Решение № 4171 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4171 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110148316 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен e иск от Е. П. С., ЕГН**********, с адрес: /адрес/, чрез адв. М., срещу „Ю.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от управителя М.К.А., с който иска да бъде осъдено „Ю.“ ООД, да заплати на ЕТ „М.А.Ю.-Ю.К.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представляван от Ю.М.К., сумата от 5000,00 лева, представляваща част от дължима продажна цена в размер на сумата от 606 532,00 лв. по Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал.

1 ТЗ от 03.10.2016г., дължима за периода от 18.03.2020г. до 13.08.2024 г.,ведно със законната лихва от 14.08.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 2471,44 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 5000 лв. за периода за периода от 18.03.2020г. до 13.08.2024 г.

При условията на евентуалност, ищецът е предявил иск, с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК, за осъждане ответника да му заплати исковата сума, като плащане, извършено от трето задължено лице по смисъла на чл. 508 ГПК, в полза на длъжника, след налагане на запор върху това вземане от страна на ЧСИ.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е кредитор на ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“, за което има издаден изпълнителен лист от 14.01/2020г. по гр.д. №56112/2017г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. №103/2020г. на ЧСИ С. П.. Със запорно съобщение на ЧСИ, на „Ю.“ ООД е наложен запор, за сумата 21 311,96 лв. по задължение на последното спрямо ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“, във връзка със сключен Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016г. Ищеца твърди, че с Постановление за възлагане на събиране на вземане на ЧСИ, му е възложено вземането на ЕТ от „Ю.“ ООД по чл. 1 от Договор за продажба на търговско предприятие, за продажната цена по договора.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.

Твърди, че към датата на подаване на отговора, ищеца е напълно удовлетворен, тъй като 1 вземането му по изп. дело е платено. Моли съда да прекрати делото, поради липса на правен интерес.

Претендират се разноски.

По делото е постъпило становище от 18.07.2025г. от ищеца, в което същия посочва, че част от вземанията по изп. дело действително са заплатени, като е останал непогасена главница в размер на 2119,19 лв.

С Определение №38876/18.09.2025 г. съдът е конституирал по делото като ищец ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представляван от Ю.М.К..

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представените по делото Решение №552888/04.12.2018г. по гр.д. №56112/2017г. на СРС и издадения въз основа не него изпълнителен лист от 14.01/2020г., се установява, че ищеца има вземане от ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“ на стойност от 5000,00 лв., ведно със законната лихва от 12.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

Въз основа на изпълнителен лист от 14.01/2020г., издаден по по гр.д. №56112/2017г. на СРС и молба за образуване на изпълнително дело вх. №01177/21.01.202г. до ЧСИ С. П. рег. №*** на КЧСИ, по описа на последния е образувано изп. д. №103/2020г.

По делото е представен Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал.

1 ТЗ от 03.10.2016г., сключен между ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“ и „Ю.“ ООД, за сумата от 606 532,00 лв., платима на 120 равни месечни вноски от по 5054,00 лв., считано от датата на подписване на договора.

С Постановление за възлагане на събиране на вземане изх.№39129/28.11.2023г. по изп. д. №103/2020г. на ЧСИ С. П., на осн. чл. 510 ГПК, е предоставено на взискателя Е. П.

С., събиране на запорираното вземане на длъжника ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“, в качеството му на продавач, което същия има по отношение на „Ю.“ ООД по чл. 1 от Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016г., за продажната цена на прехвърленото търговско предприятие.

Представена е ел. кореспонденция от 04.06.2025г., съгласно която остатък на задължението по изп. д. №103/2020г. на ЧСИ С. П. към 04.06.2025г., е в размер на 7845,12 лв.

С вносна бележка от 10.06.2025г. по сметка на ЧСИ С. П. е заплатена сумата от 7860 лв. по изп. д. №103/2020г.

С Постановление изх. №29623/14.11.2025г., ЧСИ е приключил изп. д. №103/2020г., поради пълно погасяване на задължението.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание л. 510, ал. 1 ГПК.

За уважаване на иска ищецът следва да докаже, че е взискател по изпълнително дело, че в полза на длъжника по изпълнението са възникнали процесните вземания спрямо ответника, че на ответника е връчено запорно съобщение и че по реда на чл. 510 ГПК на ищеца е възложено събиране на процесните вземания.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е платил претендираните вземания на длъжника по изпълнението преди връчване на запорното съобщение.

По делото няма спор и от доказателствата се установява, че изп. д. №103/2020г. на ЧСИ С. П., има за предмет принудително събиране на сумата от 5000,00 лв., в полза на 2 ищеца спрямо ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“. Страните не спорят, а и от доказателствата е видно, че по посоченото изпълнително дело е наложен запор върху процесните вземания на длъжника по изпълнението спрямо ответното дружество „Ю.“ ООД. Не се спори, а и от доказателствата се установява, че с Постановление изх.№39129/28.11.2023г. на ЧСИ на ищеца са възложени за събиране вземанията на ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“ спрямо „Ю.“ ООД.

Ответникът твърди и ангажира доказателства, че е заплатил дължимите по изпълнителното дело суми, като представя вносна бележка от 10.06.2025 г. за заплатена сума в размер на 7845,12 лв. Ищеца не оспорва факта на погасяване на дължимите по изпълнителното дело суми, което се потвърждава и от представеното по делото Постановление изх. №29623/14.11.2025г. на ЧСИ за прекратяване на изп. д. №103/2020г., поради пълно погасяване на задължението. С оглед на това по делото се установява, че предявената искова претенция е платена изцяло от ответника в хода процеса. Имайки предвид това, следва да се приеме, че искът е неоснователен, тъй като по време на процеса, задължението на ответника е погасено чрез плащане.

С оглед така установеното от доказателствата по делото, както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 ГПК, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани поради извършени след завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай тази хипотеза не е налице, доколкото исковата сума е платена в хода на процеса и ответника е дал повод за завеждане на делото. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1054,45 EUR, от които 362,32 лв. за внесена дължима държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице и 1300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. П. С., ЕГН**********, с адрес: /адрес/, в качеството му на процесуален субституент на ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу „Ю.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от управителя М.К.А., за осъждане на ответника да заплати на ЕТ „М.А.-Ю.-Ю.К.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, сумата от 2556,46 EUR, представляваща част от дължима продажна цена в размер на сумата от 310114,89 евро (606 532,00 лв.) по Договор за продажба на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016г., дължима за периода от 18.03.2020г. до 13.08.2024 г., ведно със законната лихва от 14.08.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 1263,63 EUR, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 2556,46 евро, за периода от 18.03.2020г. до 13.08.2024 г.

ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано от управителя М.К.А., да заплати на „Е. П. С., ЕГН**********, с адрес:

/адрес/, сумата от 1054,45 EUR (хиляда петдесет и четири евро и 45 евроцента), представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4