Решение № 827 от 04.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. Бургас, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Филип Ст. Радинов при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело № 20212120105757 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от „Софавто“ ООД срещу В.Х. Б. и Н. В. Б., иск за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца договора за дарение, материализиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175/18.08.2016 г. по нот.д.№ 158/18.08.2016 г. на нотариус С. Я., рег. № 542, РД РС Бургас, с който В.Х. Б. е дарила на Н. В. Б. ½ ид. ч. от правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ I189, кв. 34 по плана на с. Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници: север - улица, изток УПИ - XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и построената в имота паянтова сграда, представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв. м., на основание чл.

135 ал. 3 от ЗЗД.

Твърди се, че В.Х. Б. има към ищеца парично задължение в размер от 6500 евро, произтичащо от подписан в нейна полза запис на заповед от 25.08.2017 г. Сочи се, че вземането на ищеца е съдебно установено с влязло в сила решение постановено по гражданско дело № 3722/2018 г. РС Бургас и е образувано изпълнително дело № 328/2018 г. пред ЧСИ Т. М., но ответницата не разполага с имущество, от което ищецът да се удовлетвори. Излага се, че на 18.08.2016 г. ответницата е дарила на сина си Н. В. Б. процесните имоти. С уточнителна молба от 02.02.2022, депозирана от ищеца е конкретизирано, че ответницата е дарила на сина си ½ ид. ч. от процесните имоти.

Поддържа се, че сключеният преди възникване на процесното вземане договор за дарение от 18.08.2016 г. е предназначен от ответниците да увредят ищеца.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на направените в производството съдебно-деловодни разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че ответницата е прехвърлила на ответника само ¼ ид. ч. от правото на собственост върху процесните имоти, като е запазила пожизнено правото на ползване върху тях, което би могло да послужи за получаване на доходи от наем за в бъдеще. Твърди се, че към датата на договора за дарение ищецът не е притежавал качеството кредитор на ответницата, поради което същият не е увредил интересите му.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на направените в производството съдебно-деловодни разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба

В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 21.04.2022 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, строителен протокол и договор за покупко-продажба от 07.04.2018 г. /л. 122 – л. 124/ се установява, че Х.Н.К. по време на брака си с К.Т.Л. е придобил процесния недвижим имот и върху него е построена процесната сграда, за които имоти страните не спорят, че са идентични с имотите предмет на настоящото дело.

От приобщените по делото препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници /л. 120 и л. 121/, се установява, че Х.Н.К. е починал на * г., като негови наследници по закон са преживялата му съпруга К.Т.К и дъщеря му В.Х. Б..

На 22.12.2014 г. ответницата е продала осем свои недвижими имота – ниви, видно от Нотариален акт № 82/22.12.2014 г. по нор.д. № 859/22.12.2014 г. на нотариус с рег. № 285 РД РС Бургас.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175/18.08.2016 г. по нот.д.№ 158/18.08.2016 г. на нотариус С. Я., рег. № 542, РД РС Бургас /л. 9/ се установява, че на 18.08.2016 г. К.Т.К и В.Х. Б. са дарили процесните недвижими имоти – УПИ I-189, кв. 34 по плана на с. Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници: север - улица, изток УПИ - XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и построената в имота паянтова сграда, представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв. м., на Н.В. Б. внук на първата дарителка и син на втората дарителка – ответница по делото.

По делото са представени удостоверение за данъчна оценка и скица за процесните имоти /л. 50 и л. 51/.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото запис на заповед, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист /л. 6 – л. 8/, се установява, че ответницата дължи на ищеца сумата от 6500 евро по подписан от ответницата запис на заповед от 25.08.2017 г. с падеж на плащането 05.09.2017 г.

От представените по делото удостоверение от ЧСИ Т. М. и справка от АВ по партида на ответницата /л.109 – л. 117/ се установява, че ответницата не разполага с движимо или недвижимо имущество.

От показанията на разпитания по инициатива на ищеца свидетел А.З. /на длъжност „Управител на външно-търговски отдел при ищеца и син на управителя на дружеството/, се установява, че свидетелят познава ответницата от 2016 г. – 2017 г. във връзка с осъществявано от нея посредничество за закупуване от ищеца на леки автомобили от Италия. Установява се, че във връзка с посредничество през 2017 г. ищецът е следвало да 2 даде на ответницата процесната сума от 6500 евро като аванс, но тъй като същата не притежавала имущество на свое име се съгласила да гарантира, че ще върне сумата с подписването на запис на заповед. Установява се, че около 2017 г. ответницата разказала пред свидетеля, че е прехвърлила цялата си собственост, като на въпрос на процесуалния представител на ответника свидетелят е уточнил, че това е станало в хода на разговор с ответницата от типа на „никой не може нищо да ми направи, защото съм прехвърлила всичките си имоти“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иска е с правно основание чл. 135 ал. 3 от ЗЗД.

За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки сключването на процесния договор за дарение от 18.08.2016 г. с твърдяното в исковата молба съдържание и страни, качеството си на кредитор на ответницата възникнало след сключване на договора за дарение от 18.08.2016 г. и че договора за дарение от 18.08.2016 г. е бил предназначен от ответниците да увреди ищеца, като презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД няма сила в случаите по чл. 135 ал. 3 от ЗЗД - р. 345-1999-II ГО на ВКС. В тежест на ответника е да докаже, че направените възражения.

По делото се установи, че Х.Н.К. по време на брака си с К.Т.Л. е придобил процесния недвижим имот и върху него са построени процесните постройки, за които имоти страните не спорят, че са идентични с имотите предмет на настоящото дело. Доколкото липсват данни за посочен от лицата режим на имуществени отношения различен от СИО, съдът приема, че процесните имоти са придобити в режим на СИО, на основание пар. 103, вр. чл. 13 от СК/85 г. (отм.). Установи се, че Х.Н.К. е починал на * г., като негови наследници по закон са преживялата му съпруга К.Т.К и дъщеря му В.Х. Б.. Следователно, съобразно правилата за наследяване по закон, преживялата съпруга е придобила ¾ ид. ч. от правото на собственост върху процесните имоти /1/2 ид. ч. при прекратяване на СИО и 1/4 ид. ч. по наследство/, а ответницата е придобила 1/4 ид. ч. от същите. От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175/18.08.2016 г. по нот.д.№ 158/18.08.2016 г. на нотариус С.

Я., рег. № 542, РД РС Бургас /л. 9/ се установява, че на 18.08.2016 г. ответницата е дарила своята 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти – УПИ I189, кв. 34 по плана на с. Полски Извор, общ. Камено, целия с площ 65 кв. м. при граници: север - улица, изток УПИ - XIV-189, юг - УПИ XII-189, запад улица, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, с площ 32 кв. м., както и построената в имота паянтова сграда, представляваща навес с оградни стени, с площ 13 кв. м., на сина си Н.В. Б., който към този момент е бил малолетен.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото запис на заповед, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист /л. 6 – л. 8/, се установява, че ответницата дължи на ищеца сумата от 6500 евро по подписан от ответницата запис на заповед от 25.08.2017 г. с падеж на плащането 05.09.2017 г.

По изложените съображения и доколкото процесното дарение е акт намаляващ актива на ответницата и като такъв уврежда кредитора, съдът приема за установени обективните елементи от фактическия състав на чл. 135 ал. 3 от ЗЗД до размера на притежаваната от ответницата ¼ ид. ч. от правото на собственост върху процесните имоти.

По отношение на субективния елемент – намерение за увреждане, съдът приема следното: Намерението за увреждане предполага установяване на факта, че увредителната сделка към момента на сключването е била предназначена от ответниците по делото да увредят кредитора, а намеренията им, тоест субективното им отношение след сключването на сделката е правноирелевантно за иска по чл. 135 ал. 3 от ЗЗД. За установяване на това обстоятелство ищецът е ангажирал като доказателства - Нотариален акт № 82/22.12.2014 г. по нор.д. № 859/22.12.2014 г. на нотариус с рег. № 285 РД РС Бургас, от които се 3 установява, че на 22.12.2014 г. ответницата е продала осем свои недвижими имота – ниви, удостоверение от ЧСИ Т. М. и справка от АВ по партида на ответницата, от които е видно, че ответницата не разполага с движимо или недвижимо имущество, както и е разпитан един свидетел. Съобразявайки възможната заинтересованост на свидетеля – работник в дружеството-ищец и син на управителя му, съдът дава вяра на депозираните от него показания, тъй като са основани на непосредствени впечатления и се подкрепят от другите две писмени доказателства – удостоверение на ЧСИ и справка от АВ, в частта относно това, че ответницата се е разпоредила с цялото си имущество. Тези показания обаче нито сами по себе си, нито оценени в съвкупност с другите доказателства не доказват наличие на намерение за увреждане на ищеца към момента на сключване на процесния договор за дарение. Установява се, че ответницата е имала работни отношения с ищцовото дружество, които са възникнали около 2016 г. – 2017 г., както и че на ответницата са предоставени като аванс 6500 евро, за което тя е подписала процесния запис на заповед. Свидетелят е посочил, че около 2017 г. ответницата разказала пред него, че е прехвърлила цялата си собственост, като на въпрос на процесуалния представител на ответниците свидетелят е уточнил, че това е станало в хода на разговор с ответницата от типа на „никой не може нищо да ми направи, защото съм прехвърлила всичките си имоти“. От показанията не се установява, че ответницата е заявила процесната фраза, а напротив, от същите се установява, че последната е заявила само, че се е разпоредила с цялото си имущество, а в останалата си част показанията на свидетеля представляват негова интерпретация на разказаното от ответницата, че е прехвърлила цялото си имущество и на нейното поведение по време на прцесния разговор. По тези съображения, съдът не кредитира показанията в частта, в която същият не възпроизвежда своите възприятия относно релеватни за делото факти, а дава оценка на поведението на ответницата и казаното от нея по време на разговора проведен около 2017 г., а именно „разговор като: „никой не може нищо да ми направи, защото съм прехвърлила всичките си имоти““. Освен това разпореждането от ответницата с цялото имущество не доказва наличие на намерение за увреждане към момента на сключване на процесното дарение, доколкото е възможно нейната мотивация за тези разпоредителни сделки да се дължи на други причини напр. изгодна оферта за продажба на имотите или освобождаване от бремето за поддръжката и стопанисването им, или от задължението за заплащане на данъци. Следва да се отчете и изминалия значителен период от време между разпоредителните действия на ответницата и поемане на задължението по записа на заповед - процесното дарение предхожда възникването на задълженията на ответницата по записа на заповед с около година, а разпродажбата на нивите с около три години, който в още поголяма степен разколебава вероятността към момента на извършването им ответницата да е възнамерявала да увреди свои бъдещи кредитори, а още по-малко конкретен кредиторищеца по делото. В допълнение следва да се посочи, че от показанията на свидетеля се установява, че разговора между ответницата и свидетеля е проведен около 2017 г., тоест около година след сключване на процесното дарение. От една страна, от тези показания не могат да се направят правнообосновани изводи за това какво е било намерението на ответниците към момента на сключване на дарението, а от друга, ирелевантни са намеренията им след сключването на увредителната сделка, доколкото субективния елемент от фактическия състав уреден в чл. 135 ал. 3 от ЗЗД изисква намерение за увреждане към момента на сключване на сделката. Тоест дори и хипотетично да се приеме, че впоследствие ответницата е решила да се възползва от това, че не разполага с имущество, като поеме задължения без намерение да ги изпълнява, то това би било ирелеватно за основателността на иска по чл. 135 ал. 3 от ЗЗД, доколкото от значение при този иск е единствено намерението на длъжника към момента на сключване на увреждащата сделка. По изложените съображения, настоящият състав приема, че независимо от ангажираните от процесулания представител на ищеца доказателства в изпълнение на дадените с неоспорения доклад по делото указания по чл. 146 ал. 2 от ГПК, за установяване на наведените в исковата молба твърдения, че договора за дарение от 18.08.2016 г. е бил предназначен от ответниците да увредят ищеца, това обстоятелство не бе доказано.