Решение № 236 от 05.08.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. ХАСКОВО, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р.В. Н. като разгледа докладваното от Г. К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500531 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.

С Решение № 45/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1142/2023 г. по описа на РС – Харманли, съдът е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД ЕИК 1212651777, със седалище и адрес на управление гр.***, район ***, да заплати на И. Ж. И. с ЕГН ********** от с. ***, общ.***, сумата в размер на 5 502,77 лв. - представляваща причинени имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2018 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 13.09.2023 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил като неоснователни и недоказани иска за разликата до пълния предявен размер от 6 412,77 лв., както и претенцията за лихва за периода 23.08.2023 г. - 12.09.2023 г.

Съдът е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати по сметка на РС - Харманли сумата в размер на 609,22 лв., от които 220,11 лв. държавна такса и 389,11 лв. възнаграждения за вещи лица.

1

Съдът е осъдил И. Ж. И. да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, сумата от 212,86 лв. - разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, като го обжалва в частта, в която е осъден да заплати сумата в размер на 5 502,77 лв. Излага аргументи, че е налице съпричиняване от страна на въззиваемия – същият не е поставил обезопасителен колан, предприел е пътуване с автомобил, управляван от неправоспособен водач, който освен това е употребил и алкохол. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. Ж. И.. Същият счита въззивната жалба за неоснователна, а изводите на първоинстанционния съд в обжалваната част за правилни.

Постъпила е също така насрещна въззивна жалба от И. Ж. И. срещу решението в частта, в която са отхвърлени иска за сумата в размер на 910 лв., както и претенцията за лихва за периода 23.08.2023 г. - 12.09.2023 г. Изложени са подробни аргументи в насока основателност на исковата претенция за сумата в размер на 910 лв. Счита, че неправилно е определен началният момент, от който се дължи лихва за забава.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Изложени са аргументи в насока неоснователност на насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваем ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД не се представлява. Постъпило е писмено становище по делото от процесуалния му представител адв. Х. с изложени аргументи по същество. Претендират се разноски.

Въззиваемият и въззивник И. Ж. И. не се явява и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба от процесуалния му представител адв. М. с изложени искания по съществото на спора. Наведено е искане за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, 2 констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което е отговорен водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

На 28.11.2028 г. около 03.00 ч., по общински път между селата *** и ***, находящи се в общ.***, неправоспособният А.С.Д., като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ***, шофирайки с несъобразена скорост с пътните условия (мокра настилка) и атмосферните условия (валеж) причинил пътно-транспортно произшествие - изгубил контрол над управляваното МПС, излязал отляво на пътното платно и се ударил в крайпътно дърво.

В следствие на произшествието пътуващата на предна дясна седалка Ж.З.Ж. починала, а возещия се на задната седалка (от дясната страна) И. Ж. И. получил телесни увреждания.

От представените по делото писмени доказателства (Епикриза към И.З. № 20819/2018 г. от Неврохирургия към МБАЛ „Хасково“ АД гр. Хасково;

Епикриза към И.З. № 14223/2019 г. от Клиника по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София; Епикриза към И.З. № 22929/2019 г. от Клиника по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр.

София; Епикриза към И.З. № 24384/2019 г. от Отделение по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София; Епикриза към И.З.

3

№ 29005/2019 г. от Клиника по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД гр. София и Епикриза към И.З. № 41860/2019 г. от Клиника по неврохирургия към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София) се установяват видът и характерът на телесните увреждания, получени следствие на процесното ПТП от И. И.. Същите са подробно описани в посочените погоре медицински документи.

На И. е поставена диагноза както следва: Фрактура импресионата осис фронталис; Контузио церебри лоби фронталис син; Фрактура базео крании;

Фрактура на лява орбита и лицеви кости; Пневмоцефалия; Руптура на ляв очен булб; Контузия на бял дроб; Луксация на дясна тазобедрена става;

Краниотомия остеопластика декомпресива рег фронталис син и други увреди.

Основното лечение на И. е последвано от няколко оперативни интервенции, осъществени през периода от 18.06.2019 г. до 21.04.2021 г.

С влязла в сила присъда № 11/01.04.2022 г., постановена по НОХД № 2/2022 г. по описа на ОС - Хасково, подсъдимият А.С.Д. е признат за виновен в това, че на 28.11.2018 г. около 03.00 ч., по общински път между селата *** и ***, като неправоспособен водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. №***, в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, а именно 1,37 на хиляда) и без да има необходимата правоспособност нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“) и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице - Ж.З.Ж. и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с лявото око (вследствие разкъсване на очната ябълка и последвалото й оперативно отстраняване) на друго лице - И. Ж. И., като му е наложено съответното наказание.

Във връзка с направените от ищеца разходи за лечение, с молба с вх.

№ 99-5539/23.08.2023 г., е оправено искане до застрахователя на виновния водач (ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД) за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 6 412.77 лв.

По делото са назначени комплексна съдебномедицинска и автотехническа ескпертиза и съдебномедицинска експертиза. От заключенията на същите се установят механизмът и причините за настъпилото на 28.11.2018 г. ПТП, в следствие на което И. И. е получил телесни 4 увреждания.

Първоинстанционният съд е обосновал, че реализираните от ищеца разходи в размер на: 49 лв. - за закупуване на патерица (по фактура № 2202/28.12.2018 г.); 28.80 лв. - за закупуване на предписани лекарства във връзка с лечение (по фактура № 279/ 07.03.2019 г.); 5 385 лв. - за вложени медицински консумативи при проведено оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД (по фактура № 7000030514/ 25.06.2019 г.) и 39.97 лв. - за медицинско изделие във връзка с проведено оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД по време на хоспитализация от 01.08.2019 г. до 18.09.2019 г. (по фактура № **********/18.09.2019 г.) или общо в размер на 5 502.77 лв., са пряко свързани с лечението на травматичните увреждания, получени от него в следствие на процесното ПТП. Съдът е уважил предявеният иск за посочените суми в общ размер на 5 502,77 лв.

По отношение на заплатената сума от 910 лв. (по фактура № 1000150659/23.04.2021 г.) - за медицински консумативи във връзка с проведено оперативно лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София, съдът е счел, че тази медицинска интервенция не е свързана с нараняванията, получени от И. от пътнотранспортното произшествие, и е отхвърлил иска в тази част.

Приел е, че акцесорният иск за лихви се явява доказан в своето основание, като следва да се присъди законната лихва върху обезщетението считано от 13.09.2023 г. - 15 работни дни след депозиране пред застрахователя на молбата от 23.08.2023 г. на основание чл. 409 от КЗ.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства районният съд е достигнал до правилния извод, че предявеният иск е основателен за сумата в размер на 5 502,77 лв., поради което го е уважил в тази част и е отхвърлил иска за разликата от 910 лв. до пълния предявен размер. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях.

Неправилно е определен единствено началният момент на претендираната законна лихва върху присъденото обезщетение, като такава се дължи от 5

23.08.2023 г., а не от 13.09.2023 г. както е обосновал първоинстанционният съд.

В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

От страна на И. И. са представени за сведение Решение № 260042/15.12.2022 г., постановено по т.д. № 45 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Хасково, частично отменено с Решение № 304/20.07.2023 г., постановено по в.т.д. № 227 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, частично отменено с Решение № 165/26.06.2025 г., постановено по т.д. № 365 по описа за 2024 г. на Върховен касационен съд, водени между същите страни по повод същото застрахователно събитие – с предмет присъждането на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП.

Във връзка с доводите във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба следва да се посочи следното:

Основателността на иска по чл. 432 от КЗ е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносните последици.

По аргумент от чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда № 11/01.04.2022 г., постановена по НОХД № 2/2022 г. по описа на ОС - Хасково е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От събраната доказателствена съвкупност се доказва настъпилото застрахователно събитие на 28.11.2018 г., в периода на действие на застрахователния договор. От доказателствените източници се извежда извод за механизма на ПТП и се налага извод за доказано противоправно поведение на застрахования водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег.