Определение № 1789 от 22.06.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 4639/2022
- Вид
- Определение № 1789
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 22.06.2023
- Състав
- Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1789 гр. София, 22.06.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове:
Веселка Марева
Емилия Донкова като разгледа докладваното от Камелия Маринова Частно касационно гражданско дело № 20228003104639 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 23079 от 7.09.2022 г. на Т. С. А. чрез пълномощника й адвокат К. К. против определение № 1869 от 2.08.2022 г., постановено по гр. д. № 1285 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането по чл.
248, ал. 1 ГПК на Т. С. А. за изменение на въззивното решение № 892 от 23.06.2022 г. по същото дело в частта за разноските.
Р. Г. Г., чрез пълномощника си адвокат Е. Т., е подала писмен отговор, в който оспорват частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК /т. 24 на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/ и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Окръжен съд - Пловдив е констатирал, че с въззивното решение се е произнесъл по релевираното от Р. Г. възражение за прекомерност на претендираните от Т. А. разноски за въззивното производство. Посочил е, че поддържа изложените съображения – въззиваемата страна претендира 1 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с включен ДДС. Съгласно чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 600 лв., като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на възнаграждението с включен ДДС или сумата 720 лв. Не е намерил основание да ревизира тези си изводи.
1
Въззивното определение е правилно.
Неоснователна е тезата на жалбоподателката, че минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху оценката на 1/2 ид. ч. от процесния имот, предмет на релевираното възражение за придобивна давност, а към момента на дарението данъчната оценка на 1/2 ид. ч. от имота е 37 781.30 лв.
Чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения свърза определения минимален размер с определения интерес по делата. В практиката на ВКС – например решение № 208 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 1261/2016 г., IV г. о. – е дадено тълкуване, че под интерес по смисъла на чл. 7 от посочената Наредба № 1 следва да се разбира цената на иска, определена към момента на неговото предявяване - това е размера, върху който се дължат държавни такси, това е и размера, по който се определя минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случаите, в които се прави възражение за прекомерност на същото, както и върху който се определя размера на адвокатското възнаграждение в случаите, в които то не е договорено предварително. В случая предмет на въззивното производство е било решение, постановено в първата фаза на съдебна делба, по която не е имало съединени в производството искове, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение е определен в чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за придобивна давност следва да се отчете единствено при преценка правната и фактическа сложност на делото. Доколкото обаче между страните липсва спор по фактите, а при преценка на правното им значение са приложими задължителните съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, то обоснован се явява извода на въззивния съд, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1869 от 2.08.2022 г по гр. д. № 1285 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, постановено в производство по чл.248 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2