Решение № 3222 от 24.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3222 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20211110210159 по описа за 2021 година при участието на секретаря Юлиана Илиева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 10159 по описа на СРС за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН вр. чл.222, ал.2 от АПК.

С Решение № 4461 от 05.07.2021г., постановено по к. н. а. х. дело № 4061/2021г. на Административен съд – София-град, е било обезсилено Решение от 08.03.2021г., постановено по н. а. х. дело № 12790/2020г. на СРС-НО, 12-ти състав, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 2400518, издаден от СДВР, с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д. Б. П.-Б. било наложено наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС и е образувано настоящото дело.

В подадената от Д. Б. П.-Б. жалба вх. № УРИ433200-90170/09.09.2020г. (опис на ОПП-СДВР) се обжалва ЕФ сер. К № 1975175, издаден на 14.03.2018г. от СДВР, с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателката, която е законен представител на „,,***''” ЕООД, е наложено наказание „глоба” в размер на 600.00 (шестстотин) лева за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не посочения в обезсиленото съдебно решение на СРС ЕФ сер. К № 2400518.

Според жалбоподателката оспорвания ЕФ бил незаконосъобразен и издаден при съществени процесуални нарушения, защото не ставало ясно къде точно е извършено постановеното нарушение, защото отсечката между бул. „Драган Цанков” и бул. „Черни Връх” не представлявала единствено бул. „Пейо К. Яворов”, а този булевард и бул. „Никола Й.

1

Вапцаров”, като бул. „Пейо К. Яворов” не се пресичал с бул. „Черни Връх”, и поради това, според жалбоподателката, не можело да се установи точно каква е и максималната скорост на движение, която водачът не е трябвало да превишава. В жалбата се сочи, че нарушението не било ясно описано, както и неговата квалификация е погрешна, като имало неяснота и относно санкционирания субект – моторното превозно средство (МПС), с което е извършено нарушението, било собственост на юридическо лице (ЮЛ), като в издадения ЕФ бил посочен и представляващия дружеството физическо лице (ФЛ), без да са посочени техните ЕИК и ЕГН, като по този начин не било посочено по ясен и небудещ съмнение начин чия отговорност е ангажирана за извършеното нарушение – тази на дружеството, или на представляващото го физическо лице. Предвид изложените съображения се отправя искане съдът да отмени оспорвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателката Д. Б. П., редовно призована, не се явява и не изпраща свой процесуален представител.

Въззиваемата страна – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), редовно призована, също не изпраща процесуален представител и не взема отношение по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Посредством запис от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” с радарен скоростомер „Трафик радар TR 4D” с фабр.

№ 505 било установено, че на 11.03.2018г., в 10:22.36 ч., в гр. София, по бул. „Пейо К.

Яворов” до № 28, с посока на движение от бул. „Драган Цанков” към бул. „Черни връх”, се движело моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „,,***''” с рег. № ,,***'' със скорост от 101 км/ч., при въведено ограничение от 50 км/ч. (вж. 4 бр. снимки – л.14, т.I от съд. д.).

Нарушението било установено чрез мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” заедно с радарен скоростомер „Трафик радар TR 4 D” фабр. № 505, която била вписана в Регистъра на „одобрен тип” средства за измерване (СИ) на Българския институт по метрология (БИМ) под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. (вж. л.7, т.III от съд. д.). На съдебния състав е служебно известно, че мобилните видео-радарни системи подлежат на задължителна първоначална и последващи проверки на една година, като в случая е представен 1 бр. протокол за последващата проверка от 20.03.2017г. (л.37, т.III от съд. д.).

Въз основа на този видеоматериал, неизвестно лице от СДВР издало на 14.03.2018г.

(вж. л.24, т.I от съд. д.) обжалвания Електронен фиш сер. К № 1975175/14.03.2018г. за това, че на 11.03.2018г., в 10:22 ч., в гр. София, по бул. „Пейо Яворов”, до № 28, с посока на движение от бул. „Драган Цанков” към бул. „Черни връх” се движело горепосоченото МПС с 2 рег. № ,,***'' със собственик дружеството „,,***''” ЕООД, със законен представител Д. Б. П.Б., като в ЕФ било записано, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената – 98 км/ч., т. е. допуснато е превишение на разрешената скорост с 48 км/ч.

Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на въпросното физическо лице (жалбоподателка по делото), като представител на юридическото лице – собственик на МПС, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 (шестстотин) лева.

Според приложената извадка от информационната система „АИС-КАТ” на Отдел „Пътна полиция” – СДВР собственик на въпросното превозно средство към 11.03.2018г. е „,,***''” ЕООД с регистриран ползвател дружеството „,,***''” ЕООД с управител жалб. Д. Б.

П.-Б. (вж. л.17, т.I от съд. д.).

Въпросният ЕФ сер. К № 1975175/14.03.2018г. бил връчен на жалб. Д. П.-Б. на 23.08.2020г., а жалбата е подадена чрез куриерска фирма „Еконт” (вж. л.12, т.I от съд. дело).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: том № 1 (материали по н. а. х. дело № 12790/2020г. на СРС): писмо от ОПП-СДВР (л.3), издадения ЕФ (л.10, 13), пълномощно за защитник (л.11), разписка от „Еконт” (л.12), извлечение от GPS-разположение (л.14), карта с локация (л.1516), справка от „АИС-КАТ” за собствеността на автомобила (л.17), Заповед № 8121з931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.18), протокол за последваща проверка на СИ от 20.03.2017г. (л.19), удостоверение за „одобрен тип” средство за измерване (л.20), протокол от 11.03.2018г. за използване на АТСС (л.21-22), часови график на наряда (л.23), извлечение от „АИС-АНД” за съставяне/връчване на ЕФ (л.24); том № 2 (материали по к. н. а. х. дело № 4061/2021г. на АССГ): Решение № 4461/05.07.2021г. (л.14-15); том № 3 (материалите по н. а. х. дело № 10159/2021г. на СРС): писмо от БИМ от 16.08.2021г. (л.6), удостоверение за „одобрен тип” средство за измерване № 10.02.4835 и приложение към него (л.7-23), писмо от Столична община – Дирекция „Управление и анализ на трафика” (л.30), схема за организация на движението в района на пътния участък (л.31), писмо от ОППСДВР от 13.08.2021г. (л.34), процесния ЕФ (л.35), – СДВР (л.34), протокол от последващата проверка от 20.03.2017г. (л.37), удостоверение за „одобрен тип” СИ (л.36), протокол за последваща проверка (л.37), както и вещественото доказателство: 4 (четири) бр. фотоснимки (л.14).

По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата, часа и мястото на нарушението и автомобилът, с който е извършено въпросното нарушение, но писмените 3 доказателства не установяват твърдяното ограничение на максимално разрешената скорост, което се твърди в ЕФ (50 км/ч. – бел. с.), точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е 98 км/ч., а на снимковия материал – 101 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишение от 48 км/ч., а на снимковия материал, с оглед данните в него превишението би следвало да бъде 51 км/ч.

Отделно от това, от писмените доказателства по делото безспорно се установява и собствеността върху въпросния автомобил, както и неговият ползвател, към датата 11.03.2018г.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата е подадена от легитимирана страна (наказаното физическо лице), при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2, изр.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Доколкото по делото не са събрани доказателства относно датата на връчване на ЕФ на наказаното лице настоящата съдебна инстанция приема, че същата е подадена в срок, т. к. следва при липса на доказателства относно връчване на процесният документ срокът да се брои в полза на заинтересованото лице. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.1 от ЗАНН) и като такава следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен материалният закон, и дали са спазени процесуалните правила, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). В изпълнение на това си правомощие настоящият съдебен състав служебно констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на оспорвания ЕФ, даващи основание на съда да отмени същия в цялост.

Законът точно и изчерпателно в чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда понятието за електронен фиш, както и необходимите законови предпоставки за валидността на същия.

З а разлика от общите процедурни правила по ЗАНН, изискващи двуетапност на извънсъдебната фаза, а именно – започване на административно-наказателното производство със съставяне на АУАН и завършването му (при доказано административно нарушение) с издаване на наказателно постановление от конкретен наказващ орган, разпоредбата на чл.189, ал.4 от цит. з. урежда и допуска изключение от тези общите правила. В този смисъл издаването на ЕФ е подчинено на строго определени условия, визирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно: нарушението да е установено и 4 заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), и в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Това налага категоричният извод, че издаването на ЕФ е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, т. е. стационарни, със съответните предварително обозначения за съществуването им и тези средства функционират при автоматичен режим, който сам по себе си не налага наличието на обслужване от страна на контролните органи – именно в този смисъл следва да се разбира употребеното в закона „в отсъствие на контролен орган”. Във всички останали случаи на използване на мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, наличието на т. нар. „човешки фактор” и тяхното непосредствено използване и обслужване от контролен орган, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не важи и за установяване на административни нарушения на правилата на ЗДвП с тези технически средства следва да се спазват общите правила и ред на ЗАНН – съставянето на АУАН и издаването на НП.