Протокол № 103 от 25.05.2021, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 103 гр. Разград , 19.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20213300100017 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ЗА ИЩЕЦА „ЕЙМЕН 2018“ ЕООД, при редовност в призоваването (л. 36), СЕ ЯВЯВА пълномощника адв. Елилия Илкова С. от АК – Разград, редовно упълномощена с пълномощно от 25.01.2021г. (л.6).

ОТВЕТНИКЪТ Б. А. И. редовно призован с призовка връчена чрез С.Бекирова (л.132), не се явява. ЯВЯВА СЕ пълномощника адв. Р.Г. К. от АК - Разград редовно упълномощен с пълномощно от 19.02.2021г. (л.97)

АДВ. К.: Получилото лице призовката до ответника е колежката Бекирова. Тя е колежка от кантората ми. Ответникът, чийто пълномощник съм, е редовно призован.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Г. Н. редовно призован се явява лично.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като намери, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ приканва към медиация, спогодба или друг начин за доброволно уреждане на спора като разяснява последиците от същите.

АДВ. С.: Не можем да постигнем спогодба.

1

АДВ. К.: Не сме имали до сега възможност предвид първоначално поради мое заболяване, после на колежката. Смятам, че би могло да се преговаря, имаме достатъчно време. Не е необходимо да ни се дава допълнително такова.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно доклада обективиран в Определение № 78 от 2.03.2021г. по т.д. № 17/2021г. по описа на Окръжен съд – Разград (л. 98-104), препис от което е връчено на страните, ведно с призовките.

АДВ. С.: Запознати сме с доклада. Нямаме възражения.

АДВ. К.: Запознати сме с доклада. Нямаме възражения.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАДА обективиран в Определение № 78 от 2.03.2021г. по т.д. № 17/2021г. по описа на Окръжен съд – Разград (л. 98-104).

СЪДЪТ ДОКЛАДВА приложените към исковата молба писмени материали (л.12-67); приложени към отговора на ИМ пълномощно- договор (л.97); молба вх.№ 849 от 17.05.2021г. от ответника, ведно с приложенията.

ДОКЛАДВА копие от т.д. № 82/2020г. по описа на ОС-Разград.

АДВ. С.: Да се приемат докладваните материали.

АДВ. К.: Да се приемат.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото всички докладвани материали.

АДВ. С.: Моля на основание чл. 214, ал.1 ГПК да допуснете изменение на така предявения иск като същия се счита предявен на основание чл. 59, ал.1 във връзка, с което представяме и съответната коригирана искова молба.

СЪДЪТ ВРЪЧИ на ответната страна молба с правно основание чл.214 ал. 1 ГПК, както и препис от ИМ от 19.05.2021г.

АДВ.К.: Имате промяна и във фактите „работната заплата получил“. В първоначалната нямаше, че сме получавали работна заплата.

АДВ.С.: Няма промяна. Няма проблем, ако искате и без това. Ние твърдим, че тази 2 сума е извън работната заплата, а вие твърдите, че е работна заплата.

АДВ. К.: Моля на основание чл. 214 ГПК да не допускате изменението направено по този начин, макар законовия термин употребен в чл.214 да е думата „уместно“ всъщност основната разлика между първоначално заявеното основание и сегашното следва да се търси във възможностите за доказване. Аз смятам и моля да приемете, че към настоящия момент не следва да се допуска такова изменение на иска заради поставянето на защитата, на ответника в не само в неравностойно положение, а и при пълна промяна и на досега изложените факти. Не се касае само до изменение на основанието на иска и за пропускане на думата „заем“, а за коренна промяна, както на фактите, така и на основанието.

Законодателят е имал предвид всички тези неща, когато е употребил думата „уместно“. Смисълът на тези неща е именно свързана само със защитата на ответника.

Такова едновременно изменение и на факти и на петитум считам за чисто нов иск, по който не следва сега, без да има месечен срок за това да правя отговор и защита, не защото ми е невъзможно, а защото закона не допуска такова едновременно изменение.

Като говоря за изменение на обстоятелствата имам предвид следното. Преди петитума, абзаца, в който се обяснява, какво според ищеца е станало, че освен работна заплата сме получили без правно основание претендираната сума.

Има и две други неща, които затрудняват защитата. Не е представено това изрично пълномощно, с което сме имали право да теглим парите. Не е упоменато, каква работна заплата сме получили и чак тогава как се формира горницата от 52000лв.

Всички тези неща представляват чисто нова претенция, с нови факти и нови обстоятелства. Т.е. ако ние сме твърдели, че това е работна заплата и разходи и което няма как да не ни е неизвестно, след като сме го написали и след като има писмени документи, сега се формира разлика над това, което сме получили и същевременно се сочат и пълномощия и други нови факти, които ги няма в делото и на които аз няма как да реагирам адекватно сега.

Затова твърдя и моля да приемете на първо място, че се касае не само за изменение на петитума, но изменение на фактическата обстановка, което е съвсем нов иск и на практика не може да бъде подведено под разпоредбата на чл.214. По същество не представлява само изменение на иска, а чисто нов иска и тъй като това е чист нов институт на правото, неоснователното обогатяване начина на защита е коренно различен. Нито съда се е произнесъл по начина на защита, нито сме имали възможност да се запознаем с пълномощното, което ни е дало право, каква заплата сме получили, колко са разходите, които са ни платени във връзка с работата и коя е тази горница и как тя е формирана за да стигнем до сумата 52 000лв. за повече от 17 месеца.

Тези факти не са променени, периода и сумата, но причината за получаването, основанието 3 за получаване и начина на защита са абсолютно различни и това, ако не приемете, че има изменение и на обстоятелствата, макар че голяма част от ИМ е копи – пейст, буквално преписана, то същественото от нея, всъщност преписана е само ненужна фактология. Това, което е важно за предмета на делото и за доказване пир института на неоснователното обогатяване е промяна на факти, които правопораждат това според тях неоснователно обогатяване.

За това, ако не приемете първия ми довод, че е изменение и на факти и на обстоятелства, то да приемете, че при условията на чл.214 ГПК не е уместно, не е редно да се допуска такова коренно изменение, което затруднява защитата просто защото не е редно така да се постъпва, не защото аз не мога да отговоря, но когато закона ни дава определени срокове и аз следва да организирам защитата чрез уведомяване на клиента си за тези неща Ви моля да не допускате такова изменение.

Ако ищеца е смятал нещо е следвало да си го предяви както го смята. Сегашното изменение, по този начин считам недопустимо, предвид абсолютно различните начини на доказване в процеса, а всъщност процеса е доказан. И това е най-важното и след като променят фактите, променят искането.

АДВ. С.: От всички многословия на процесуалния представител на ответника, освен опита на процесуалния представител да заблуди съда, друго уместно аз не чух. Дали е необходимо време за защита на процесуалния представител и това да му е съображението да измисля ново ГПК, това вече той си знае, но защо считам, че всичко изложи е неоснователно.

На първо място всеки с най - елементарни юридически познания може да установи, че няма изменение едновременно както на основанието, така и на петитума. Напротив, както каза и колегата е направено копи – пейст изцяло на фактическата обстановка и по отношение на това, което много дълго слушахме за работна заплата, ако съда сравни първоначалната ИМ и сегашната ИМ, ще цитирам за да стане ясно на всички, за да се установи дали имаме изменяне на основание и петитум.

В първоначалната ИМ изречението е „за да го улесня изрично го упълномощих да изтегля от банковата сметка на дружеството заплатата си, както и да получи договорения паричен заем под формата банкови преводи.“ Това е изречението.

Сегашното изречение. Видно е, че това изречение пак става дума за заплата, за пълномощно а в отговора депозиран от ответната страна нито са поискали това пълномощно, нито са претендирали размер. Това, че същите не са си подали като трябва отговора, ищцовата страна за това не може да носи отговорност.

Новото изречение е пак въз основа на това пълномощно, в този същия период включително, че освен работната си заплата е получил абсолютно същите основания, тези 15 4 вноски, тази съща сума. Единствено е махнато твърдението за паричен заем, нищо друго.

Ако трябва да съм още по конкретна, тогава моля съда да отбележи като корекция от наша страна, че изречението ни завършва точно по първоначалната, за да не затрудняваме ответника, че е „изрично упълномощен да изтегли от банковата сметка на дружеството заплатата си“. Никаква друга промяна нататък да няма по отношение на твърденията, за да не се стигне до затрудняване защитата на ответната страна. Да завършва там изречението и че тази сума, както се твърди от самото начало е получена без правно основание. Никой не твърди за работна заплата. Никой не твърди някакви други, различни или нови обстоятелства.

Само единствено се твърди, което закона допуска правното основание е, че вече не е паричен заем, а е неоснователно обогатяване.

Това законодателя изрично го е допуснал, че се изменя основание, което единствено, изрично заявявам, че не променяме фактологията, не променяме, не вкарваме нови искания, единствено и само променяме, че тази сума се претендира въз основа не на паричен заем, а въз основа на неоснователно обогатяване. Няма абсолютно никакви други изменения.

Не може да се говори дали е уместно или не щом закона го допуска.

Ако ответната страна иска и му е нужно време да си организира защитата, може да го поиска и съда да му даде тази възможност.

Отделно се твърди, че не било ясно каква заплата е получена или не. Това изречение пак заявявам, че го имаше и в старото и в новата искова молба и ответника можеше спокойно да заяви с отговори, че иска ищцовата страна да уточни, но това вече говорим за евентуално без движение, уточняване, но няма нищо общо с изменението на иска, който ние в момента претендираме.

Считам, че основанието ни за изменение по чл.214 е основателно.

Пак заявявам, че претендираме единствено и само промяна в основанието, а именно да не е паричен заем, а неоснователно забогатяване.

АДВ. К.: Претенцията за това, кое е разрешено от закона и кое и точно чл. 214 в първото си изречение, в последната си част законодателно Ви дава право да намерите, че не е уместно такова променяне на основанието, на иска предвид абсолютно различния начин на доказване и защита при института на неоснователното обогатяване, не заради нещо друго, а именно думата „неуместно“ трябва да покаже, че ако ищеца е знаел, какво прави е трябвало да го заяви както трябва в самото начало. И санкцията е само или продължаване по първоначалния иск или ако го оттегли прекратяване със съответните последици свързани с разноски.