Решение № 165 от 06.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станеваа при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502496 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Н. В. Н., ЕГН – *****, чрез адв.С. Б., против Решение № 260018/21.07.2025г., постановено по гр.д.№ 4442/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.с., с което с което е признато за установено, че дължи на ищцата Ф. А. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ***** сумата в размер на 15 451 лв., представляваща дадена сума по развален договор за поръчка за сключване от длъжника, в качеството на пълномощник на заявителя, на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Мазда СХ5“, с рег. № *****, от И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2018г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 312/14.01.2019г. по ч.гр.д.

№20446/2018г. по описа на РС - ****, XV гр. с., както и е осъден да заплати 1 сумата общо 1109,03 лв., представляваща направени разноски по делото, както и сумата от 910 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.

От въззиваемата страна Ф. А. Б., чрез адв.С. С., е депозирала писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Не претендира разноски за въззивна инстанция.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Ф. А. Б. против Н. В. Н. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която е посочено, че на 11.10.2018 г. между ищцата и ответника бил сключен неформален договор за поръчка, по силата на който Н. Н. се задължил да закупи от името на ищцата лек автомобил марка „Мазда“ модел „СХ5“, с рег. № ***** от И.. В изпълнение на задълженията си по договора ищцата превела по банков път на ответника сумата от 15 451,06 лева., но вместо горепосоченият лек автомобил бил доставен друг, с пренабити номера. Това представлявало неизпълнение на задълженията от страна на ответника по процесния договор, което обусловило упражняването на правото на ищцата да развали същия поради неизпълнение. Поддържа, че с факта на разваляне на договора сумата от 15 451,06 лв. е заплатена от ищцата на ответника на отпаднало правно основание. Н. Н. първоначално се съгласил да върне получената парична сума, но не изпълнил. Подадено било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, което било уважено. Против заповедта за изпълнение постъпило възражение от длъжника, което обусловило и правния интерес от предявяване на иска.

Към исковата молба е приложен документ за изплатена сума 15 451,06 лв. от ищеца по банкова сметка на ответника.

От Н. В. Н., чрез адв. С. Б., е депозиран в срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Възразил е, че е изпълнил задълженията си по договора за поръчка. Описва, че по договора му било възложено да снима процесния автомобил, да го тества, чрез шофирането му, за да се установи дали е налице технически проблем, да 2 плати продажната цена на продавача и да съдейства за транспортирането му от И. до Б.. Възразява също, че не е имал задължението, както и компетенцията да извърши оглед на автомобила, за да констатира скритите недостатъци по автомобила, а именно пренабитите номера. Не е оспорил факта, че е получил процесната сума по банков път.

Към делото е приложено досъд. пр. № 144/2018г. по описа на Отдел „КП“ при ОДМВР-****, от което се констатира, че е образувано за извършено престъпление по чл.345а, ал.1 от НК за това, че на 22.10.2018г. в гр. ****, в нарушение на установения за това ред е подправен идентификационен номер – номер на рама на моторно превозно средство – „Мазда СХ-5“, без регистрационни табели. Установено е, че в законоустановения срок за разследване на престъплението извършителят не е разкрит, поради което и на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство е спряно, като не са налице към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, основания за възобновяване на наказателното производство.

В хода на делото са разпитани св. И. Д. /без родство/, доведен от ищеца, и по искане на ответника св. Б. Д./без родство/, св. К. Д. /без родство/ и св Б. Б. /без родство/.

Районният съд, за уважи предявения иск, излага основни съображения, че от събраните писмени и гласни доказателства се е установило, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, въз основа на неформален, устен договор за поръчка, по силата на който ответника Н. Н. се е задължил да закупи от името на ищцата лек автомобил марка „Мазда“ модел „СХ5“, с рег. № ***** от И.. Между страните е нямало спор, а и от приложената по делото разписка се е констатирало, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е превела по банков път на ответника сумата от 15 451,06 лева. Ищцата не оспорвала, че ответникът е доставил до гр. **** същата марка и модел автомобил- „Мазда СХ5“, който обаче при опита за регистрация в КАТ е бил отнет от органите на реда и е образувано досъдебно производство № 144/2018г. по описа на Отдел „КП“ при ОД на МВР - **** за извършено престъпление по чл. 345а, ал.1 от НК за това, че на 22.10.2018г. в гр. ****, в нарушение на установения за това ред е подправен идентификационен номер – номер на рама на моторното превозно средство, без регистрационни табели. Установило от разпита на свидетелите, 3 че за това обстоятелство ответникът е бил уведомен устно и поканен да възстанови получената сума, представляваща продажна цена на автомобила.

Районният съд е аргументирал, че са неоснователни възраженията на ответника, че е изправна страна по договора, изпълнил е задълженията си с доставката на процесния автомобил и нямал бил задължение да проверява за „скрити недостатъци“, в това число да проверява и собствеността на автомобила. Мотивирал е, че с договора за поръчка ищцата е възложила от нейно име на ответната страна да придобие и достави процесния автомобил с посочени марка и модел. Целта на този договор е ищцата да придобие в собственост моторното превозно средство, за което е заплатила продажната цена. Не можело да се приеме, че с доставката на един автомобил, с подправен идентификационен номер ответникът е изпълнил задълженията си по договора, тъй като за ищцата не е настъпил транслативен ефект. За развалянето на договора ответникът е уведомен устно или най- късно с получаване на исковата молба. Затова, ответникът дължи връщане на получената от него сума в размер на 1545,06 лв. на отпаднало основаниеразваляне на договора за поръчка.

С въззивната жалба на Н. В. Н. е въвел възражения срещу постановеното решение. На първо място, продължава да поддържа, че Районният съд не е взел предвид, че доказателствената тежест по установяването на предмета на облигационното правоотношение би трябвало да бъде изцяло върху ищеца и последният не успял да установи, че в предмета на мандатното правоотношение е било включено задължение ответника да провери дали номерът на рамата е манипулиран. Въпреки това, Районният съд е уважил иска, защото приел за доказано, че за ищцата не бил настъпил транслативния ефект и че ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора.

На следващо място, жалбоподателят възразява, че той пред първата инстанция като ответник бил депозирал писмен отговор на по чл.131 от ГПК, с който е оспорил обстоятелството, че с ищцата били в правоотношение по повод сключен неформален договор с предмет намиране, тестване и доставка на процесния лек автомобил от И. до Б.. В тази връзка възразява, че Районният съд не бил изложил мотиви дали приема, че се касае за пряко или косвено 4 представителство в процесния случай, понеже двете понятия са различни.

Поддържа, че при прякото представителство едно лице действа от чуждо име, като последиците от правното действие, което представителят извършва, настъпват пряко, директно, направо за представлявания, от което следва, че полученото от третото лице по договора, след развалянето му, се дължи от последното на доверителя. При косвеното представителство представителят спрямо съконтрахента и трети лица обикновено действа от свое име, а не от чуждо. Правните последици по дефиниция възникват за него, а не за косвено представлявания. В отношенията с представлявания правните последици са за последния - косвеният представител макар и от свое име, действа за сметка на представлявания, комуто дължи прехвърляне на придобитото чрез т.нар.

„отчетна сделка“; задълженията и рискът са също за представлявания (чл. 292, ал. 2, изр.1 от ЗЗД). С оглед на това, върху представителя тежи законово задължение да извършва действията по учредената му представителна власт в интерес на представляваното лице (арг. от чл. 40 от ЗЗД). Обикновено и двата вида представители действат на основата на някакъв договор от мандатен тип.

При договора за поръчка (чл. 280-292 от ЗЗД) косвеният представител (довереник) е длъжен да извърши за сметка на косвено представлявания (доверител) възложените му от последния правни действия, в рамките на възложено. Носи отговорност за полагане грижата на добър стопанин и за опазване имуществото, което получи във връзка с поръчката; трябва да се съобразява и с допълнителните нареждания на доверителя в хода на изпълнението на поръчката. Допустимо е отклонение от конкретно възложеното, ако това е първо, необходимо за запазване интересите на доверителя и второ, не е било възможно да се вземе неговото съгласие.

Жалбоподателят поддържа също, с оглед горните разграничения, че в процесния казус безспорно се касае за пряко представителство. Конкретизира, че като ответник е физическо лице, което се е занимавал със съдействие за внос на автомобили в Б. и неформалният договор с ищцата Б., ако е сключен не е срещу заплащане на възнаграждение. Отношенията между насрещните страни по делото се уреждали от правилата за поръчката по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, като е налице пряко представителство на ответника Н. по продажбата с третото лице. Ищцата е възложила за собствена сметка на ответника да закупи от нейно име и сметка конкретен автомобил. Прекият представител, като пълномощник на ищцата е разполагал с мандат, строго 5 ограничен от поръчителя, но не и да фигурира като купувач по договора с третото лице. Действия по оглед, проверка, комуникиране и договаряне с продавача, от името на ищцата, но и за нейна сметка, по поръчение на последната, са извършени от ответникът и от свидетеля Д.. От действията на ответника в изпълнение на поръчката, ако са настъпили вреди, може да се ангажира отговорността му само при груба небрежност, каквато в процесния случай не е налице. Последният е изпълнил точно, каквото му е било възложено, парите, преведени от ищцата не са у него, тъй като са платени на италианския съконтрахент Д. Ф. и не е налице обогатяване с исковата сума, която няма как да му бъде търсена на осн. чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. Доколкото в случая се касае за пряко представителство, собствеността върху автомобила не е преминавала върху ответника, а директно върху съпруга на ищцата.

Позовава се на Договор от 08.10.2018г. между Е. И. и С. Б., като ищцата можела да търси сумата именно от нея.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. От ангажираните гласни доказателства по делото се е установило, че между страните е сключен устен договор за поръчка, по силата на който точно ответникът се е задължил да закупи от името на ищцата лек автомобил марка „Мазда“ от И.. Във връзка с това възникнало правоотношение на 11.10.2018г. ищцата е превела по банковата сметка на ответника сумата 15451,06 лв., с основание „покупка на кола“. Ответникът не е възразил, че е получил сумата, нито е оспорил основанието на платежното нареждане. Ищцата изрично е уточнила, че е доставена колата, но при процедурата за регистрация в КАТ е било установено, че рамата е била с „пренабити номера“, поради което е отнет от органите на реда. Няма спор, че ответника е бил уведомен за случилото се и е поканен да върне заплатената сума поради отпаднало основание. Въззивният съд намира, че правната квалификация на иска и доказателствената тежест са правилно определени. Сключеният договор е бил за поръчка, като възлагането е било върху ответника да достави автомобил, който да премине в собственост 6 на ищцата на цената, която тя вече е заплатила. Действително, напълно възможно е, ответникът да не е знаел, че докараната от него кола е с подправен идентификационен номер, но това не го освобождава от отговорност да върне получената сума в размер на 15451 лв., която се явява неправомерно задържана поради разваляне на договора, което е станало найкъсно с получаването на преписа от исковата молба. Въззивният съд намира за правилни изводите на Районния съд, че е нелогично да се приеме, че ответникът е изпълнил задълженията си, доставяйки автомобил с пренабити номера, и като последица да му бъде признато да задържи сумата 15451 лв., която е получил с цел – да докара автомобил, който да е годен за регистрация в КАТ. Останалите доводи, направени с въззивната жалба са неотносими към спора.