Решение № 616 от 11.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Пловдив, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20225300500962 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника по спора П. М. Ш. срещу Решение № 722 от 07.03.2022 г., пост. по гр.д. № 17272/2021 г. на Районен Съд – Пловдив, с което е уважена молбата на А. М. Ш. за защита от домашно насилие, като по отношение на въззивника – неин съпруг, са наложени мерките за защита по чл .5 ал. 1 т.т. 1,2 и 3 от ЗЗДН, а именно задължен е да се въздържа от насилие спрямо съпругата си, отстранен е от семейното жилище за срок от 6 месеца, забранено му е приближава съпругата си, дома й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих - на разстояние по малко от 100 метра. Съответно на въззивника е наложена глоба по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200 лева.

Поддържаните в жалбата оплаквания са за неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и отхвърляне на молбата на А. М. Ш. за защита от домашно насилие.

Въззиваемата Ш. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по молба за защита от домашно насилие от А. М. Ш. против съпруга й П. М. Ш..

Молителката твърди че с ответника имат сключен граждански брак на 28.02.2012 г., като през последните години съвместният им живот протича с непрекъснати скандали, предизвикани от съпруга й, както и осъществявани от него физически и психически посегателства спрямо нея. На 17.10.2021 г., между 19 ч. и 22 ч. ответникът, в пияно състояние осъществил спрямо нея поредните актове на физическо и психическо насилие, 1 като я обиждал, удрял и я изгонил от дома им – общински апартамент 1, етаж 1 на ул. *****.

Излага следната фактическа обстановка: На така посочената дата около 18 часа била на гости у съседи по повод раждане на дете. Получила почерпка и за в къщи, отнесла я в дома им, след което слязла с бебето Ф. – чиито приемни родители са с ответника, пред блока.

След 19 ч. се появил мъжът й П. в пияно състояние и се присъединил към група съседи, сред които и дядото на новороденото. Между двамата възникнала свада, при която последният ударил П.. Ядосан, той се приближил към съпругата си, заповядал й веднага да се прибират, като по пътя я бутал, обиждал и й посягал. В апартамента, виждайки почерпката й заповядал незабавно да я върне. Тъй като тя възразила, той отново започнал да я псува, посегнал й физически и й заповядал да напусне дома им, заедно с бебето Ф. и пълнолетния им син Ш., като заплашил че в противен случай ще я пребие, ако се налага и ще я убие. Хванал я за ръката, изхвърлил я от апартамента, дори не й позволил да се обуе, не й позволил и да вземе детето. След което молителката върнала почерпката - която ответникът й сложил в ръцете, но с оглед състоянието му не посмяла да се прибере. Приютила се при семейството на дъщеря си Г. за през нощта, като дъщеря й отишла при баща си и взела детето Ф.. На следващия ден – 18.10.2020 г. молителката и пълнолетния й син Ш. потърсили закрила и били настанени за срок от 1 месец в Центъра за временно настаняване на улица ***** в *****, а детето Ф. им било отнето и настанено в друго приемно семейство.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, Съдебномедицинско удостоверение № 1216/2021 г. от 25.10.2021 г., изд. лекар в отделение Съдебна медицина при УМБАЛ Св. Георги – ****, според което при осъществен на посочената дата преглед на А. М. Ш. се установяват по предната повърхност на дясното й бедро няколко кафяво – зелени кръвонасядания, преливащи се едно в друго с обща площ от 12/6 см., които е напълно възможно да са получени по съобщения от пострадалата начин, а именно – блъсната и съборена на земята на 17.10.2021 г. от съпруга й. Ангажирала е й гласни доказателства. Според показанията на свидетеля Ш. П.в Ш. / син на страните / на 17.10.2021 г. вечерта намерил майка си навън да трепери от страх, която му обяснила че баща му я заплашвал и изгонил от дома им, като при разговор с баща си същата вечер последният му заявил че не иска нито майка му, нито него в дома им, като свидетелят констатирал и че той е много пиян. Според показанията на свидетеля Г. П. Ш. / дъщеря на страните / на 17.10. вечерта прибрала майка си от улицата – боса и трепереща от страх, а на следващия ден тя била настанена в дома на улица *****, тъй като се страхувала да се върне в семейното жилище. Представен е договор за социална услуга № 124/19.10.2021 г. за настаняването на молителката като лице лишено от дом в центъра за временно настаняване.

В отговора ответникът отрича изнесените факти за осъществено от него спрямо съпругата му насилие. Твърди да не я е обиждал, да не й е посягал и гонил от дома им. В подкрепа на възражението си ангажира гласни доказателства. Според показанията на С. В.

А., на 17.10.2021 г. вечерта молителката й върнала порцията – почерпка, като й казала че прави това по настояване на мъжа си, но според свидетелката А. не изглеждала изплашена, нито й споделила да е била тормозена и блъскана. Свидетелят К. П. М. депозира показания че на 17.10.2021 г. вечерта бил на гости при майката на П., когато по телефона й се обадила А. и й заявила че повече не понася П., не иска да живее с него и го напуска. Не казала обаче да е тормозена и бита. Свидетелят видял лицето й на екрана, нямало следи от удари и наранявания.

При така установеното съдът е уважил молбата, като е приел че възведения акт на домашно насилие, извършен от ответника в пияно състояние е доказан от ангажираните от молителката писмени и гласни доказателства, като показанията на свидетелите на ответника не ги опровергават. С оглед което са наложени исканите мерки за защита по чл.5 ал. 1 т.т.1,2 и 3 от ЗЗДН, съответно на ответника е наложена и глоба по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200 лева.

2

Във въззивната жалба се поддържа решението да е неправилно. Настоява се че твърдяното домашно насилие не е извършено от ответника и изводът на съда в противна насока не съответства на събраните по делото доказателства. Поддържа се че молителката не е провела пълно и главно доказване на възведените актове на насилие, тъй като свидетелите й не са преки очевидци на случилото се, а пресъздават казаното им от нея, освен това те били заинтересовани спорът по делото да се разреши в нейна полза, тъй като по висящо между страните дело за развод молителката и свидетеля Ш. Ш. претендирали за ползването на семейното жилище, което е общинска собственост и настанителната заповед е на името на ответника. Поддържа се също и че показанията им били противоречиви – за разлика от тези на свидетелите А. и В., които според въззивника са логични, последователни и разкриващи в детайли обективната истина. Поддържа още че по банкова сметка на молителката е налична сума от 20 000 лева – получавани от тях през годините държавни средства като приемно семейство, че тези общи средства молителката желае да присвои за себе си чрез настоящото дело и заведеното от нея и дело за развод и така да осуети първоначалното им намерение с тях да закупят общо жилище за семейството.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 2 т. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9 ал. 3 от закона съставлява доказателство за извършеното спрямо молителя – декларатор насилие – посоченото в декларацията, а съгласно ал. 3 на чл. 13 при липса на други доказателства съдът издава заповед за защита и само въз основа на декларацията. Следователно същата има материална доказателствена сила относно отразените в нея факти и обстоятелства и оборването им е в тежест на ответника. Ангажираните от него гласни доказателства – показанията на свиделите А. и В., коментирани по горе, не провеждат дължимото се от него обратно доказване. Факта че пострадалата не е споделила за упражненото спрямо нея домашно насилие на съседка и на свекърва си не обосновава извод декларираното такова да не е осъществило – както правилно е приел и районния съд. Освен това, по делото са налице и други доказателства, подкрепящи отразеното в декларацията – казаните съдебно медицинско удостоверение и договор за настаняване на молителката, считано от 19.10.2021 г. в център за временно настаняване като лице, лишено от дом, а също и ангажираните от нея свидетели – пълнолетните деца на страните, които са с непосредствени лични възприятия от тяхното състояние и поведение късно вечерта и през нощта на 17.10.2021 г. и показанията им не са нелогични и противоречиви – както неоснователно се поддържа от въззивника. Твърденията му за налични общи средства по лична банкова сметка на молителката са голословни, но дори и това да е така, този факт нито сам по себе си, нито във връзка с показанията на ангажираните от него свидетели, не опровергава факта на осъщественото от негова страна домашно насилие и съответно не обосновава извод за злоупотреба с права от страна на въззиваемата в тази насока с намерение за постигане на цел, различна от търсената с молбата защита по ЗЗДН.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и се потвърждава.

На въззиваемата се присъждат направените от нея за производството пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 лв. – възнаграждение за един адвокат.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 722 от 07.03.2022 г., пост. по гр.д. № 17272/2021 г. на Районен Съд – Пловдив.

Осъжда П. М. Ш., ЕГН – ***** да заплати на АНК. М. Ш., ЕГН – ********** 3 разноски за въззивното производство в размер на 350 / триста и петдесет / лева – възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4