Решение № 19445 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19445 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110156876 по описа за 2024 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу К. Н. С., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 241,94 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. С, абонатен № .........., ведно със законна лихва за периода от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 36,48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.; сумата в размер на 56,76 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2020 г. до м.

04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 11.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.10.2023 г. по ч.гр. дело № 45390/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна 1 енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника чрез адв. Ч., в който последната оспорва исковете като твърди, че са допустими, но неоснователни. Не оспорва размера на вземанията, а основанието за тяхното възникване.

Сочи, че ответникът няма качеството на потребител на предоставяни от ищеца услуги.

Оспорва възникването основанието за присъждане на стойността на услугата дялово разпределение и поставянето на длъжника в забава. Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 11.08.2023 г. г. срещу К. Н.

С., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 45390/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 23.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срок по чл.

414, ал. 2 от ГПК поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу ответника, които искове са процесуално допустими.

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

2

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че имотът е собственост на ответника или последният има качеството на потребител на ТЕ на друго основание.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение за процесния период.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства – Заповед РД-41-2979 от 24.12.1986 г. на Председателя на ИК на СНС, въз основа на влязла в сила заповед по чл. 98 от ЗТСУ, се установява, че ап. 17, находящ се в блок 264, ж.к. Надежда II, в гр. София, е предоставен в обезщетение на Никола С. Димитров баща на ответника починал на 11.06.2013 г., срещу отчужден имот, поради което К. Н. С., е бил собственик на имота – апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда 2, бл. 264, вх. А, ет. 6, за спорния период. По делото не се установява в рамките на периода, за който се търси заплащане на топлинна енергия, имотът да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху него, ето защо ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период, на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.

Ответникът като собственик на топлоснабдения имот за спорния период е бил обвързан от договор за покупко-продажба на топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани, поради което сочените вземания са възникнали в полза на ищеца на претендираното основание, като съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, 3 буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.

Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 11.08.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 11.08.2020 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай това са вземаният за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., тъй като вземането за юни 2020 г. е станало изискуемо на 15.08.2020 г. След изваждане на погасената по давност сума, определена по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на писмените доказателства по делото, размерът на дължимата главница за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 239,36 лева, ето защо искът на ищеца за главницата следва да се уважи в този размер и за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., като за сумата над 239,36 лева до пълния претендиран размер от 241,94 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.

На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.

Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение се търси за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., вземането не е погасено по давност, при съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.08.2023 г. Ето защо искът за главницата за дялово разпределение следва да се уважи в пълния претендиран размер от 56,76 лева за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г.

На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на 4 начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. Макар мораторната лихва да се претендира за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г., който не е обхванат от погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници, описани по-горе, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, мораторната лихва върху погасените главници е недължима, дори давността за нея да не е изтекла. Дължимото обезщетение върху главницата за топлинната енергия, която не е погасена по давност, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, с помощта на онлайн лихвен калкулатор за исковия период надвишава претендираната сума, ето защо искът на ищеца за обезщетение за забава върху главницата следва да се уважи в пълния размер от 36,48 лева и за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.