Решение № 20646 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20646 гр. С. 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110105746 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Ищецът „Т. С“ ЕАД претендира да бъде установено, че ответникът А. Д. Б. дължи на ищеца сумите, както следва: 1 590,36, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 276,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 02.07.2024 г., сумата от 24,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.06.2021 г. до м.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и 6,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 02.07.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.07.2024г. по ч.гр. д. №43207/2024г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника А. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. С. ж.к. „Н., бл, вх еап, аб. № .. топлинна енергия. Посочва, че ответникът е използвал същата за процесния период, като не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Б. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност. Оспорва качеството на потребител на електрическа енергия.

Оспорва като недоказан факта на извършено приемане на наследство на своя наследодател, както и факта на придобито право на собственост или вещно право върху имота за процесния период. Оспорва размера на предявените искове. Ответникът се позовава на ЗЗП 1 и обосновава обстойни доводи, че не е поръчал доставянето на топлинна енергия от ищцовото дружество, вследствие на което претендираните суми били недължими.

Ответникът се позовава на цитирана съдебна практика, от която извежда обстойни аргументи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Оспорва исковата претенция за мораторна лихва предвид липсата на представени доказателства относно датата на изпадане на длъжника в забава. Оспорва иска за установяване дължимостта на сума, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение като неоснователен. Въз основа на изложените съображение моли да отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 43207/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата 1 590,36 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва за период от 16.07.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 276,64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022г. до 02.07.2024г.; 24,84 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.06.2021г. до 31.05.2023г., ведно със законна лихва за период от 16.07.2024г. до изплащане на вземането; сумата от 6,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 02.07.2024 г. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. № предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за продажба на държавен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 10.12.1970 г., по силата на който Д. А.ов Б. и Ма. И Б.а са придобили собствеността върху апартамент № находящ се в гр. С. ж. к. М. махала, бл вх ет

От представения и приет като доказателство по делото Протокол от 20.03.1990г. по гр. д. №590/1990г. по описа на Втори районен съд – гр. С. се установява, че в хода на проведеното съдебно производство е одобрена съдебна спогодба, съгласно която в дял на ответника А. Д. Б. е поставен следния недвижим имот: апартамент № находящ се в гр. С. ж. к. Н., чл. .. вх ет

От приетото по делото писмо с изх. №КО./15.12.2021г. от С. о., Район Н. се установява, че адрес ж.к. М. махала, бл вх. А и ж. к. Н. – 4, бл, вх. А са идентични адреси на един и същи блок.

С Молба-декларация от 23.09.1999 г. ответникът А. Б. е отправил заявление до ответното дружество за откриване на партида за ап. 1№ находящ се в гр. С. ж. к. Н. , бл, вх етна негово име, като е декларирал, че ще използва имота за задоволяване на жилищни нужди на своето семейство.

Представен е протокол от 23.09.2002 г. от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С. ж. к. Н. , бл, вх в който е обективирано взето решение за упълномощаване на Д.

К. да сключи договор с ТАЕС „Н.“ ООД за извършване на услуга „топлинно счетоводство“.

По делото е представен Договор от 25.09.2002г., сключен между ТАЕС „Н. ООД и Д.А.К., представляващ етажна собственост с адрес гр. С. ж. к. Н. , бл, вх с предмет възлагане извършване на услугата топлинно счетоводство.

По делото са приети общи условия на "Т. С" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Н.“ АД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и 2 сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Н.“ АД. За процесния период ответникът не е осигурил достъп на фирмата за ДР по време на годишни отчет, поради което са попълнени констативни протоколи за неосигурен достъп. В процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, като по данни на фирмата за ДР в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомера разходът се изчислява по реда на чл. 69, ал. 2 НТ.

Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за загряване на топла вода. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 1 592,63 лева, от които 460,24 лева – цена на ТЕ за сградна инсталация и 1 162,39 лева – цена на ТЕ за подгряване на топла вода. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

По делото е приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредита като обоснована, пълна и компетентно изготвена.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. № пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

В настоящия случай от приетите като писмени доказателства Протокол от 20.03.1990г. по гр. д. №590/1990г. по описа на Втори районен съд – гр. С. се установява, че ответникът А. Б. е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот по силата на одобрена съдебна спогодба в хода на съдебното производство, което се потвърждава и от подадената молба-декларация за откриване на партида за имота при ищцовото дружество. В този смисъл релевираните възражения на ответника за недоказаност на факта на извършено приемане на наследството от неговия наследодател, респективно придобиване на правото на собственост върху имота, е неотносимо и не следва да бъде обсъждано при преценка за наличието на облигационно отношение между страните по спора.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено 3 изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

Разпечатката съдържа 31 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75cc1cdd-a90f-493b-b843-b6a310fe69b3