/не владее български език, както и дали при съставянето на същите е присъствал преводач. Липсват и доказателства за тези обстоятелства. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че като при съставянето на АУАН и НП не е присъствал преводач, това е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя Р. И. да разбере за какви нарушения от фактическа и правна страна е санкциониран.

На следващо място, в АУАН и обжалваното наказателно постановление е посочено, че едно от извършените нарушения е такова по чл. 138, ал. 1 от ЗДвП и представлява „на пътищата, отворени за обществено ползва, допуска превозно средство, което не отговаря на изискванията на ЗДвП и на издадената въз основа на него Наредба № I-45/2000 г. на МВР от ЗДвП“. От 3 това описание не става ясно конкретно кои изисквания на Закон за движението по пътищата и на посочената наредба не са изпълнени от страна на жалбоподателя. Административното обвинение в тази му част се явява неконкретизирано, непълно и неясно, следователно за жалбоподателя не става ясно в какво точно се състои неговото нарушение, което отново води до нарушаване на правото му на защита.

По-нататък, в АУАН не е посочено какъв е регистрационният номер на управлявания от жалбоподателя автомобил. На пръв поглед това е логично, доколкото именно в това се състои извършеното нарушение от обективна страна. В НП обаче вече изрично е посочено, че Р. А. И. е управлявал лек автомобил „,,***''“ с рег. № ,,***''. Предвид това, съдът констатира следното – първо, поставя се въпросът извършено ли е вмененото на жалбоподателя нарушение; второ, налице е не просто разминаване, а противоречие между обстоятелствената част на НП и неговия диспозитив; трето, налице е съществено изменение във фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, доколкото наличието/липсата на посочване на регистрационен номер в съдържанието на тези два акта е от съществено значение, тъй като е признак от обективна страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; четвърто, ако се приеме, че в промеждутъка между издаването на АУАН и НП жалбоподателят или собственикът на колата е поставил регистрационни табели на управляваното МПС, то не са ли налице основания за квалифициране на случая като маловажен такъв.

С оглед на изложеното и съдът намира, че допуснатите от актосъставителя и от административнонаказващия орган нарушения са съществени такива, не могат да бъдат отстранени в тази фаза на процеса и са довели до съществено ограничаване на правата на жалбоподателя Р. А. И. да разбере в какво е обвинен. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода на производството право на разноски има жалбоподателят Р. А. И.. Същият обаче не е направил искане за присъждане на такива, нито са налице доказателства за направени от същия разноски, поради което и съдът не намира за необходимо да се произнася в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-009210 от 29.05.2023 г., издадено от Д.Д.Д. - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на Р. А. И. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 (двадесет) лева, за нарушение на чл. 138, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и кумулативно административно наказание 4

„Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 (шест) месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София - град, в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5