Решение № 436 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. П., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

М. Ил. Д.а

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500584 по описа за 2026 година

С Решение № 395/06.04.2026 г., постановено по гр.д. № 20255220100034 по описа на Районен съд – П. е отхвърлен предявеният от Л. С. П., ЕГН ********** от гр. С., общ. С., обл. П., ул. „О.“ № 6, против В. В. П., ЕГН ********** от гр. С., общ. С., обл. П., ул. „М.М.“ № 25, М. В. К., ЕГН ********** от гр. С., общ. С., обл. П., ул. „М.М.“ № 25 и П. Д. Н., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., обл. П., ул. „П.“ № 5, иск по чл. 135 от ЗЗД да бъде обявен за относително недействителен спрямо ищцата сключеният между ответниците договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 116,66 кв.м, ведно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот № 221 в кв. 7 по плана на гр. С., обл. П., с площ от 783 кв.м, с административен адрес: гр. С., ул. „М.М.“ № 25, за който поземлен имот е отреден УПИ VІ-221, при съседи: УПИ ІV-220, УПИ VІІ-222, място извън регулация и улица, за който е съставен нотариален акт № 114, том І, рег. № 2204, дело № 102/2023 г. по описа на нотариус В.К., рег. № 781, с район на действие Районен съд П..

Осъдена е Л. С. П., ЕГН ********** от гр. С., ул. „О.“ № 6, да заплати на П. Д. Н., ЕГН ********** от с. Б., общ. П., ул. „П.“ № 5, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 559,44 евро.

1

В законоустановения срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Л. С. П., чрез адв. К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди, че неправилно РС е приел, че П. Н. не е знаел за сключения между ищцата и другите двама ответници предварителен договор за продажба на същия имот. Поддържа се, че с оглед специфичните роднински отношения между страните по делото, не може да се изключи възможността П. Н. да е знаел за наличието на този предварителен договор. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която въз основа на поредица от косвени доказателства може да бъде прието наличието на знание от третото лице.

Искането е след анализ на доказателствата по делото, съдът да приеме, че предявения иск е основателен, поради което настоява обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което искът по чл.

135 от ЗЗД да бъде уважен. Претендират се разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от П. Н., чрез адв. П. с искане решението на РС да бъде потвърдено, предвид на това, че безспорно по делото било установено, че П. Н. не е знаел за наличието на такъв предварителен договор и от свидетелските показания се установявало, че той не е присъствал на събирането, на което този договор е бил обсъждан.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против В. В. П., М. В. К. и П. Д. Н., ищцата Л. С. П. е твърдяла, че на 09.01.2023 г. е сключила с ответниците В. В. П., ЕГН ********** и М. В. К., ЕГН ********** предварителен договор за покупкопродажба на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 116,66 кв.м, ведно с ½ идеална част от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот № 221 в кв. 7 по плана на гр. С., обл. П., с площ от 783 кв.м, с административен адрес: гр. С., ул. „М.М.“ № 25, за който поземлен имот е отреден УПИ VІ-221, при съседи: УПИ ІV-220, УПИ VІІ-222, място извън регулация и улица. Твърдяла е, че е изпълнила поетото с предварителния договор задължение да заплати уговорената цена от 15 000 евро в тридневен срок от сключване на договора, а окончателният договор следвало да бъде сключен до 30.12.2023 г. Въпреки това през месец ноември 2023 г. получила от ответницата М. В. К. нотариална покана, с която я уведомявала, че няма да изпълни договора, тъй като били продали имота „на малко по-висока цена“ на трето лице. Впоследствие ищцата се снабдила с нотариалния акт, от който установила, че ответниците са продали обещания й 2 имот на П. Д. Н., ЕГН **********, който повече от пет години живеел на съпружески начала с дъщерята на ответницата М. В. К.. Твърдяла е, че купувачът П. Д. Н. е знаел за сключения между нея и продавачите предварителен договор, тъй като били роднини и често се събирали по празници заедно и в присъствието на всички коментирали договора и неговите клаузи. Счита, че с покупко-продажбата на имота продавачите В. В. П. и М. В.

К. и третото лице купувач П. Д. Н. са целили да я увредят, за да не придобие имота, въпреки сключения предварителен договор. Поради това моли сключеният между ответниците В. В. П. и М. В. К. като продавачи и П. Д. Н. като купувач договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 114, том І, рег. № 2204, дело № 102/2023 г. по описа на нотариус В.К., рег. № 781, с район на действие Районен съд – П., да бъде обявен за относително недействителен спрямо нея. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата М. В. К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила иска като неоснователен. Признала е сключването на предварителен договор с ищцата и плащането на продажната цена, но е твърдяла, че договорът е бил прекратен и не е породил права и задължения за страните. Заявила е, че на 31.10.2023 г. са продали имота на трето лице, за да получат по-добра цена, а не за да увреждат ищцата. Твърдяла е, че са уведомили ищцата за това и са поискали да им посочи банкова сметка, по която да й върнат платената цена, но са получили нотариален отговор на 06.12.2023 г., с който ищцата претендирала освен връщане на цената, заплащане на още 15 000 евро, тъй като според нея платената цена представлявала капаро и следвало да й се върне в двоен размер. Ответницата е твърдяла, че на 12.12.2023 г. върнали на ищцата сумата от 15 000 евро, заедно с още 830 евро – договорна неустойка. Поради това е заявила, че с действията си ищцата недвусмислено се е съгласила с прекратяването на договора, приела е обратно платената цена и неустойката и е претендирала допълнителни обезщетения, а не реално изпълнение на договора, поради което неоснователно поддържала, че е техен кредитор и че са я увредили. Моли за отхвърляне на исковата молба като неоснователна.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П. Д. Н. също е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска. Твърдял е, че не е знаел, че имотът е обещан на ищцата. Преди покупката му знаел, че същият е бил предмет на предварителен договор, сключен с трети лица – Й.Т. и И.Т., които впоследствие се отказали от покупката. За това, че имотът е свободен и се продава, разбрал от приятелката си С. К. и веднага проявил желание да го купи. Предложил малко по-висока цена – 32 000 лева, за да е сигурен, че продавачите ще се съгласят. Признал е, че има връзка с дъщерята на ответницата М. В. К. и познава родителите й, както и че се са събирали по 3 семейни празници, но е отрекъл да познава ищцата и тя да е присъствала на техни събирания, още повече да са били обсъждани имотни и договорни отношения. Моли за оставяне на исковата молба без уважение като неоснователна.

Ответникът В. В. П. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че на 09.01.2023 г. между ищцата Л. С. П. и ответниците В. В. П. и М. В. К. е сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, по силата на който ответниците в качеството на продавачи са се задължили да продадат, а ищцата в качеството на купувач се е задължила да купи следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м и масивен гараж със застроена площ от 32 кв.м, ведно с ½ идеална част от дворното място, в което са построени, представляващо УПИ VІ-221 с площ 790 кв.м, в който поземлен имот № 221 участва със 783 кв.м, при неуредени регулационни сметки в кв. 7 по плана на гр. С., обл. П., с административен адрес: гр. С., ул. „М.М.“ № 25, срещу заплащане на сумата от 15 000 евро, която ще бъде преведена в тридневен срок по банкова сметка с титуляр В. В. П. в банка Шпаркассе Германия. Няма спор също така, а и се установява от представеното по делото преводно нареждане, че продажната цена от 15000 евро е била заплатена от ищцата Л.

С. П. на ответника В. В. П. на 10.01.2023 г. по уговорения в предварителния договор начин. Безспорно е също, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 31.10.2023 г. ответниците В. В. П. и М. В. К., заедно с третото неучастващо в делото лице С.Л.К., са продали на ответника П. Д. Н. процесния недвижим имот, подробно описан в предварителния договор от 09.01.2023 г.

С нотариална покана от 06.11.2023 г. ищцата Л. С. П. е уведомена от ответницата М. В. К., че са продали имота на трето лице за малко по-висока цена, поради което заявяват, че ще й върнат платената цена от 15 000 евро и договорената неустойка от 1 000 лева, за което поискали от П. да посочи банкова сметка. С нотариален отговор от 06.12.2023 г. ищцата Л. С. П. е уведомила ответниците В. В. П. и М. В. К., че счита платената продажна цена от 15 000 евро за капаро, което служи за обезпечаване на намеренията й за закупуване на имота, поради което следва да й бъде заплатена в двоен размер.

На 12.12.2023 г. ответникът В. В. П. е превел на ищцата Л. С. П. сумата от 15 830 евро с основание: връщане на капаро по предварителен договор от 09.01.2023 г.

Установява се от доказателствата по делото, че процесният недвижим 4 имот е бил предмет и на предварителен договор за продажба, сключен на 28.02.2022 г. между ответниците В. В. П. и М. В. К. и трети - неучастващи в делото лица Й.С.Т. и И.Т.Т., но същият е бил прекратен на 06.01.2023 г. по взаимно съгласие на страните.

Като доказателства по делото са приети справки от НБД ,,Население“, от ТРРЮЛНЦ и от имотния регистър, от които се установява, че С. С. К. е дъщеря на ответницата М. В. К. и трето неучастващо в делото лице С.Л.К. и притежава апартамент в гр. П. на ул. ,,Г.Г.“ № 12, ет. 2, ап. 4, като този адрес е неин поС.ен и настоящ адрес, както и седалище и адрес на управление на дружеството ,,Клик енд дринк“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала на е ответникът П. Д. Н..

За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд са разпитани и свидетели. От показанията на свидетеля Г.С. П. - син на ищцата и братовчед на ответниците М. К. и В. П., се установява, че през 2022 г. ищцата е закупила от М. К. и В. П. наследствена земя и започнали да преговарят за закупуване на къща в груб строеж в гр. С. на ул. ,,М.М.“ № 25.

Тъй като ответниците имали сключен предварителен договор със семейство Т., говорили с тях да прекратят договора с Т.. На Йордановден ищцата отишла при нотариус О. и предварителният договор с Т. бил прекратен. Вечерта се събрали у М. и С.К. да отпразнуват прекратяването и на 09.01.2023 г. подписали техния предварителен договор. Събирането било в с. В.д., на ул.

,,Т.“. На събитието присъствали М. и С.К., Д. и М. – родители на П. Н., свидетелят и неговите родители. П. Н. бил там с приятелката си С. – дъщеря на М. К. и втора братовчедка на свидетеля, но си бил тръгнал броени минути преди те да пристигнат. При сключване на предварителния договор участвали М. К. и В. П., както и ищцата. В. П., който живеел в Германия, се бил върнал за прекратяване на договора с Т. и за сключване на договора с ищцата. П. Н. и С. К. живеели на семейни начала от дълго време. Живели на ул. ,,Г.Г.“ и на още едно място. След сключване на договора родителите на свидетеля платили цената и им предали ключовете за входната врата, гаража и за къщата в груб строеж, които все още били у свидетеля. Ищцата, съпругът й и свидетелят наглеждали имота до края на месец декември 2023 г. След като разбрали, че имотът е продаден на П. и ответниците им върнали парите, разговаряли в семейството какво могат да направят. Решили да не връщат парите обратно, защото могат да останат и без имот, и без пари. Оттогава не поддържали контакти с В. П. и М. К., защото били измамени. Имотът бил купен за свидетеля с намерение да ремонтира къщата и да живее в нея, но бил на името на ищцата, за да може тя да движи документите.