Определение № 1643 от 05.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1643 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501836 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.423 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на възражение по реда на чл.423 от ГПК от И. А. Д. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 8875/15, ПРС.

Молителката твърди, че е била лишена от възможността за участва в производството, т.к. е узнала за издадената заповед и изпълнителен лист на 24.04.2023г., когато е получила ПДИ от ЧСИ Г. Илчева. Твърди, че едва тогава е разбрала, че Еос матрикс ЕООД е кредитор въз основа на договор за цесия, която не й е била съобщена. Твърди, че при справка в сайта на КСИ е установила, че преди настоящето изпълнително дело е имало образувано друго такова пред ЧСИ Кр. Ангелов, но не знае нито номера му, нито е получавала призовки и съобщения по него. Поддържа, че заповедния съд необосновано е приел, че заповедта за изпълнение й е връчена редовно и е разпоредил издаване на изпълнителен лист. На първо място твърди, че няма никакви взаимоотношения с кредитора по заповедта за изпълнение. Не знае въз основа на какви доказателства е издадена заповедта, както и дали заявлението е редовно от външна страна. Препис от заповедта за изпълнение не й е връчван, поради което и не е могла да направи своевременно възражение. Твърди, че е продала жилището си, находящо се на адреса, посочен в заповедта още през 2008г., като не поддържа никакви връзки с новия собственик и не знае нищо за него. От момента на продажбата трайно се е установила в Добридолския манастир, Видинска епархия, като е живяла там до 2017г. Твърди, че не е направила нова адресна регистрация поради факта, че този манастир няма административен адрес. Поради това счита, че заповедта за изпълнение не й е връчена надлежно и респ. изпълнителният лист е издаден без правно 1 основание. Същото се отнася и за договора за цесия, който изобщо не й е връчван. Не знае в коя от хипотезите на чл.37 от ГПК /вероятно има предвид чл.47/ съдът е приел, че препис от заповедта й е връчен редовно. Отделно от това се позовава и на погасяване на вземането по давност. Моли за обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения изпълнителен лист.

Постъпило е становище от ответната страна, заявител в производството „Еос матрикс “ ЕООД, в което се поддържа че жалбата е недопустима и евентуално неоснователна. Счита, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение много преди сочената от него дата, като този факт се установява от документите по изпълнително дело №2068/2015, ЧСИ Кр. Ангелов. Отделно от това, видно от изпълнителния лист, на гърба му е отразено и частично изпълнение на задължението с последна дата – 07.01.2020г.. Поради това моли съда да изиска изпълнителното дело от ЧСИ Кр.

Ангелов. По тези съображения счита, че подаденото възражение следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо поради просрочие на преклузивния срок за подаването му.

При условията на евентуалност поддържа неоснователност на възражението. Счита, че при връчване на заповедта са спазени изискванията на ГПК, действали към онзи момент. Сочи и че твърдението на длъжника, че към момента на връчване е пребивава на друг адрес, са останали голословни. Доколкото не се сочат пороци при удостоверяване на връчването, то счита и че не са налице предпоставките на чл.423, т.1 от ГПК и не може да се приеме, че длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането. Моли възражението да бъде оставено без уважение.

Съдът , като разгледа постъпилото възражение, установи следното:

Производството е образувано въз основа на възражение по чл.423, ал.1 т.1 от ГПК. Длъжникът Д. излага доводи, че не е уведомена надлежно за издадената заповед за изпълнение.

Съгл. хипотезиса на нормата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането поради това, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, може да възрази против тази заповед в едномесечен срок от узнаването на същата. Спазването на преклузивния срок е условие за допустимост на възражението. Съобщението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение не е връчено лично на длъжника, а е извършено при условията на чл.47 от ГПК/ видно от справката в електронната система/. Молителката твърди, че е узнала за заповедта от връчената й преди по-малко от месец ПДИ, т.е. молбата е допустима.

По същество - в самото възражение не се твърди, че длъжникът е имал друг постоянен и настоящ адрес, напротив – признава се, че адресната регистрация не е сменяна, а се твърди, че фактически длъжникът е пребивавал на друго място.

Обстоятелството къде фактически длъжникът пребивава е без правно значение за 2 редовността на връчване на съобщенията, доколкото същите са връчени по правилата на ГПК на официално регистрирания адрес на страната. Следва да се посочи и факта, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение пред 2015г. не е действала редакцията на чл.415 от ГПК /обн. ДВ бр.86/2017/, а именно – „ съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи : …. 2. Когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК“.

Казано по друг начин, до изменението на ГПК през 2017г. при връчване на заповедта чрез залепване на уведомление / какъвто е настоящия случай/, законът повелява, че е извършено редовно връчване на заповедта и съдът е бил длъжен да издаде изпълнителен лист. Именно това е сторено и в настоящия случай. Останалите изложени във възражението факти – относно това къде фактически е пребивавала длъжницата, дали й е било връчено съобщение за извършена цесия, какви дейности е извършвала самата тя в този период, нямат отношение към производството по чл.423 от ГПК. По отношение на възражението за погасяване на вземането по давност следва да се отбележи, че то също не може да бъде разглеждане в производство по чл.423 от ГПК и ако страната име подобни претенции, то следва да ги заяви в отделно исково производство по реда на чл.439 от ГПК, чрез оспорване на вземането поради настъпили нови правопогасяващи факти.

По изложеното съдът намира, че подаденото възражение е неоснователно и не следва да бъде приемано.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не приема възражението по реда на чл.423 от ГПК от И. А. Д., ЕГН **********, срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение № 1201/26.02.2015г., по ч.гр.д.№ 8875/15, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3