Решение № 72 от 10.07.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Девня, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200083 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „Планет транс“ ООД, ЕИК:

103594160, срещу ЕФ № 8504529115. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на две хиляди и петстотин лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени

ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата, излага доводи. Претендира за разноски.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция 1 е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

В 13. 26 ч., на 13. 04. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че моторно превозно средство, собственост на възз. „Планет транс“ ООД - влекач с ДК№ *****, с допустима техническа маса 19 000 кг, брой оси 2, категория евро 6 С, в състав с ремарке, брой оси 3, т. е. обща допустима техническа маса 42 000 кг, общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Съставен бил ЕФ № 8504529115, връчен по надлежния ред.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

2

От обективна страна за съда не остава съмнение, че в 13. 26 ч., на 13.

04. 2021 г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, моторно превозно средство, собственост на възз. „Планет транс“ ООД – влекач с ДК№ *****, с допустима техническа маса 19 000 кг, брой оси 2, категория евро 6 С, в състав с ремарке, брой оси 3, т. е. обща допустима техническа маса 42 000 кг, общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Същевременно не е била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това било установено с помощта на устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Горното съдът прие въз основа на кредитираните писмени материали.

Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата, тяхната поддръжка и ремонт, съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция. Следва да се отбележи и разпоредбата на чл. 189 З от ЗДвП, съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 Г от ЗАНН.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. Няма пречка при нарушение на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП да се издава ЕФ, доколкото това е уредено в разпоредбите на чл. 167 А, ал.

4 и чл. 189 Ж, ал. 7, и двата от ЗДвП, т. е. волята на законодателя в тази насока е пределно ясна. ЕФ е издаден в съответствие с одобрен от УС на А – ПИ образец, като съдържа всички реквизити съгласно чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП, в частност място на извършване, индивидуализиращи признаци относно описание на нарушението, което позволява на въззивника да разбере 3 в какво се състои нарушението, респективно да организира адекватно защитата си. Няма нормативно изискване ЕФ да съдържа дата на издаване, като съдът събра доказателства в тази насока, установявайки същата - 03. 02.

2023 г., което изключва давностни срокове, а и следва да бъде отбелязано, че закона визира откриване и извършване, а не възможност за това, въз основа на което да се прави извод в тази насока. Конкретното нарушение се изразява в незаплащане изцяло на дължимата пътна такса съобразно категорията, а начините да се осъществи това са два – чрез валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта, респективно правилно това е посочено. Безспорно моторното превозно средство в конкретния случай се е състояло от влекач с 2 оси и ремарке с 3 оси, което обуславя общ брой оси 5.

Категорично влекачът е собственост на въззивника, като без значение се явява чия собственост е ремаркето, доколкото няма пречка то да е собственост на трето лице, което не влияе по никакъв начин за ангажиране на отговорността. Действително въззивникът е сключил договор с друго юридическо лице, което реално посредничи относно електронно събиране на пътни такси. В тази връзка следва обаче да се отбележи, че законодателят изрично е предвидил отговорността при изцяло /както е в конкретния случай/ или частично незаплащане на такса, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се носи от собственика, а не от посредника. Това е напълно логично, доколкото именно негово е задължението и дали той ще ползва услугите на трето лице е възможност от която може да се ползва, но това по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му. Тълкуването на закона в тази насока би довело до невъзможност да се ангажира ничия отговорност, доколкото законодателят не е предвидил такава за посредника, напротив, визирал е изрично собственика. Следва да се уточни и това, че съгласно договорните отношения между страните, задължение на въззивника е правилното експлоатиране на бордовото устройство, за да може същото да предава необходимите данни, въз основа на което да се начисляват дължимите такси. Съдът събра доказателства в тази насока, като се установи, че бордовото устройство към момента на установеното нарушение е било с техническа повреда, за която въззивника е знаел, но не е предприел действия в тази насока. Това, че в друг времеви интервал бордовото устройство е функционирало по никакъв начин не води до извод, че същото е нямало да осъществи целта си, ако естествено е било експлоатирано правилно. Нещо 4 повече, посредством визуален оглед и съобразяване на налични светлинни индикатори, се позволява преценка дали бордовото устройство работи, респективно не съществува пречка да се използва маршрутна карта, което се явява втория възможен начин за своевременно заплащане на дължимото. Не е нужно да се посочва изрично вида на техническото средство, с което е установено нарушението, в частност „модел, годност и т. н.“, още по – малко да се отнася към ЗП. Съдът събра доказателства относно изправност и годност за ползване на устройство № 10071, както и създаден доклад за установеното нарушение, като друго становище в тази насока е разширително и негово споделяне би довело до невъзможност до приемане на конкретно установени данни не само за този род нарушения, а и до много други, нещо, което не е в интерес на обществото. Право на всяка страна от ЕС е самостоятелно да определя кои случаи да се приемат за нарушения и с какви санкции да се санкционират, дали да се ангажира отговорност или да се отправя предупреждение, респективно волята на българското законодателство в тази насока е безспорна. В случая е прието да се ангажира отговорността на въззивника за допуснатото от него нарушение, като вероятно е съобразено, че са налице и други идентични прояви на същото лице. Съдържащото се в ЕФ относно такси съответно по чл. 10 Б, ал. 5 и чл.

10, ал. 2, и дата от ЗП, имат единствено информационен характер. Приложени документи по никакъв начин не оневиняват въззивника, доколкото същият не е изпълнил своевременно задължението си относно твърдяното нарушение.

В заключение трябва да бъде отбелязано, че право на въззивника и неговия процесуален представител е да решат как да организират защитата, като в случая освен обширност от тяхна страна, налице е повтаряемост на едни и същи доводи в различни части на депозираните от тях въззивна жалба и писмено становище, като съдът също положи усилия за събиране на множество доказателства, както и обсъждане на различни твърдения. Същата страна се позовава на различни съдебни решения, което настоящия състав няма да направи, доколкото практиката на Административен съд – Варна във времето търпи промяна и последната оборва представената по делото. А в действителност нарушението е съвсем елементарно – при конкретно задължение за такса, такава не е заплатена, т. е. налице е изцяло незаплащане.

Особеното е, че не се касае за инцидентен случай, а множество такива, което е видно от материалите по това дело, но и от много други абсолютно 5 идентични, респективно налага се резонния извод за такава практика от това лице, която следва да бъде санкционирана.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № 8504529115, с който на „Планет транс“ ООД, ЕИК: 103594160: за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на две хиляди и петстотин лева.

ОСЪЖДА „Планет транс“ ООД, ЕИК: 103594160 да заплати на Агенция – Пътна инфраструктура сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6