Акт от 16.10.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

52

07.02.2007 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

02.07

Година

2007

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Съд. заседатели: като разгледа докладвано от

Веселина Атанасова Кашикова

Частно наказателно дело номер

20075100200042 по описа за

2007 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 и ал.5 във вр. с ал.1- 3 от НПК и е образувано по жалба на Р. М. Ш.- председател на ВК „Борова гора” с.Комунига, общ. Черноочене против постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.01.2007 година на Окръжна прокуратура Кърджали, водено по досъдебно производство № 2/2006 година на ОДП Кърджали срещу Р. М. Ш. от с.Комунига, общ. Черноочене за извършено престъпление по чл. 219, ал.1 от НК.

Постановлението се обжалва като неправилно. Обвиняемият бил началник- склад разпределителен и стоковед във ВК „Борова гора” с.Комунига, общ. Черноочене, следователно бил материалноотговорно лице. Наличието на констатирана липса за периода, в който обвиняемият бил такова лице сочело на неполагане на достатъчно грижи за стоките и амбалажа в управлявания от обвиняемия скал. Жалбодателят моли окръжния съд да отмени постановлението за прекратяване на наказателно производство и да върне делото на прокурора със задължителни указания да внесе обвинителен акт.

Окръжният съд, при извършената проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:

Досъдебно производство № 2/2006 година по описа на ОДП гр. Кърджали е образувано срещу Р. М. Ш. от с.Комунига, общ. Черноочене и същият е привлечен като обвиняем по обвинение по чл. 219, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК: за това, че при условията на продължаваното престъпление, през периода 01.08.2002 година- 05.10.2004 година в с.Комунига, общ. Черноочене, в качеството си на длъжностно лице- началник- склад „разпределителен” на ВК „Борова гора” с.Комунига, общ. Черноочене, не положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа- да контролира за качеството и съхраняването на стоките, стриктно да спазва указанията по отношение на отчетността и от това е последвало значително разпиляване на имуществото на ВК „Борова гора” с.Комунига, общ. Черноочене, възлизаща на 1 669.88 лева.

След приключване на досъдебното производство, в изпълнение на правомощията си по чл. 242 от НПК, прокурор при Окръжна прокуратура Кърджали, на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, с постановление от 12.01.2007 година, е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че не е доказано участие на обв. Ш. в престъплението. Установено по делото от фактическа страна е, че обв. Р. М. Ш. от с.Комунига, общ.Черноочене заемал длъжността „началник- склад „разпределителен" и стоковед на ВК „Борова гора" от 01.08.2002 година до 07.10.2004 година. Преди встъпването му в длъжност била извършена инвентаризация на склада на наличните стоки и амбалаж. Задълженията на обвиняемия били да приема и предава стоки, респ. да получава и съхранява амбалаж, като за движението на стоките били издавани стокови разписки. През периода 01.08.2002 г. до 05.10.2004 г., в склада, от назначени от председателя комисии, били извършени общо три инвентаризации. След всяка инвентаризация били съставяни инвентаризациионни описи и актове за резултатите, като общата установена липса на стоки и амбалаж за този период била в размер на 1669,89 лева.

Първата инвентаризация, извършена на 10.06.2003 и показваща движението на стоки „от" и „в" склад установила липса в размер на 19,20 лева и излишък в размер на 13,15 лева от амбалаж. Липсата била възстановена, а излишъкът- заприходен. На 19.05.2004 г. била извършена втора инвентаризация на склада, която установила липса на стоки на обща стойност в размер на 1174, 73 лева, от които стоки за 972,77 лева и амбалаж за 201,96 лева, като в акта бил включен и акт за брак за 194,00 лева. При извършена допълнителна проверка в различни обекти на кооперацията бил установен пропуснат- неописан амбалаж за сумата от 405,32 лева, в резултат на което липсата била намалена до 980,99 лева. Със заповед № 34/07.10.2004 г. била назначена и извършена нова ревизия, при която били установени липси на стоки на стойност 646,91 лева и амбалаж на стойност 41,98 лева, като в акта бил включен и акт за брак за сумата от 83,31 лева за сметка на кооперацията. При уточняване на резултатите от ревизията било установено, че били пропуснати да бъдат описани стоки на стойност 56,24 лева. Общата липса на стоки и амбалаж, установена от ревизиите, възлизала на 1669,89 лева. От трудовото възнаграждение на обв. Р. Ш. били удържани суми за възстановяване на установената лиса общо в размер на 701,61 лева. Невъзстановена останала сумата от 968,27 лева.

От назначената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че стоките в разпределителния склад се водят стойностно, като няма отделна партида за всяка една стока. Обв. Ш. не извършвал разплащане с парични средства при получаване и предаване на стоките „в" и „от” склада, като движението на стоки се отбелязвало посредством стокови разписки. От същите стокови разписки не ставало ясно какви количества амбалаж бил върнат обратно към склада на Р. Ш. от търговските обекти, собственост на кооперацията, към които преди това били насочвани бутилирани стоки /основно напитки/. Въз основа на тези доказателства, прокурорът е приел, че не можело да се направи обоснован извод, че Р. Ш. е отговорен за липсата на амбалаж в поверения му склад или липсата била натрупана вследствие от недобросъвестно поведение от страна на материално-отговорните лица в другите търговски обекти и след това не бил връщан обратно в склада. Това не можело да бъде установено и при извършената съдебно-счетоводна експертиза, като видно от същата в счетоводството на ВК"Борова гора" стоките в разпределителният склад се заприходявали само стойностно, като не били установени партиди за всяка една стока по отделно. От друга страна липсата, в случая установена само стойностно, сама по себе си не можела да обоснове извод, че формирането й е в причинно -следствена връзка с виновно поведение от страна на Р. М. Ш., след като при разследването не можело да се установи какви именно разпоредителни действия от страна на Р. Ш. конкретно били извършени / неизвършени / и в какво именно се изразявало неполагането на достатъчно грижи за стоките и амбалажа в управлявания от него склад. В тази връзка при разследването не били установени нарушения от страна на обв. Р. М. Ш. по отношение на контрола за качеството и съхранението на стоките в повереният му склад, не били установени и нарушения от страна на същия по отношение на отчетността, на които евентуално да се дължи последвало значително разпиляване на имущество на кооперацията. Такова нарушение не можело да бъде извлечено от длъжностната характеристика, приложена по делото, за която не можело да бъде установено кога е изготвена, кога се е запознал обвиняемият с нея, кога му е била връчена. От друга страна констатирането на липсата не било достатъчно основание да се направи извод, че се дължи на безстопанственост. Неполагането на достатъчно грижи по смисъла на чл.219, ал.1 от НК съставлява правна квалификация, която следвало да почива на конкретно установени по съдържание неправомерни действия и бездействия, намиращи се в причинна връзка с настъпилата щета. Въз основа на така изложените фактически и правни изводи, прокурорът е прекратил наказателното производство, като е приел, че участието на обвиняемия в извършване на престъплението, не е доказано.

При тези данни, съдът намира изводите на прокурора за необосновани, като същите не почиват на събрани в тази насока от досъдебното производство доказателства. Така, прокурорът е изключил от доказателствата по делото представената от страна на управителния орган на кооперацията длъжностна характеристика за длъжността, заемана от обвиняемия, като се е позовал на обстоятелството, че същата не е датирана. При това положение, след като е игнорирано доказателство във връзка с установяване на трудовите задължения на обвиняемия, е следвало да се съберат други такива, които да установят имал ли е обвиняемия такива задължения, неизпълнението на които са довели до разпиляването на кооперативно имущество. В зависимост от това дали обвиняемият като длъжностно лице е имал такива задължения, дали ги е изпълнил, или не ги е изпълнил, или изобщо не са му били вменени за изпълнение такива задължения, следва да се правят изводи за съставомерност на деянието по чл. 219, ал.1 от НК от обективна страна. В тази връзка, обвиняемият следва да бъде преразпитан относно обстоятелствата при постъпването му на работа била ли му е връчена трудова характеристика и ако му е била връчена такава дали е същата, приложена по делото; ако не му е била връчена трудова характеристика, по какъв начин са му били възложени задължения във връзка със заеманата работа, и в същата включвали ли са се задължения по ръководене, управление, стопанисване и запазване на конкретното имущество. В такава насока следва да бъдат повторно разпитани и председателят на кооперацията, главният счетоводител, както и, ако бъдат установени и други лица, които имат отношение към изясняване на трудовите задължения на обвиняемия във връзка със заеманата от него длъжност.

На следващо място, изводът на прокурора, че липсата била натрупана в следствие на недобросъвестно поведение от страна на материалноотговорните лица в другите търговски обекти, като амбалажът не бил връщан обратно в склада, е голословен, като в тази насока не е проведено разследване. Изводът, че констатирането на липсата не е достатъчно основание да се приеме, че тя се дължи на безстопанственост по принцип е правилен, но в случая не почива на събрани в тази насока доказателства. Така, по делото не е установено движението на стоките и съответния амбалаж към обектите на кооперацията, които е обслужвал склада; не е установено от кого са били получавани съответните стоки, как е ставало връщането и отчитането на амбалажа при обвиняемия. В тази насока, не е установено при връщане на амбалажа, същият бил ли е преброяван от обвиняемия; ако не му е бил връщано цялото количество амбалаж, какви мерки е предприемал във връзка с това- правел ли е отбелязвания кои МОЛ от търговските обекти не са връщали амбалаж и какво количество; на какъв период е ставало зареждането от склада, кога и как е следвало да се отчита амбалажът. Във връзка с това, следва да се отбележи, че разпитът на обвиняемия и свидетелите е проведен от дознателя схематично и формално, без да са поставяни въпроси по основния предмет на делото. Предвид това следва да се има предвид, че безстопанствеността може да намери различни проявни форми, като в случая относими са: невземане на мерки за правилното съхранение на стоки, довели до нейното разпиляване; немарливо водене на счетоводна отчетност; неправилно документиране; подписване на документи за получена стока, без извършване на последваща проверка дали и какво точно е получено. С оглед на обсъденото, следва по делото да бъде установено движението на стоките от склада към търговските обекти на кооперацията и обратно, като в тази връзка следва да бъдат разпитани фактическите изпълнители и съответните МОЛ, които са получавали и заприходявали получаваните стоки и съответно как се е отчитало връщането на амбалажа; каква счетоводна документация се е водела в съответните търговски обекти. Едва след установяване на тези обстоятелства следва да се прецени дали липсите в склада се дължат на недобросъвестно поведение на МОЛ в търговските обекти на кооперацията, но не са резултат от неполагането на достатъчно грижи от страна на обвиняемия. За изясняване на обстоятелствата по делото следва да се постави допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза, която да даде отговор на въпроса каква счетоводна документация е била водена във връзка с движението на стоките от и към склада; спазени ли са разпоредбите на Закона за счетоводството при воденето на съответната счетоводна документация от обвиняемия, респ. МОЛ в съответните търговски обекти; от кое длъжностно лице са били изготвяни съответните счетоводни документи за движението на стоката, възможно ли е липсата, установена само стойностно да не съответства на фактическата наличност на стоково-материалните ценности в склада. Само по този начин ще се установи извършил ли е обвиняемият неправемерно действие или бездействие, проявено във връзка с изпълнение на служебните му задължения, което е довело до причиняване на щетата.