Определение № 36769 от 17.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36769 гр. София, 17.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110170341 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу Н. С. Д. за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че има задължения към ищеца за вземания, представляващи цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в *********** абонатен № 57451, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ вземане за лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2022 г., върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/ вземане за цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в *********** абонатен № 57451, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.04.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/ вземане за лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 22.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

С влязло в сила Решение, постановено по гр. дело 47740 по описа на СРС, 160 състав, е осъден ответникът в настоящото производство - Н. С. Д., да заплати в полза на ищеца - Т.С.

ЕАД суми, представляващи вземания за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в *********** абонатен № 57451, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 28,92 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2022 г., върху главницата за доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 7,74 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 34, находящ се в *********** абонатен № 57451, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.09.2022 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 1,12 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. – 22.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

1

Видно от изложеното с влязло в сила Решение на СРС, 160 състав е осъден ответникът да заплати в полза на ищеца вземания, произтичащи от идентични на настоящите правопораждащи факти, които вземания са начислени за периоди, абсолютно идентични на периодите, за които се претендират процесните вземания.

Действително, настоящото производство е образувано по установителен иск, предявенпо реда на чл. 422 ГПК, а производството, по което е постановено решението на СРС, 160 състав, е образувано по осъдителна претенция.

В случая е налице времеви идентитет - периодите на претенциите се припокриват, субективен идентитет - страните са идентични, като е налице и съвпадение в правопораждащите юридически факти, очертани като елементи от иницииращия юридичски състав на процесните вземания.

В тази хипотеза, съгласно утвърдената съдебна практика, е налице идентитет в предмета на двете дела, независимо от различието, касаещо вида на исковите претенции /установителна и осъдителна такава/.

В този смисъл са и разясненията, дадени в Определение № 147 от 13.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2099/2016 г., I т. о., ТК, съгласно които "По въпроса за идентичността на основанието на иска по реда на чл. 422 ГПК, който е бил отхвърлен и на последващ осъдителен иск между същите страни, е налице задължителна съдебна практика, с която обжалваното решение в частта по иска, предявен от първия ищец не е в противоречие. Съгласно решението по гр. д. № 512/2011 г. на IV г. о. на ВКС основанието на иска са фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното субективно право, чиято защита търси в исковото производство и без значение за основанието на иска, и стоящи вън от него, са обстоятелствата дали за спорното вземане има издадена заповед за изпълнение, влязла ли е тя в сила или е обезсилена - това са обстоятелства свързани само с правния интерес от търсената съдебна защита и с допустимостта на иска, но нямат отношение към основанието му; когато фактите, представляващи основанието, както на установителния и на осъдителния иск и произтичащите от тях субективни материални граждански права на парични вземания са идентични, обстоятелството, че отхвърленият иск е установетелен, а е предявен осъдителен, несъмнено също не обуславя извод за липса на идентичност в предмета на двете дела"

Следователно, съгласно дадените разяснения, основанието на иска са фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното субективно право, чиято защита търси в исковото производство и когато фактите, представляващи основанието, както на установителния и на осъдителния иск и произтичащите от тях субективни материални граждански права на парични вземания са идентични, е налице идентичност в предмета на двете дела.

А в случая именно такава е настоящата хипотеза.

Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че размерът на претендираните от ищеца вземания не е идентичен, тъй като периодите за които те се претендират са 2 идентични, такива са и правопораждащите спорното право правопораждащи юридически факти - касае се за един и същ топлоснабден имот, както и за идентични по характера си вземания - за цена на топлинна енергия , мораторна лихва, цена на услугата за дялово разпределение, лихва върху това вземания, начислени за абсолютно идентични периоди.

С ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 610 от 9.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. І т. о. на ВКС, решение по гр. д. № 716/2010 г. на І т. о. на ВКС, решение № 275/06.01.2016 г. по гр. дело № 3848/2015 г. на ІІІ ГО и др. е прието е, че съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила за същото искане и на същото основание, като обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез същите белези, с които си служи законът и при индивидуализиране на спорното право - чрез основанието и петитумът на иска.

Следва да се отбележи, че съгласно разясненията, дадени в цитираното Тълкувателно решение "В хипотезата, когато в първоначалната искова молба ищецът не е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, то се счита, че с исковата молба е предявено цялото спорно право, цялото вземане. В този случай предявеният последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради наличието на обективен идентитет между двете дела и съществуването на процесуална пречка за паралелната им висящност. Производството по второто дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска на основание чл.126, ал. 1 ГПК. ".

В случая ищецът не е посочил, че в производството по гр.дело № 47740/22 г. на СРС, 160 състав предявява частична претенция.

Следователно той не може да предяви иск за разликата над вземанията, чието съществуване е отхвърлено с посоченото решение, тъй като както е посочено и в цитираното Тълкувателно решение "силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко,както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение, а и щом ищецът не е посочил изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането, то се счита, че с исковата молба е предявено цялото спорно право, цялото вземане. ".

С оглед влязло в сила Решение , имащо за предмет идентични на процесните вземания , съдът намира, че е налице абсолютна процесуална пречка за упражняване правото на иск, а именно сила на присъдено нещо, поради което производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо, а в полза на процесуалния представител на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

ОСЪЖДА Т.С. ЕАД да заплати на адв. В. Ц., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4