Решение № 1442 от 26.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2150/2025
- Вид
- Решение № 1442
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- Нели Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 4 · Закон за арбитража
РЕШЕНИЕ
№ 1442 гр. София, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20251100902150 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от Закона за арбитража, вр. чл. 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
Ищецът „Кублей“ ООД, регистрирано съгласно законодателството на Република **********твърди, че с влязло в сила Решение от 21.05.2024 г. по арб. дело № 212/24 г. по описа на Казахстанския международен арбитраж ответното дружество „Кюбике“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 14 200 евро, представляваща платен аванс по договор № СН – 22/11.07.2022 г. за доставка на замразено конско месо, сключен между страните по делото, както и сумата в размер на 646,10 евро, представляваща деловодни разходи за платени от ищеца регистрационни и арбитражни такси в КМА. Поддържа, че са налице предпоставките за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на Решение от 21.05.2024 г. по арб. дело № 212/24 г. по описа на Казахстанския международен арбитраж. Ето защо, моли съда да признае и допусне изпълнението на територията на Република България на посоченото чуждестранно арбитражно решение. Претендира разноски.
Ответникът „Кюбике“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в 1 срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца, и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Решение от 21.05.2024 г. по арб. дело № 212/24 г. по описа на Казахстанския международен арбитраж „Кюбике“ ЕООД (с предишно наименование „АТС – Фудс“ ООД) е осъдено да заплати на „Кублей“ ООД сумата от 14 200 евро, представляваща платен аванс по договор № СН – 22/11.07.2022 г. за доставка на замразено конско месо, сключен между страните по делото, както и сумата в размер на 396 281,49 тенге, представляваща направени деловодни разходи за регистрационни и арбитражни такси към КМА.
В решението е посочено, че влиза в сила в деня на подписването му от едноличния арбитър – 21.05.2024 г., както и че на ответника се предоставя срок за доброволно изпълнение до 01.06.2024 г.
Решението е представено в надлежен препис и с превод от руски на български есзик с нотариална заверка на подписа на заклетия преводач Л.П.М., положен върху него.
По делото е представен и надлежен препис от договор № СН – 22/11.07.2022 г., сключен между страните по делото, в който е обективирана и арбитражна клауза (чл. 7.1.).
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 51, ал. 4 от Закона за арбитража за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори, като молбата се предявява пред Софийския градски съд.
В случая арбитражното решение, което се иска да бъде признато и чието изпълнение се иска да бъде допуснато на територията на Република България, е постановено на територията на различна държава, а именно - на територията на Република Казахстан.
Съгласно чл. III от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркската конвенция),, ратифицирана 2 от Република България през 1961 г., и от Република Казахстан през 1995 г., всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията.
Предвид изложеното по – горе, следва да се приеме, че признаването на силата на чуждестранното арбитражно решение и допускането на изпълнението му на територията на Република България се извършва по исков ред. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от Закона за арбитража, вр. чл. 3 от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. IV от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения признаването и допускането до изпълнение на чуждестранно арбитражно решение е предпоставено от представянето едновременно с молбата на надлежно заверен оригинал или препис на решението, както и оригинал или препис на арбитражното споразумение.
По делото се установява, че са изпълнени формалните изисквания на чл.
IV от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, а именно – към молбата са представени заверен препис на арбитражното решение, с превод на езика на съда, до който се отправя искането, както и на арбитражното споразумение.
В чл. V от Конвенцията са посочени отрицателните пречки за признаването и изпълнението на арбитражното решение.
Доказването на наличието на отрицателните пречки, визирани в чл. V, т.
1 от Конвенцията, е в тежест на страната, срещу която се предявява молбата.
По делото ответната страна не твърди и не доказва наличието на някоя от отрицателните пречки по чл. V, т. 1 от Конвенцията, поради което съдът приема, че същите не са налице.
На следващо място, по делото не се установява и наличието на абсолютните основания за отказ, посочени в чл. V, т. 2 от Конвенцията, а именно – предметът на спора да не подлежи на разрешаване от арбитраж или признаването или изпълнението на решението да противоречи на 3 обществения ред на Република България.
Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките, предвидени в Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на Решение от 21.05.2024 г. по арб. дело № 212/24 г. по описа на Казахстанския международен арбитраж, поради което искът следва да се уважи като основателен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1625,56 евро, представляваща направени разноски по делото (за държавна такса, адвокатско възнаграждение и разходи за превод на документи), Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на територията на Република България на влязло в сила Решение от 21.05.2024 г. по арб. дело № 212/24 г. по описа на Казахстанския международен арбитраж, с което „Кюбике“ ЕООД, ЕИК: 201722833, със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, ул.
„Любен Каравелов“ № 1, е осъдено да заплати на „Кублей“ ООД, регистрирано съгласно законодателството на Република **********БИН:
********, с адрес: Република **********Западно – казахстанска област, гр.
Уралск, ул. „Григорий Потанин“, д. 13/3, сумата от 14 200 евро - подлежащ на връщане платен аванс по договор № СН – 22/11.07.2022 г. за доставка на замразено конско месо, както и сумата от 396 281,49 тенге, представляваща арбитражна такса, включително и такса за регистрация.
ОСЪЖДА „Кюбике“ ЕООД, ЕИК: 201722833, със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, ул. „Любен Каравелов“ № 1, да заплати на „Кублей“ ООД, регистрирано съгласно законодателството на Република **********БИН: ********, с адрес: Република **********Западно – казахстанска област, гр. Уралск, ул. „Григорий Потанин“, д. 13/3, на основание 4 чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1625,56 евро, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5