Решение № 859 от 16.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Бургас, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. А. при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. А. Гражданско дело № 20242120102215 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод исковата молба на Д. Г. К., от гр. Бургас, С. С. С., С. Ц. П., Г. Д. Ч., Х. Н. К., Т. К. В., К. И. К. и К. Г. К., всички със съдебен адрес в гр. ...., против Д. П. И., П. Д. И. и М. Д. И., тримата от гр.

Бургас, с която претендират да бъде прието за установено по отношение на ищците, че тримата ответници не са собственици на 117 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор .....по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 817 кв. м.; адрес – гр. ....., с граници: ..., ..., ..., ..., ..., ...; молят за частична отмяна, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК, на Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № ..../09.04.2019 год., том I, н. д. № .../2019 год. на нотариус рег. ..., в частта му за признатото в полза на ответниците право на собственост върху процесните 117 кв. м. ид. ч. от описания поземлен имот.

Ищците са изложили следните фактически и правни твърдения: ищецът Д. К. е легитимирана като собственик на 1/5 ид. ч. – по давност, в режим на СИО, от процесния поземлен имот, на основание Нотариален акт № ..../16.10.2006 год. на нотариус рег. № ...; ищците С. С. и С. П. са легитимирани 1 като съсобственици на 1 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...., идентичен с УПИ ..-..., с площ от 813 кв. м., кв. 65 по ПУП на гр. Бургас, съгласно Нотариален акт за замяна № .., н. д. № .../2021 год. на нотариус peг.

№ ...; ищецът Г. Ч. е легитимиран като собственик на 1/817 кв. м. ид. ч. от същия поземлен имот, на основание Нотариален акт за замяна № 80, н. д. № 814/2021 год. на нотариус per. № ....; на основание Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ..., н. д. № .../2021 год. на нотариус per. № ..., ищецът Г. Ч. е закупил 73/730 кв. м. ид. ч. от същия имот; ищците Х. К. и дъщеря й Т. В. притежават общо 142 кв. м. ид. ч. от поземления имот, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №..., н. д. дело .../2023 год.; ищецът К. К. притежава 177/730 кв. м. ид. ч. от имота, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .., том ..., н. д. № .../1995 год. на нотариуса при БсРС; ищецът К. К. притежава 146 кв. м. ид. ч. от имота, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 77, н. д. № .../1997 год. на нотариуса при БсРС; разликите в площта на поземления имот се дължат на различните планове през годините и на Заповед № 469/10.04.1995 г. и Заповед № 1015/03.08.1995 год. за корекция на имотни и регулационни граници, а дворищната регулация на имота е утвърдена със Заповед № РД-0214-142/19.04.1989 год.; ответниците Д. И., П. И. и М. И., съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № .../2019 год., н. д. дело № ../2019 год. на нотариус рег. № ..., са признати за съсобственици на 117 кв. м. ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ..., при следните квоти за собственост: за Д. И. – 4/6 ид. ч., за П. И. – 1/6 ид. ч., и за М. И. – 1/6 ид. ч.; ответникът Д. П. И. и съпругата му Р..П..И...(майка на ответниците П. и М. И.и) са придобили на 25.01.1991 г., с договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ двустаен апартамент в гр. ... (понастоящем ул. „....“), но без идеални части от земята, т. е. без части от поземления имот, върху който е построена сградата, част от която е двустайният им апартамент; със снабдяването с този констативен по своя характер нотариален акт от страна на ответниците през 2019 год. всички останали съсобственици в имота се ощетяват и реално биха загубили част от своята собственост, защото не става ясно какви точно са тези идеални части кв. м., защо са точно в този размер, от кого се отнемат и какви части от собствеността върху имота всеки от останалите съсобственици би загубил, тъй като собствениците на поземления имот са ясни съобразно актовете им за 2 собственост, няма кв. м. ид. ч., които са безстопанствени или такива, които могат да се придобият по този начин от ответниците – те не са собственици на посочените идеални части от описания поземлен имот, не са установили владение върху идеалните части, не е изтекла придобивна давност, не е демонстрирано своене на имота, отблъсквайки владението на други лица, няма установено владение върху такива идеални части от имота; опровергаването на фактите, констатирани от нотариуса в охранителното нотариално производство по издаването на атакувания КНА, се потвърждава и от други съдебни производства, заведени от ответниците, в които по недвусмислен начин се установява, че те не са придобили от В..Г..идеални части от поземления имот, нито са установили фактическа власт върху такива, не са демонстрирали на собствениците намерение за своене; с КНА се установява принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот и всяко трето лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, или оспорва правата на ползващото се с този акт лице, може по исков ред да установи съществуването на удостовереното с нотариалния акт право за имотите, посочени в нотариалния акт, а при уважаване на иска издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2, ГПК.

Ищците ангажират доказателства, молят за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК, а на молбата за отмяна на нотариален акт – чл. 537, ал. 2, ГПК.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявените две искания, предвид съществуващия между страните правен спор за легитимацията на ответниците като собственици на 117 кв. м. ид. ч. от процесния поземлен имот.

В срока по чл. 131, ГПК тримата ответници са депозирали писмен отговор, наименуван „възражение“, с който са оспорили допустимостта и основателността на иска; изложили са следните фактически и правни твърдения: ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск; спорната част от поземления имот е реална, с площ от 117 кв. м., тя е оценена като земя-държавна собственост с оценителен протокол от 28.12.1990 год.; земята е продадена на съпрузите Д. и Р.. И.и въз основа на Заповед № 3750/28.12.1990 год. на Председателя на ОбНС – Бургас и договор 3 за покупко-продажба от 25.01.1991 год.; изтекло е 13-годишно давностно владение до датата на издаване на Нотариален акт № ..../2019 год.; за земята ответниците са плащали данъчните задължения към Община Бургас.

Ответниците са ангажирали доказателства, молят за присъждане на деловодните разноски.

По молба на ищеца Д. К., с протоколно определение от 02.10.2024 год. съдът е конституирал И. Д. К. – Д..и Г. Д. К. като трети лица помагачи на страната на ищеца Д. К..

Третите лице помагачи изразяват становище за основателност на предявения иск.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от представените писмени доказателства – нотариални актове, ищците са легитимирани като съсобственици в УПИ ...-..., кв. 65 по ПУП на гр. Бургас, който понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор .....по КККР на гр. Бургас.

По делото е представен Нотариален акт № ..../09.04.2019 год., т. I, н. д.

№ .../2019 год. на нотариус рег. № ..., с който тримата ответници са признати за собственици на апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......., както и на 117 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ....., на основание давностно владение и наследство.

Ищците твърдят, че ответниците не са легитимирани като собственици на процесната идеална част от поземления имот на никакво годно правно основание, вкл. и по давност, поради което съставеният констативен нотариален акт е неверен в посочената част и следва да бъде частично отменен.

В подкрепа на твърденията си ищците са ангажирали показанията на свиделите К..Ф..и А..А.., без родство със страните. Свидетелят Ф..твърди, че не познава ответника Д. И. и не го е виждала да ползва незастроената част от дворното място на ул. „.... Според свидетеля А.., в дворното място няма навеси, а само асма; ответникът твърди, че не познава ответника Д. И..

В писмения си отговор по делото ответниците са се позовали на две 4 самостоятелни правни основания за придобиване правото на собственост върху спорните 117 кв. м. ид. ч. от имота: деривативно основание – договор за покупко-продажба от 25.01.1991 год., сключен въз основа на заповед от 28.12.1990 год. и оценителен протокол от същата дата, и оригинерно основание – 13-годишно давностно владение, изтекло преди издаване на оспорения констативен нотариален акт.

В подкрепя на твърденията си ответниците са ангажирали показанията на свидетеля П..И., без родство със страните, който твърди, че познава ответниците от повече от 20 год. и ги е посещавал в къщата им в гр. ....; сочи, че пред тази сграда има незастроена площ – „дворче“ с асма на метална конструкция, под която асма паркирали автомобили, вкл. този на ответника М.

И..

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения отрицателен установителен иск за основателен. Според задължителните указания на ВКС за правилното приложение на закона – Тълкувателно решение № 8/2012 год. от 27.11.2013 год. по тълк. д. № .../2012 год. на ОСГТК, при предявен отрицателен установителен иск за собственост ответната страна следва да изчерпи в съдебния процес всички основания, на които отричаното право се е породило. В разглеждания казус е налице правен интерес у ищците от предявения иск, тъй като и те, и ответниците заявяват самостоятелни права върху спорните 117 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ......

В тежест на ответниците е провеждане на главно и пълно доказване наличието на годно правно основание – едно или повече, на което тримата са придобили правото на собственост върху спорните 117 кв. м. ид. ч. от поземления имот. Съдът счита, че такова доказване по делото не е проведено.

Според правната позиция на ответниците, правото на собственост е придобито от тях чрез договор за покупко-продажба, сключен по реда на НДИ, или чрез давностно владение, а това възлага върху посочените страни тежестта за провеждане на главно и пълно доказване наличието на заК.ите предпоставки на едно от двете правни основания.

Съдът счита, че ответниците не са придобили правото на собственост чрез договора за покупко-продажба от 25.01.1991 год. Този договор е сключен по реда на чл. 111 и сл., НДИ (отм.), въз основа на Заповед № 3750/28.12.1990 5 год. на председателя на ОбНС – Бургас. В предмета на договора не е включено правото на собственост върху 117 кв. м. ид. ч., поради което съдът приема, че продавачът не е прехвърлил на купувачите този обект, който е бил част от патримониума на Държавата към момента на сключване на договора.

Включването на идеалните части от терена в оценителния протокол от 28.12.1990 год. не може да замести липсващата волята на продавача в двустранния договор за прехвърляне на същите идеални части в полза на купувачите. Оценителният протокол съдържа методиката и обективните данни, приложени към нея, за определяне продажната цена на недвижимостите по договора по чл. 121, ал. 1, изр. първо от НДИ (отм.), тъй като внасянето на пълния размер на цената е задължително условие, предхождащо сключване на договора. Според разпоредбата на чл. 121, ал. 4, НДИ (отм.), купувачът придобива правото на строеж върху мястото или върху идеална част от това право, т. е. не е въведено задължително прехвърляне правото на собственост върху терена или върху идеална част от него. По отношение оспорения от ищците оценителен протокол, цитиран в заповедта за сключване на договора, следва да се има предвид и фактът, че липсва подпис на автор, поради което съдът приема, че представеният препис не се отнася за валидно съставен документ.