Решение № 2593 от 20.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10064/2025
- Вид
- Решение № 2593
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2593 гр. София, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100510064 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищецът „Топлофикация София“ ЕАД срещу Решение № 13138 / 04.07.2025 постановено по гражданско дело № 20241110120419 по описа за 2024 година на СРС, 28 състав, с което са отхвърлени предявените от по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се е искало ответника В. В., с да бъде осъден да заплати на ищеца: 135,30 лева – цена за доставена за периода 01.11.2020 г.
– 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес София, ж.к. „Надежда“, ул. ****, топлинна енергия; 38,50 лева –лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 13.03.2024 г.; 10,25 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода 01.06.2021 г. – 13.03.2024 г., и 2,87 лева законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.04.2021 г. – 13.03.2024 г.
Във въззивната жалба се твърди, че направилно първата инстанция отхвърлила предявения иск поради плащане в хода на процеса, тъй като със заплатената от ответника сума били погасени текущи задължения на абоната, тъй като задълженията на абонатите на ищцовото дружество, предмет на съдебни производства, се заплащали единствено на каса на Дружеството или по банков път при изрично посочване на номер на сьдебното производство, във връзка с което се извършва плащането. По отношение на сумите, предмет на производството пред първата инстанция плащания не били постъпвали. Поддържа се, че редовното водене на счетоводство изисквало съдебните вземания да се отделят в отделна сметка – Съдебни, като тази сметка се състояла от спорни вземания. До произнасянето на съда с краен акт и влизането му в сила същите били в тази сметка, като след влизане в сила на съдебен акт се отписвали като недължими. По изложените съображения счита за неправилен изводът на съда, че процесните вземанията са погасени по реда на ЗЗД.
Неправилно съда интерпретирал и изявлението на процесуалния представител на ищеца в 1
ОСЗ, който заявил, че ответникът е погасил свои текущи задължения с плащането в размер на 568.40 лв, а не че са погасени задълженията на ответника, както било посочено в решението на първата инстация. Моли съдът да отмени процесното решение и да уважи предявените искове.
В законустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от В. В., в който се излага становище за нейната неоснователност. Твърди се, че е погасил изцяло всички претендирани задължения чрез две плащания (през октомври 2024 г. и януари 2025 г.). Посочва се, че в съдебно заседание процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД изрично е потвърдил, че задълженията са погасени, макар погрешно да ги е квалифицирал като „текущи“. Оспорва се тезата на ищецът, че плащането не се отнасяло за съдебния спор, тъй като съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът решава кое задължение погасява, а вътрешните счетоводни практики на ищеца не го обвързват. Твърди се, че СРС правилно е отхвърлил иска поради липса на изискуеми задължения, тъй като те били погасени с оглед извършеното плащане в хода на процеса. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на СРС.
Трето лице помагач не взема становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Пред първата инстанция са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД с които ищецът е искал ответника да бъде осъден да му заплати следните суми: главница в размер на 135,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес София, ж.к. „Надежда“, ул. ****, ведно със законна лихва от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 38,50 лв. за периода от 15.09.2021 г. – 13.03.2024 г., сумата от 10,25 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. – 13.03.2024 г., ведно със законна лихва от 10.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 2,87 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 15.04.2021 г. – 13.03.2024 г.
За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че с оглед частичната основателност на направеното възражение за погасителна давност ответникът дължи на ищеца сумата от 62 лева, представляваща цена на доставено топлинна енергия за периода от февруари 2021 г. до април 2022 г., сумата от 14,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.03.2024 г., както и сумата от 10,15 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. – 13.03.2024 г. Посочила е и че претенцията за 2 лихва върху главницата за дялово разпределение е изцяло неоснователно, поради липсва на доказателства за поставянето на ответника в забава, чрез изпращане на покана. СРС е отчел на основание чл.235,ал.3 ГПК, че на 25.10.2024 г. ответникът е направил първо плащане, покриващо натрупаните до момента лихви и част от главницата, а на 27.01.2025 г. е извършил второ, по-голямо плащане в размер на 568,40 лева, като изрично е посочено, че в о.с.з. процесуалният представител на ищецът изрично е признал, че с тези плащания всички задължения са погасени. СРС е приел, че задължението на ответника възлиза на 70,46 лева и с второто плащане, което значително превишава размера на доказания дълг, задълженията на ответника са погасени и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По оплакванията направени във въззивната жалба съдът намира следното: основният спорен по настоящото дело въпрос е дали ответникът е погасил текущите си задължения към ищцовото дружество или е погасил вземанията предмет на настоящото съдебно производство. В съдебната практика и правната теория е безспорно, че разпоредбата на чл.76,ал.1 е диспозитивна и страните могат да уговорят нещо различно. В подадената въззивна жалба съда, ищецът застъпва тезата, че нещо различно е уговорено, тъй като задълженията на абонатите на ищцовото дружество, предмет на съдебни производства, се заплащали единствено на каса на Дружеството или по банков път при изрично посочване на номер на сьдебното производство, във връзка с което се извършва плащането. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Безспорно е, че ОУ на ищеца са влезли в сила и са приложими към настоящото дело. Съгласно чл.35,ал.3 и 4 от ОУ на „ Топлофикация“ клиентите могат да извършват и безкасово плащане на топлинната енергия, по обявен от Продавача начин. При промяна на обстоятелствата за плащане по ал. 1 и 3, Продавачът е длъжен да уведоми Клиентите за това по подходящ начин. В случая посочения от въззивникът начин на плащане на съдебните вземания / на каса или по банков път при изрично посочване на номер на сьдебното производство/ не е включен в общите му условия и не обвързва длъжника, като приложение следва да намери клаузата на чл.33,ал.6 от ОУ, съгласно която когато клиентът има две и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, Клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се найобременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Следователно клаузата на чл.33,ал.6 от ОУ на кредитора възпроизвежда дословно разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1 ЗЗД и разрешението дадено в т. 1 на 3
Тълкувателно решение 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС при плащане достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В съдебната практика и правната теория се приема, че въпросът кое задължение е найобременително е фактически. Приема се, че обезпечените задължения са по- обременителни от необезпечените, че изискуемото задължение е по- обременително от неизискуемото и пр.
В случая съдът намира, че съдебно предявените от ищеца вземания са по- обременителни, тъй като същите са изискуеми и лихвоносни. С оглед на изложеното съдът намира за правилен изводът на първата инстанция, че ответникът е погасил изцяло задълженията, които са предмет на настоящото производство. Съдът намира, че в случая е без значение начинът по който е интерпретирано изявлението на процесуалния представител на ищеца, че „ са погасени задълженията на ответника“, тъй като съдът, а не процесуалните представители на страните, преценяват дали вземането което е предмет на съдебното производство съществува или не. Без значение е обстоятелство и как ищецът отразява счетоводно съдебните вземания, доколкото това е вътрешно- организационен въпрос на ищцовото дружество и същият няма отношение към дължимостта на сумите, които са предмет на настоящото производство.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на въззивника не се дължат разноски, а на въззиваемия, който обаче не претендира такива, поради което разноски на въззиваемия не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 13138 / 04.07.2025 постановено по гражданско дело № 20419 по описа за 2024 година на СРС, 28 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Термокомплект“ ООД, с ЕИК: 020307302, на страната на ищеца.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________