Решение № 103 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600240 по описа за 2026 година Производството е по глава ХХІ НПК.

Образувано е по жалба на служебния защитник на осъдения А. Б. Р. срещу определението от 21.01.2026 година на СГС, НО, 9 състав, постановено по ЧНД № 121/2026 година, с което след групиране на наложените наказания лишаване от свобода по НОХД № 15139/2024 година, НОХД № 16095/2024 година и НОХД № 11671/2025 година, всичките по описа на СРС с наказанието по НОХД № 5083/2025 година на СГС, е определено общо найтежко наказание от три години лишаване от свобода, приложен е чл. 24 НК и е постановено осъденият Р. да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален „Строг“ режим.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на определението в частта му, с която е приложен чл. 24 НК. Сочи се, че разпоредбата на чл. 24 НК има изключителен характер, не се прилага автоматично, а само когато определеното общо наказание е явно несправедливо леко с оглед цялостната престъпна дейност на подсъдимия, неговата лична степен на обществена опасност, обществената опасност на 1 отделните извършени от него деяния, броя на наказваните престъпления и периода, в който те са извършени.

Иска се отмяна на определението в частта за приложението на чл. 24 НК.

В съдебното заседание новия защитник на осъдения Р. поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Пледира, че разпоредбата на чл. 24 НК не следва да се прилага автоматично, че тя има изключителен характер и се прилага само и единствено, когато наложеното най-тежко наказание е несправедливо. Според защитника подобен извод трудно би могъл да се направи в случая на осъдения Р.. Законът не изисквал да бъде наложено възможно най-тежкото наказание, а справедлив размер на наказанието, което в случая би било напълно постижимо без приложението на чл.24 от НК. Счита, че целите по чл. 36 от НК биха могли да бъдат постигнати и без наказанието на осъдения Р. да бъде увеличено с една година.

В лична защита осъденият Р. заявява, че наложеното му наказание от три години лишаване от свобода е съобразено с предходните му осъждания и е високо по размер, поради което счита за недопустимо и незаконосъобразно да бъде завишено с една години. Сочи, че има дете на три години, което септември месец ще навърши четири години и се нуждае от неговите грижи.

Моли да бъде отменено приложението на чл. 24 НК.

Според прокурора от САП жалбата е неоснователна и моли да определението на СГС да бъде потвърдено. Счита, първостепенният съд е извършил цялостна преценка, каквато практиката на ВКС изисква, обсъдил е личността на осъдения, характера на престъпленията, периода на извършването им и обществената опасност на дееца.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

СГС е бил сезиран от прокурор от СГП с предложение за групиране на 2 наложените наказания на осъдения А. Р. по НОХД № 15139/2024 година по описа на СРС, НО, 1 с-в, НОХД № 16095/2024 година на СРС, НОХД № 11671/2025 година по описа на СРС, НО, 11 с-в и по НОХД № 5083/2025г. по описа на СГС, НО, 9 с-в, за които са налице материално-правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и след като се определи като общо най-тежко наказание наложеното по НОХД № 5083/2025 година на СГС наказание от три години лишаване от свобода, то на основание чл. 24 НК да бъде увеличено с 1 (една) година на 4 (четири) години лишаване от свобода и осъденият Р. да го изтърпи при първоначален „Строг режим“ след приспадане на задържанията по ЗМВР, по чл. 64, ал. 2 НПК, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и изтърпяната част от наказанията „Лишаване от свобода“ по делата, включени в съвкупността.

С обжалваното определение по ЧНД № 121/2026 година СГС се произнесъл по направеното от СГП предложение и определил на осъдения А.

Б. Р. едно общо най-тежко наказание из между наложените му осъждания по НОХД 15139/2024 г. на СРС, НОХД 16095/2024 г. на СРС, НОХД 11671/2025 г. на СРС и НОХД 5083/2025 г. на СГС - „лишаване от свобода“ в размер на три години, постановил то да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, увеличил на основание чл. 24 от НК размера на определеното общо най-тежко наказание с една година, определил Р. да изтърпи наказание в общ размер на четири години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим и приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59 НК от наложеното общо найтежко наказание изтърпяната част от наказанията по някое от групираните осъждания и времето през което осъдения е бил задържан по някое от групираните осъждания.

При въззивната проверка на обжалваното в срок и от процесуално легитимирана страна определение, САС намери първоинстанционния акт за правилен, а въззивната частна жалба - за неоснователна.

Видно от справката за съдимост на осъдения Р., предмет на производството по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са осъжданията му по НОХД № 15139/2024 година на СРС, НОХД № 16095/2024 година на СРС, НОХД №11671/2025 година на СРС и НОХД № 5083/2025 година на СГС.

По първото дело - НОХД № 15139/2024 година на СРС, Р. е наказан с влязло в сила на 31.10.2024 година определение с 2 (две) години лишаване от 3 свобода при първоначален „строг“ режим, за извършено от него в периода от 25.03.2024 година до 31.05.2024 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, като в продължаваното престъпление са включени три отделни деяния – едното от 25.03.2024 година, а другите две – от 31.05.2024 година.

По НОХД № 16095/2024 година на СРС Р. е наказан с влязла в сила на 30.01.2025 година присъда с 2 (две) години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим, за извършено от него в периода от 16.01.2024 година до 13.07.2024 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, като в продължаваното престъпление са включени четири отделни деяния – от 16.01.2024 година, от 11.03.2024 година, от 01.05.2024 година и от 13.07.2024 година.

По НОХД № 11671/2025 година на СРС Р. е наказан с влязла в сила на 11.10.2025 година присъда с тридесет и два месеца или иначе казано – с 2 (две) години и 8 (осем) месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим, за извършено от него в периода от 29.12.2023 година до 28.04.2024 година престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, като в продължаваното престъпление са включени две отделни деяния – от 29.12.2023 година и от 28.04.2024 година.

По НОХД № 5083/2025 година на СГС Р. е наказан с влязло в сила на 10.12.2025 година определение с 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за извършено от него на 13.01.2024 година престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

Или с други думи - в периода от 29.12.2023 година до 13.07.2024 година, за почти седем месеца, осъденият Р. е извършил общо десет отделни деяния, осъществяващи предимно престъплението кражба, но едно от тях – и това на грабежа, като всичките престъпни посегателства против собствеността са квалифицирани като случаи на опА. рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК предвид съдебното минало на осъдения Р.. Видно е от справката за съдимост на жалбоподателя и справката от ГД „Изпълнение на наказанията“, че А. Р. е започнал престъпната си деятелност още като непълнолетен и двукратно е изтърпявал наказание лишаване от свобода като такъв в ПД „Бойчиновци“, а от 24.10.2017 година до 10.08.2020 година е изтърпявал на 4 основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода от 3 (три) години и 4 (четири) месеца по НОХД № 17853/17 година на СРС и НОХД № 1248/18 година на СРС. По първото дело Р., вече пълнолетен, е бил осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим, за извършено от него престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

При тази фактология първостепенният съд правилно е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за определяне на общо наказание на осъдения Р. за деянията, за които са му наложени наказанията по НОХД № 15139/2024 година на СРС, НОХД № 16095/2024 година на СРС, НОХД №11671/2025 година на СРС и НОХД № 5083/2025 година на СГС, тъй като всяко от тях е извършено преди да е имало влязла в сила присъда.

САС изцяло споделя и доводите на долната инстанция, които са в синхрон и със задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 4/65, т. 1, което е актуално и понастоящем, че в случая, за да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК е наложително приложението на чл. 24 от НК с оглед установения престъпен начин на живот на осъдения Р., неговата престъпна упоритост при извършване на престъпления против собствеността, ескалацията, наблюдаваща се в престъпната му деятелност (от множество кражби към грабеж) и нежеланието му да се поправи, въпреки влезлите в сила осъждания и наложените му до момента ефективни наказания лишаване от свобода. Правилно СГС е взел предвид и кратките периоди на извършване на деянията, включени в съвкупността и идентичният им характер.

Постановеното увеличение с 1 (една) година на определеното общо най-тежко наказание за всички престъпления, включени в съвкупността, от 3 (три) години лишаване от свобода, е съобразено и със закона – чл. 24 НК. То е под ½ от него и не надвишава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за престъпленията по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК и по чл. 199, ал.

1, т. 4 НК. Увеличеното наказание от четири години лишаване от свобода, което правилно е определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, не е нито недопустимо, нито прекомерно тежко, противно на оплакванията на осъденото лице пред САС. То и понастоящем остава под законово определения минимум от 5 години лишаване от свобода за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК, чиято изключително висока степен на обществена опасност е определена от самия законодател и за каквото престъпление, включено в съвкупността, Р. е осъден по НОХД № 5083/2025 5 година на СГС.

По изложените съображения СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.01.2026 година, постановено по ЧНД № 121/2026 година по описа на СГС, НО, 9 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6