Определение № 4697 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4697 гр. С., 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110144289 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от "МА" АД срещу Г.

К. Г., с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 654,72 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. 323814/06.10.2025 г. /л. 31/ се твърди, че на 26.03.2019 г. между "БДСК" АД и Г. К. Г. бил сключен Договор за стоков кредит № 431815, по силата на който на кредитополучателя била отпусната сумата от 906,08 лева за закупуването от "ТБ" ЕАД на телевизор Telefunken 24HB4600 на стойност 219,00 лева и на преносим компютър Lenovo 350-15IGM на стойност 579,00 лева, както и за сключването на застраховка при еднократна застрахователна премия от 108,80 лева. Кредитът следвало да бъде върнат в срок до 26.03.2021 г. на 24 ежемесечни вноски, 23 от които в размер на по 49,99 лева и една в размер на 42,71 лева. Сумите по кредита били усвоени от търговеца, а кредитополучателят получил вещите, за закупуването на които кредитът бил отпуснат, като за така извършената покупка била издадена нарочна фактура. На 18.02.2020 г. "БДСК" АД прехвърлило всички свои вземания към Г. К. Г. в полза на "МА" АД чрез Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2020 г. Въз основа на изрично упълномощаване по силата на така сключения договор за цесия "МА" АД изпратило уведомление до Г. Г. за извършеното прехвърляне на вземанията. В условията на евентуалност се твърди, че длъжникът следвало да се счита за уведомен с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Поддържа се, че тъй като крайният падеж на кредита бил настъпил, ответникът следвало да заплати неизплатените в срок суми по същия, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение. Срещу 1 издадената въз основа на същото заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което ищецът сочи, че за него съществувал правен интерес от предявяване на искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на задълженията по процесния кредит. Отправено е искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Г. К. Г., като с подадения в срок отговор предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът поддържа, че в нарушение на чл. 126 ГПК били образувани две заповедни производство за вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове – гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Г. и гр. д.

№ 223/2025 г. по описа на Районен съд – Т.. Според ответната страна, дублирането на двете заповедни производства рефлектирало върху допустимостта на настоящото производство, макар издадената от Районен съд – Т. заповед за изпълнение да била обезсилена. Ответникът сочи още, че и двете заповеди за изпълнение били издадени от местно некомпетентни съдилища, тъй като неговият постоянен адрес бил в гр. С..

Релевирано е възражение за погасителна давност. Отправено е искане за произнасяне на съда съобразно направените възражения и за присъждане на сторените по делото разноски. В отговора на исковата молба е отправено и искане спиране на производството по делото поради подаден от ответника сигнал до Инспектората на ВСС относно образуването на две заповедни производства за едни и същи вземания.

Настоящият съдебен състав намира, че предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Действително, както сочи и ответникът, за процесните вземания са били образувани две заповедни производства – гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Г., въз основа на заявление с вх. № 4994/03.07.2025 г., и гр. д. № 223/2025 г. по описа на Районен съд – Т., въз основа на заявление с вх. № 1621/04.07.2025 г. /вж. писмо и справка към него, постъпили по делото от Районен съд – Т., л. 27 и 28/, като и по двете са издадени заповеди за изпълнение на 07.07.2025 г. След установяване наличието на две заповедни производство за едни и същи вземания, по-късно образуваното (това в Районен съд – Т., доколкото заявлението, въз основа на което същото е образувано, е подадено на 04.07.2025 г.) е прекратено, а издадена заповед за изпълнение е обезсилена с Определение № 165/21.08.2025 г. Следователно, изпълнена е разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че при две идентични съдебни производство, по-късно образуваното се прекратява, т. е. след прекратяването на второто по време дело не са налице пречки за продължаване разглеждането на първото производство. Предвид изложеното, съдът намира, че образуването на настоящото исково производство въз основа на заповедта за изпълнение, издадена по гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Г., е допустимо.

2

Неоснователни са и твърденията на ответника за липса на местна компетентност на заповедния съд, доколкото постоянният адрес на длъжника бил в гр.

С.. Считано от 01.07.2025 г., не се прилагат правилата за местна подсъдност при заповедни производства, съгласно които заявлението се подава по постоянния адрес на длъжника, а в случай че е същият е потребител – по настоящия му. От тази дата действа централизирана система за случайно разпределение на подадените заявления за издаване на заповеди за изпълнение, с изключение на тези по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, като така подадените заявления се разпределят измежду всички районни съдилища в страната, които са компетентни да се произнесат по подаденото заявление (вж. чл. 9, ал. 3 ЗСВ). В случай че са налице предпоставките за образуване на исково производство по реда на чл. 422 ГПК, същото се разглежда съгласно правилата на общата подсъдност – по постоянния, съответно – настоящия адрес на ответника, доколкото тези правила не са изменени. Предвид изложеното, се налага изводът, че Районен съд – Г. е бил компетентен да разгледа подаденото от ищцовото дружество на 03.07.2025 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Не са налице и основания за спиране на настоящото производство, тъй като предпоставките за спиране са изчерпателно предвидени в чл. 229, ал. 1 ГПК, а инициирането на проверка от Инспектората към ВСС не е сред тях.

Като доказателства по делото следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи. Прилагането по делото на копие от заповедното производство по гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Г. на хартиен носител не е необходимо, доколкото същото е електронно такова и е достъпно за съда в ЕПЕП. По отношение искането на ответника за допускане на съдебно-икономическа експертиза, съдът намира, че на същия следва да се предостави възможност да заяви изрично поддържа ли така заявеното искане, доколкото в отговора на исковата молба не са релевирани твърдения за извършени плащания по кредита, освен твърдените от ищцовото дружество.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са частични положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Г. К.

3

Г. дължи на "МА" АД – цесионер по сключен между дружеството и "БДСК" АД Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2020 г., сумата от 473,08 лева /241,88 евро/, представляваща част от неизплатена главница по Договор за стоков кредит № 431815 от 26.03.2019 г., сключен между "БДСК" АД и Г. К. Г. в общ размер от 814,27 лева /416,33 евро/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.07.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 181,64 лева /92,87 евро/, представляваща начислена върху претендираната главница част от мораторна лихва в общ размер от 312,65 лева /159,86 евро/, дължима върху неизплатената главницата по договора за кредит за периода от 02.07.2022 г. до 02.07.2025 г., за които на 07.07.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Г..

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението може да направи възражения срещу служебно извършеното от съда превалутиране на процесните вземания по официалния курс на лева към еврото – 1.95583, с оглед приемането на еврото като официалната валута на Република България, считано от 01.01.2026 г.

При липса на възражения в предоставения срок съдът ще приеме, че размерът на процесните вземания в евро е този, посочен в предходния абзац.

Не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване следните факти и обстоятелства по делото: 1/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между "БДСК" АД и Г. К. Г. по Договор за стоков кредит № 431815 от 26.03.2019 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в размер на 906,08 лева, от които – еднократна застрахователна премия от 108,80 лева; 3/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между "БДСК" АД и "МА" АД по Рамков договор за покупкопродажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. и допълнително споразумение към него от 18.02.2020 г., въз основа на което процесните вземания са прехвърлени на "МА" АД; 4/ уведомяването на ответника за извършената цесия.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже настъпването изискуемостта на процесните вземания, както и техния размер.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните като дължими вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или 4 възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за прилагане по делото на копие от заповедното производство по гр. д. № 1099/2025 г. по описа на Районен съд – Г. на хартиен носител.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да заяви изрично поддържа ли заявеното от него искане за допускане изготвянето на съдебноикономическа експертиза по делото.

При липса на становище в срок съдът ще остави без уважение така направеното доказателствено искане.

ОСТАВЯ без уважение направеното от ответника искане за спиране на производството по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със същия указания.

5

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.