Решение № 90 от 17.04.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр. Добрич, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500058 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Г. Г. П. от гр.Б. срещу решение №877/04.11.2024 г. по гр.д.

№695/2023 г. на Добричкия районен съд,с което е отхвърлен предявен от въззивника срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,ЕИК 131001375,със седалище и адрес на управление гр.София,район Витоша,жк „Малинова Долина”,ул.„Рачо Петков-Казанджията” №4-6 иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните,че вземането на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист №374/02.07.2010 г.,издаден по ч.гр.дело №484/2010 г. по описа на РС-Б.,а именно: 4361,76 лв,представляващи неиздължена главница по договор за потребителски кредит №FL327917/14.11.2007 г.,сключен между кредитора „Юробанк и Еф Джи България“ АД и кредитополучателя Г. Г. П.;857,84 лв,представляващи договорна лихва за периода от 14.12.2007 г. до 25.06.2010 г.,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане,както и съдебни разноски в размер на 460,30 лв,от които 104,39 лв-държавна такса и 355,91 лв-адвокатско възнаграждение,не подлежи на принудително изпълнение поради това,че е 1 погасено по давност,вземането по който изпълнителен лист е прехвърлено от „Юробанк България“ АД на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г.

Според въззивника първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Решението било постановено в противоречие на събраните доказателства,като определени доказателства и факти били тълкувани превратно,а други изобщо не били съобразени.В решението се съдържали две взаимноизключващи се заключения за един и същи факт.Районният съд мотивирал част от изводите си с предположения,догадки и вероятности.Била нарушена нормата на чл.99 ал.4 от ЗЗД,свързваща действието на договор за цесия спрямо третите лица и длъжника с уведомяването на последния от предишния кредитор.Нормата била тълкувана изключително стеснително от първоинстанционния съд,който приел,че уведомяването на длъжника за цесията имало значение единствено в хипотеза,при която длъжникът извършил плащане в полза на цедента преди уведомяването.Въззивникът подробно е обсъдил цитираната разпоредба и е изложил доводи как следва да се тълкува същата.По образуваните по процесния изпълнителен лист изпълнителни дела не били депозирани доказателства за уведомяване на длъжника за цесията,поради което съдебните изпълнители не следвало да предприемат действия по принудително събиране на вземанията.Районният съд неправилно поставил знак за равенство между уведомяване за цесията и нейното узнаване от длъжника,като при преценката относно датата на узнаване приел за доказани факти,за които няма доказателства,респ. доказателствата сочели,че такива факти не се били осъществили.Изложени са подробни доводи в насока,че към предходно изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ С. Д. не е бил приложен процесният договор за цесия,поради което длъжникът не могъл чрез запознаване с книжата по делото да се информира за цесията още на 14.11.2017 г.,както приел ДРС.Уведомяването било осъществено едва след образуване на изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ С. С. от самия ЧСИ по възлагане от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.Обжалваното решение съдържало противоречиво произнасяне по въпроса на какво основание било прекратено изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ Д.,като било прието това да е станало на две различни основания-чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и чл.433 ал.1 т.2 от ГПК,което било обективно невъзможно.В тази насока районният съд достигнал до изводи въз 2 основа на догадки и предположения,което нарушавало основни принципи на правото.Изложени са подробни съображения,че изпълнителното производство е било прекратено поради настъпила перемпция,а не по искане на взискателя.В нарушение на всякакви правила и принципи било прието,че вероятно имало отправени искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия по цитираното изп.д. от 2011 г. след 24.01.2013 г.,при положение,че делото било унищожено.Районният съд приложил превратно ТР №3/28.03.2023 г. по тълк.д.№3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,според което погасителна давност не тече по висящи към 26.06.2015 г. изпълнителни дела.Към посочената дата изп.д. №*** г. било прекратено по силата на закона,поради което от 24.01.2013 г.-датата на последното валидно изпълнително действие- погасителна давност била текла.Изложени са доводи в подкрепа на факт,който не бил обсъден от първоинстанционния съд,че изп.д.

№*** г. по описа на ЧСИ Д. било невъзможно да е образувано преди 31.01.2018 г.Изложено е подробно становище по същество на спора с мотивиран извод за основателност на предявените искове.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете,както и за присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Излага подробни доводи по същество на спора с мотивиране на извод за неоснователност на исковете.Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.Наведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от насрещната страна,с искане за намаляването му в случай на присъждане на такова.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 25.11.2024 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена на 06.12.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.12.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от 3 атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№695/2023 г. на ДРС е образувано по повод искова молба с вх.

№4927/16.03.2023 г.,уточнена с молба вх.№5524/24.03.2023 г.,молба от 28.03.2024 г. /депозирана в открито съдебно заседание от посочената дата-на листи 177-178 от делото на ДРС/ и молба вх.№13119/03.07.2024 г.Предмет на настоящото въззивно производство са предявени с горната искова молба и съобразно уточненията й обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК на Г. Г. П. с ЕГН ********** от гр.Б.,*** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК 131001375,със седалище и адрес на управление гр.София,район „Витоша“,жк „Малинова долина“,ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 за установяване в отношенията между страните,че вземанията по изпълнителен лист №374/02.07.2010 г.,издаден по ч.гр.д.№484/2010 г. на РС-Б.,както следва:4 361,76 лвнеиздължена главница по договор за потребителски кредит;857,84 лвдоговорна лихва за периода от 14.12.2007 г. до 25.06.2010 г.,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,считано от 28.06.2010 г. до окончателното й изплащане,както и съдебни разноски в размер на 460,30 лв,от които 104,39 лв-държавна такса и 355,91 лв-адвокатско възнаграждение,не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност.

Изложено е в исковата молба,че след издаване на процесния изпълнителен лист първоначалният кредитор по него „Юробанк България“ АД подал молба и било образувано изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.,вписана с рег.№*** на КЧСИ и с район на действие ВОС.Цитираното изпълнително дело било прекратено по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,като последното валидно изпълнително действие по него било от дата 24.01.2013 г.След прекратяване на горното изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист било образувано 4 изп.д.№*** г. също по описа на ЧСИ С. К.-Д.,но вече по молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.Към молбата бил приложен договор за цесия от 18.01.2016 г.,сключен между „Юробанк България" АД като цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер,по силата на който вземанията на банката от ищеца по процесния изпълнителен лист били прехвърлени.Ищецът Г. П. не бил уведомен за цесията по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от предишния кредитор,като същият узнал за нея едва при извършена справка по последното образувано изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС.Въз основа на молба на новия кредитор изп.д.№*** г. било прехвърлено при ЧСИ С. С.,който го преобразувал в изп.д.№*** г.Всички изпълнителни действия,осъществени по цитираните изп.дела №*** г. и №*** г. по искане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от ЧСИ С. Д. и от ЧСИ С. С.,били нищожни,евентуално незаконосъобразни,и по тази причина не прекъсвали погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист.„ЕОС Матрикс“ ЕООД не било надлежно процесуално легитимирано да търси изпълнение по процесния изпълнителен лист,тъй като не били налице нито фактически,нито правни основания да се пристъпва от посочените ЧСИ към изпълнение по молби на посоченото дружество.Представянето на договор за цесия не било достатъчно за образуване на делата,а следвало и предишният кредитор да е уведомил длъжника за цесията според изискването на чл.99 ал.3 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,когато то е съобщено на последния от предишния кредитор.Под трети лица следвало да се разбират и съдебните изпълнители,които при липса на уведомяване на длъжника за цесията не следвало да уважават молба на цесионер за образуване на изпълнително дело и за предприемане на принудително изпълнение за събиране на цедираните вземания.След подробно проследяване на осъществените от ЧСИ действия се настоява от ищеца,че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране.

В писмения си отговор на исковата молба ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД изразява становище за неоснователност на исковете.Излага,че срещу ищеца е било образувано заповедно производство по ч.гр.д.№484/2010 г. по описа на PC-Б.,приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с дата 02.07.2010 г.,въз основа на които било образувано от 5 предходния кредитор „Юробанк България“ АД изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ С. К.-Д. с район на действие ВОС,прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.След прекратяването му ответното дружество в качеството си на нов кредитор образувало ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист-изп.д.№*** г. по описа на ЧСИ С. К.-Д.,като в молбата за образуване се съдържало искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ-запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение.Впоследствие по правилата на местната подсъдност делото било прехвърлено за водене от ЧСИ С. С. с район на действие ДОС и било преобразувано под №*** г.На длъжника била редовно връчена ПДИ с приложено към нея уведомление за цесия.Като приложение към договора за цесия цедентът предоставил на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД изрично пълномощно за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания.Изложени са от ответника подробни доводи,обосноваващи с оглед движението по цитираните дела,че погасителна давност относно процесните вземания не била изтекла.

Исковете-предмет на гр.д.№695/2023 г. на ДРС-са допустими като такива по чл.439 от ГПК,целящи оспорване на изпълнението по изп.д.№*** по описа на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС при позоваване на правопогасяващи факти,настъпили след приключване на съдебното производство,по което е издадено изпълнителното основание.В случая се твърди погасяване на вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност след влизане в сила на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №374/02.07.2010 г. по ч.гр.д.№484/2010 г. на Балчишкия районен съд,въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист №374/02.07.2010 г..Исковете по чл.439 от ГПК са предявени от активно легитимиран правен субект-от длъжника по изпълнението Г. Г. П.,респ. са насочени срещу пасивно легитимиран правен субект-взискателя по изпълнението.Безспорно за ищеца като длъжник по висящо изпълнително производство е налице правен интерес от търсената защита чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на кредитора и като крайна цел установяване несъществуването /погасяването/ на изпълняемото право,подлежащо на принудително изпълнение,респ. като последица-прекратяване на изпълнителния процес на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.