Решение № 132 от 25.11.2016, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е № 132 град Шумен, 25.11.2016 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Димов при секретаря С.М. като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №491 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Уникредит булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С. , р-н „...”, пл. „..., със съдебен адрес ***-....– адв. А.Б.А. от ШАК против ЕТ „...” (в несъстоятелност), ЕИК-..., гр. Ш., кв. „...”, ул. „..., представлявано от собственика С.К.Д., с установени по записа в Търговския регистър към момента седалище и адрес в гр. П., площад „...”, бл...., Т.Н.Д., ЕГН-**********,***, ж. к. „...”, ул. „... и „Каракум” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ж. к. „...”, ул. „.... Излага се следната фактическа обстановка по силата на заповед за изпълнение №687/04.04.2012 г. издадена по ч. гр. д. №1169/2012 г. по описа на ШРС (с правно основание чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от банкови сметки) и издаден въз основа на заповедта изпълнителен лист в полза на банката ищец е присъдена сумата 130 000 лв. – главница по Договор за банков кредит №276/23.05.2008 г., 20 976.66 лв. – договорна лихва за периода от 20.03.2011 г. до 02.04.2012 г., 1 829.86 лв.

– дължими банкови такси към 30.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и 3056.13 лв. – деловодни разноски. За посочените суми солидарно са били осъдени ответниците в настоящото производство - ЕТ „...”, ЕИК-..., гр. Ш., Т.Н.Д., ЕГН-**********,*** и „Каракум” ООД, ЕИК-..., гр. Ш. Длъжниците са направили възражение по реда на чл.414 от ГПК. Сочи се, че между банката в качеството и на кредитор и ЕТ „...”, като кредитополучател и другите двама ответници в качеството им на поръчители бил сключен договор за банков револвиращ кредит №276/23.05.2008 г., Анекс №1/07.04.2009 г., Анекс №2/19.03.2010 г., Анекс №3/18.02.2011 г., Анекс №4/21.02.2011 г. при условията на които от страна на банката на кредитополучателят е предоставен банков кредит в размер на 110 000 лв. сумите са били усвоени изцяло, като неколкократно с анексите към договора е изменян крайният срок за усвояване на сумите`, както и размера на кредитния лимит, като с последното изменение е приет срок до 20.02.2012 г. и кредитното задължение е преструктурирано до размер от 130 000 лв. променяни са и сроковете и вноските по погасителния план, като с последната промяна сумата от 130 000 лв. е уговорено лихвата по главницата да бъде погасявана до 20-то число на месеца считано от 20.03.2011 г. до 20.02.2012 г. и последна вноска дължима на 21.02.2012 г. С договора и последващите анекси постоянно са изменяни и лихвените условия по договора, които са подробно описани на л.3 и л.4 от исковата молба. Твърди, че съгласно погасителния план, придружаващ договора и анексите кредитополучателят не е извършил плащания на общо 8 договорни начислени месечни лихви. За период от 20.03.2011 г. до 08.11.2011 г. като съгласно разпоредбите на договора страните са се съгласили, че при неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателят по договора правото за ползване на което е да е парично задължение по кредита, правото за ползване на неусвоените суми по кредита и/или друг кредитен инструмент между банката и кредитополучателят се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно изискуеми. Също така при неизпълнение кредиторът има право да обяви без предизвестие част или целият дълг за предсрочно изискуем. Банката е отправила нотариална покана с изх.

№781/09.11.2011 г. на Нотариус с №024 на НК и район на действие – района на ШРС за доброволно изпълнение до длъжниците, както и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ. Поканата е връчена на 09.11.2011 г. лично на С.К.Д., а на Т.Н.Д. чрез съставен от нотариуса протокол връчването е осъществено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и следва да се счита редовно връчена. Въпреки поканата за погасяване на дълга същият не е бил погасен в даденият срок. С оглед на изложеното до тук ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че последните дължат на банката присъдените с процесната заповед суми. Моли да им бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски. моли като доказателство да бъде изискано ч. гр. д. №1168/2012 г. по описа на ШРС.

От страна на ответниците е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че искът е недопустим и неоснователен, поради следните обстоятелства: твърди, че за периода от 01.05.2008 г. до 22.11.2012 г. на ищеца са били заплатени суми в размер на 269 066.88 лв.. сочи, че е била погасена дължимата главница в размер на 183 000 лв. и лихвата върху редовната главница, като лихвата върху редовната главница е била предплатена през октомври 2010 г. Оспорват се Анекс №3 и Анекс №4 като нищожни. Прави възражение за местна подсъдност, като моли да бъде изпратено делото по подсъдност на ОС – П., където е седалището на ответника ЕТ „...”, ЕИК-..., гр. Ш.. Молят да бъде отхвърлен искът, както и да бъдат присъдени на ответниците направените в производството разноски.

По така депозираният отговор на исковата молба е постъпила от страна на ищеца и допълнителна искова молба по реда на чл.372 от ГПК. В него се оспорват всички твърдения в отговора на ИМ, включително, че дългът е бил изплатен, че Анекс №3 и анекс №4 са нищожни, че има нередовности на поканите за доброволно изпълнение. Сочи, че между банката и кредитополучателят има два договора за кредит от една и съща дата, но с различни цели на кредитите, както и с различни номера №276 и №277. Твърди, че възражението за местна неподсъдност на спора пред ШОС и изпращането му по подсъдност на ОС П. е неоснователно, тъй като към момента на завеждане на исковата молба ЕТ е имал седалище и адрес на управление в гр. Шумен.

От страна на ответниците е подаден и отговор към допълнителната искова молба по реда на чл.373 от ГПК. в посоченият допълнителен отговор се преповтарят изложените в отговора на ИМ твърдения и обстоятелства. Твърди се, че исковата молба и допълнителната искова молба са неоснователни. Оспорват се нотариалните покани представени с ИМ и се иска откриване на производство за тяхното оспорване.

Преповтаря се възражението за местна неподсъдност на спора пред ШОС, както и искането за назначаване на ССЕ за преценка на дължимите от страна на ответниците суми. Поддържа се предявеният насрещен иск

В съдебно заседание за ищеца се явяват адвокат А.А. и Н.Н. от Адвокатска колегия – Ш.. Последните поддържат изложеното в исковата молба и допълнителната искова молба.

Молят да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск против ответниците, както и да бъде признато за установено, че се дължат исковите суми, за които са издадени заповед за изпълнение, както и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1169/2012 г. по описа на ШРС. Молят да бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. От страна на ответниците не се явяват представители, нито те лично. Не се заема становище, като се изключи подадената преди първото съдебно заседание немотивирана молба с искане за отвод на състава, както и на съдиите от ОС – Ш..

Депозираната искова молба, доколкото отговаря на всички законови изисквания, е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответниците ЕТ „...” (в несъстоятелност), ЕИК-..., гр. П., площад „...”, бл...., представлявано от собственика С.К.Д. и синдика Б.М., Т.Н.Д., ЕГН-**********,***, ж. к. „...”, ул. „... и „Каракум” ООД, ЕИК-..., гр. Ш., ж. к. „...”, ул. „... дължат на ищеца „Уникредит булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С. сумата от 130 000 лева – главница по Договор за банков кредит №276/23.05.2008 г., контракт с референтен №959 LREV*** и свързаните с него четири анекса 20 976.66 лева – договорна и наказателна лихва за периода от 20.03.2011 г. до 02.04.2012 г., 1 829.86 лв. дължими по тарифата на банката такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.04.2012 г. до изплащане на вземането, както и сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Доказателствената тежест е общата.

Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея. Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, анексите към него, както и специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си.

Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответниците могат да установяват, че задължението е било платено както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че задължението е било погасени – изцяло или частично, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.

От фактическа страна в настоящото производство се установи следното: на 23.05.2008 г. между „Уникредит булбанк” АД, ЕИК-..., гр. С., в качеството и на кредитор и ЕТ „...”, в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за банков револвиращ кредит №276/23.05.2008 по силата на който кредиторът предоставял на кредитополучателят кредит в размер на 110 000 лева със срокове за погасяване описани в договора, както следва: На 20.03.2009 г. – 33 000 лв., на 20.04.2009 г. – 33 000 лв. и на 23.05.2009 г. – 44 000 лв.. Отделно е упоменато, че на 23.05.2009 г. е падежът на редовната лихва по дълга. В договорът е упоменато, че лихвата се сформира като сбор от SOFIBOR и твърда надбавка от 2.42% за редовният дълг и надбавка от 7 % при просрочия. Така лихвменият процент върху редовната лихва е формирана общо като 7.75 %, а при просрочия, наказателната лихва е 14.75 %. Договорът препраща към общите условия на банката по този вид договори. По посоченият договор освен кредитополучателят солидарно се задължава и лицето Т.Н. Д., ЕГН-**********, която е посочена в текста на договора като „солидарен съдлъжник”. С Анекс №1 от 07.04.2009 г. е определен нов краен срок за издължаване на сумите по договора – до 20.03.2010 г. – 39 000 лв. и 07.04.2010 г. – 91 000 лв. – т.е. кредитът към момента на този анекс е вече 130 000 лв. там е установено, че освен кредитополучателя и физическото лице Т.Н. Д., във връзка с обезпечаване на задължението с ипотека задължено лице е и С.К.Д.. Има изменение и в лихвените проценти. С Анекс №2/19.03.2010 г. като солидарен съдлъжник по договора за кредит е включено и „Каракум” ООД, както и е изменен срокът за погасяване – 20.02.2011 г. за сумата от 39 000 лв. и 19.03.2011 г. за остатъка от 91 000 лв. В Анекс №2 няма друго съществено изменение в сравнение с Анекс №1, доколкото размерът по задължението се запазва и няма промяна в лихвените проценти. С Анекс №3/18.02.2011 г. няма други изменения освен даден като обезпчение по кредита – Залог по реда на ЗДФО върху вземания на кредитополучателят и солидарните длъжници. С Анекс №4/21.02.2011 г. са изменени лихвените проценти, както и сроковете за издължаване, като е определено, че окончателният срок за погасяване на цялата сума по главницата от 130 000 лв. се измества във времето на 21.02.2012 г., а дължимата договорна лихва върху редовната главница следва да се погасява на всяко 20-то число считано от 20.03.2011 г. до 20.02.2012 г.

По делото е приложена Нотариална покана съставена на 09.11.2011 г., с която кредитополучателят, солидарните и ипотекарните длъжници по договорът за кридт са били уведомени, че поради неплащане в срок на дължимите по договора суми, представляващо нарушение на договореностите между страните по сключеният договор и четирите анекса към него кредиторът обявява предоставеният на кредитополучателите кредит за изцяло и предсрочно изискуем. В тази връзка е даден петдневен срок от узнаването за погасяване на задълженията по договора.