Решение № 455 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4244/2023
- Вид
- Решение № 455
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 23.02.2024
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2, изр.2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предложение 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 455 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330104244 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД срещу Я. Б. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предложение 1 ЗЗД, връзка чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект. С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на ТЕ дружеството е предоставило такава на стойност 467.08 лева за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г., която не била платена, предвид забавата се дължала и сумата от 43.31 лева за периода 02.12.2021 г. – 23.01.23 г., за които суми е издадена Заповед за парично изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №***** г. по частно гражданско дело № ******** г. по описа на Районен съд - П., *****. състав.
Ответникът не е изпълнил задължението си да погаси горепосочените суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за парично изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК № ****** г. по частно гражданско дело № ***** г. по описа на Районен съд - П., ****. състав.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се иска отхвърляне на исковете като неоснователни.Излагат се подробни съображения. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на процесния обект, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Това обстоятелство се установява от 2 приложените доказтелства. Поради изложеното, несъмнено се установи, че ответницата е потребител на предоставената от ищеца услуга, респ. между страните е възникнало валидно облигационно отношение.
Досежно размера на претенцията за заплащане на топлинна енергия, от страна на ищеца се посочва, че в хода на исковото производство ответницата е изплатила задълженията за заплащане на главница, обезщетение за забава и законна лихва, като са изплатени и разноски в двете производства – заповедно и исково. Касае се за направено признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК и доколкото съдържа неизгодни за страната факти и обстоятелства, следва да се цени като годно доказателствено средство.
Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че ответницата е погасила претендираните задължения към ищцовото дружество, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение на разноските:
Поради гореизложеното не следва да се присъждат и разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
115016602, срещу Я. Б. Д. с ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, сумата от сумата в размер на 467.08 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2022. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ №** с ИТН:*******; обезщетение за забава за периода от 02.12.2021 г. – 23.01.23 г . в размер на 43.31 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ********г.., за които суми е издадена Заповед № ******* г. по частно гражданско дело № ***** г. по описа на Районен съд - П., ****. състав , като погасен чрез плащане в хода на производството.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3