Решение № 633 от 03.05.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000503288 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 265524/26.08.2021 г., постановено по гр. дело № 12003/2016 г. по описа на СГС, I ГО, 19 с-в, е отхвърлен предявеният от „Промишлено строителство-Холдинг” ЕАД (в несъстоятелност) положителен установителен петиторен иск срещу „Х. С. С.” ЕООД с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за разрешаване на спора за материално право, породен в образуваното пред АГКК със заявление рег. № 01-257386/01.09.2015 г. административно производство за нанасяне на проектен идентификатор *** - чрез установяване правото на собственост върху поземлен имот с площ от 6000 м2 , идентичен с имот № 44 по кадастрален лист № Б-8-9-Б и Б-8-9-Г „НПЗ Кремиковци”, първа част, заснет като реална част от имот с *** по действащата кадастрална карта, ведно със сградите в него с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***.

Решаващият първоинстанционен съд е приел, че ищецът, макар и да е придобил правото на собственост върху процесния имот (земя, с изградени върху него сгради), въз основа на акта за преобразуването на държавното предприятие (в чийто баланс тя е била включена) в търговско дружество - „Метални конструкции-Холдинг” ЕАД (праводател на ищеца), чийто принципал е била държавата - арг. чл. 17а ЗППДОП (отм.) и ПМС № 201/1993 г., той не се явява активно материално легитимиран в настоящия процес, тъй като ответното търговско дружество е станало собственик на спорния имот на оригинерно правно 1 основание - изтекла в негова полза обща (10-годишна) придобивна давност (като недобросъвестен владелец).

Срещу първоинстанционното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен от СГС.

Единственият правен довод за неправилност, поддържан във въззивната жалба, е свързан с правното твърдение на въззивника, че предмет на иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е установяването на правото на собственост към минал момент, т.е. към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно на 27.09.2010 г., поради което неправилно първоинстанционният съд е разглеждал настъпили юридически факти след този момент, вкл. и такива, при проявлението на които ответникът е придобил правото на собственост върху спорния имот на оригинерно основание - изтекла в негова полза обща (10-годишна) придобивна давност, а именно преди предявяване на петиторния иск на 03.10.2016 г. (през периода от 12.04.2006 г. до 12.04.2016 г.), а не е съобразявал настъпилите обстоятелства към момента на одобряване на актуалната кадастрална карта (преди изтичане на твърдяната придобивна давност).

Въззиваемият е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като в обжалваното решение първоинстанционният е достигнал до правилния извод, че ответникът е придобил правото на собственост върху спорния имот, макар и на оригинерно правно основание - изтекла в негова полза обща (10-годишна) придобивна давност. Поддържа обаче всички релевирани в отговора на исковата молба правни доводи (чрез буквалното им възпроизвеждане) за неоснователност на предявения петиторен иск: 1) непротивопоставимост на влязлото в сила съдебно решение, с което ищецът е признат за собственик по отношение на праводателя на ответника, тъй като този вещен иск е предявен след настъпилото правоприемство между „ЗУМК Кремиковци” АД и „Х. С. С.” ЕООД; 2) не праводателят на ищеца, а праводателят на ответника е придобил правото на собственост върху процесната недвижима вещ (земя с построените върху нея сгради) при преобразуването за целите на приватизационния процес на държавното предприятие „Метални конструкции” в търговско дружество („Метални конструкции” ЕАД, преобразувано впоследствие в „Метални конструкции Холдинг” ЕАД, което впоследствие при универсално правоприемство се е вляло в ищцовото търговско дружество - „Промишлено строителство-Холдинг” ЕАД), като при това преобразуване спорният имот е включен в капитала на дъщерното дружество „ЗУМК Кремиковци”АД, което впоследствие го е прехвърлило на ответното търговско дружество на възмездно правно основание (договор за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 169/12.04.2006 г., съставен по н. д. № 156/2006 г. от нотариус Д. Т. и 3) ответното търговско дружество е добросъвестен владелец, поради което, ако не е придобил правото на собственост върху спорната недвижима вещ на деривативно правно основание, той е станал собственик на оригинерно основание - изтекла в негова полза кратка (5-годишна) придобивна давност, респ. на общата (10-годишната) придобивна давност при присъединяване на владението на неговия праводател на основание чл. 82 ЗС.

2

Третото лице-помагач на ответника не е подало отговор на въззивната жалба, не взима становище по нея и не изпраща процесуален представител в проведеното пред САС на 22.03.2022 г. о. с. з.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

СГС, ГО, I-19 състав е бил сезиран с положителен установителен петиторен иск срещу „Х. С. С. ” ЕООД с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗКИР кадастърът освен съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България включва и данни за правото на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти, поради което, когато пред административния орган се представят от различни правни субекти титули за собственост на съответния недвижим имот, какъвто е настоящият случай, между тези лица се поражда спор за материално (вещно) право, който трябва да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Едва след установяването принадлежността на правото на собственост в патримониума на един от спорещите страни началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота е длъжен да отстрани допуснатата грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти - и по отношение отбелязването на действителния собственик на поземления имот.

Чрез петиторния иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да се установи спрямо ответника, че е придобил твърдяното право на собственост върху спорния имот на деривативно основание (при осъщественото правоприемство от преобразувано държавно предприятие за целите на приватизацията в търговско дружество, чийто принципал е била държавата). Следователно, по силата на чл.

154, ал. 1 ГПК на „Промишлено строителство-Холдинг” ЕАД (в несъстоятелност) принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че е придобило правото на собственост на твърдяното от него деривативно (производно) придобивно основание, а ако установи тези правопораждащи спорното материално право юридически факти, ответникът следва да докаже своевременно въведеното правоизключващо, респ. правопораждащо материалноправно възражение за изтекла в негова полза придобивна давност (кратка, респ. обща). Това доказване следва да бъде пълно и главно.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, т.е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”).

Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба и в отговора на исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба 3 основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила или не е приложил правилно материалния закон. Макар и във въззивната жалба да не са релевирани правни доводи относно обстоятелството дали ищецът е придобил на деривативно правно основание правото на собственост върху спорния имот, съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона (numerus clausus, поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер). В този смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточават върху следните правнорелевантни факти: 1) дали при преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество, чийто принципал е била държавата, праводателят на ищеца или на ответника е станал собственик и 2) дали ако ищецът е придобил на деривативно основание спорното вещно право, то е било прекратено поради изтекла в полза на ответника придобивна давност (кратка, респ. обща).

Единственият правен довод за неправилност на обжалваното решение, изложен във въззивната жалба (именно че не трябва да се зачете изтеклата в полза на ответника придобивна давност, тъй като при предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР се установява правото на собственост към минал момент - към датата на одобряването с влязла в сила заповед на компетентния административен орган на актуалната кадастралната карта или кадастралния регистър (в конкретния случай на 27.09.2010 г., към който момент не е била изтекъл съответен период от време, който да е достатъчен ответникът като владелец да придобие на оригинерно основание правото на собственост върху спорния имот), е неоснователен. Този правен въпрос е разрешен със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 8/23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, в което се приема, че „ принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал.

3 ГПК... Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в 4 инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото”.

Както бе изяснено, искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е положителен петиторен, насочен към установяване на действителното правно състояние, което да бъде удостоверено в действащите кадастрални карти и кадастрални регистри, поради което съдът, решаващ този вещен спор, трябва да вземе предвид всички настъпили правнорелевантни факти до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция - арг. чл. 235, ал. 3 ГПК, вкл. да разгледа материалноправното възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност - при упражнена фактическа власт върху спорния имот и след одобряване на действащите кадастрални карти и кадастрални регистри.