Решение № 160 от 12.02.2018, Районен съд - Тутракан

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Тутракан,

12.02.2018 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Тутраканският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС СТЕФАНОВ при участието на секретаря Адриана Златева , като разгледа докладваното от съдията АНД № 797 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Жалбоподателят

Н.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.Н. – САК, обжалва Наказателно постановление № 10/ 11.08.2016 г. на Началника на РУ на МВР-Тутракан, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лв. за нарушение на чл.

56, ал.1 ЗОБВВПИ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени изцяло. Изтъква доводи за незаконосъобразност на НП.

Въззиваемата страна – АНО Началник на РУ на МВР- гр.Тутракан, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Районна прокуратура гр. Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя, прие за установено следното:

Жалбоподателят Н.И.Д. е правоспособен водач. С разрешение № 20130016625, издадено по съответния ред, той е получил разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Същият притежава ловна пушка марка ИЖ – 54, успоредка, калибър 12, с фабр. № С 04168. Последната, ведно с боеприпасите за нея, той съхранявал в дома си в метална каса с вградено секретно заключващо устройство.

Актосъставителят И.В.К. и свидетелят М.Й.Ш. са служители в РУ на МВР гр.Тутракан. На 15.07.2016 г., около 21.25 ч., те посетили дома на жалбоподателя Д.,***. Двамата били посрещнати от собственика, който излязъл от битовата сграда на дома си. При извършена от тях проверка за начина, по който жалбоподателят съхранявал ловното си оръжие и установили, че същото, ведно с боеприпасите, се намира в металната каса. Секретното заключващо устройство на последното обаче не е било в заключено положение.

Младши полицейският инспектор К. преценил, че жалбоподателят Д. е допуснал административно нарушение, и в присъствието на свидетеля Ш. му съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №10/ 27.07.2016 г., серия Т, № 870168. АУАН е бил съставен за това, че на посочената дата и час, в с. Зафирово, жалбоподателят „….след като е получил разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20130016625, не е изпълнил задължението си да съхранява оръжието си - ловна пушка марка ИЖ – 54, успоредка, калибър 12, с фабр. № С 04168 и боеприпасите, в металната си каса, като се установи, че вратата на касата не е заключена със секретно заключващи се устройства, с което е дал възможност на други лица да осъществял достъп до него.”

Като нарушена законова разпоредба бил посочен чл.59, ал.1 от ЗОБВВПИ. Препис от АУАН бил надлежно връчен на нарушителя. В законовия срок е депозирано възражение от страна на Н.Д., с което твърди, че не е извършил посоченото в акта административно нарушение.

По образуваното със съставянето на АУАН административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан издал наказателно постановление № 10 от 11.08.2016 г., като възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка. АНО приел, че с деянието е нарушен чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ, наложил на нарушителя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 212 от ЗОБВВПИ административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лв.

Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя на 23.08.2016 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните в административно наказателната преписка и въззивното производство доказателства, които съдът намира за непротиворечиви помежду си, допустими и относими към предмета на делото.

Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в преклузивния 7-дневен срок за обжалване и изхожда от надлежна страна в административнонаказателното производство, имаща правен интерес /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не само на релевираните от жалбоподателя основания.

Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и неправилно приложение на материалния закон.

С АУАН на жалбоподателя Д. е било повдигнато обвинение за извършено деяние, което е било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ. АНО обаче, след като е приел изцяло установената фактическа обстановка от актосъставителя, е наказал жалбоподателя за допуснато нарушение по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ и е приложил административно-наказателната разпоредба на чл. 212 от ЗОБВВПИ. Горното – да се повдига обвинение за извършване на едно административно нарушение, а да се санкционира за друго административно нарушение, е процесуално недопустимо, тъй като води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. В началото на административно-наказателното производство той организира своята защита за едно обвинение, а в действителност е бил наказан за извършване на съвсем друго административно нарушение, за което няма повдигнато обвинение в административно-наказателното производство.

На следващо место в конкретния случай разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от