Решение № 141 от 11.04.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Плевен, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря А. Г. П. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20234400500114 по описа за 2023 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1845 от 16.12.2022г., постановено по гр.д.№3650/2022г. по описа на същия съд на основание чл.56, ал.1 от ЗН вр. чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. И.И.З., № ***, представлявано от Й.В., изп. директор, направеният от С. С. С., ЕГН***, от гр. П., жк. М.Д., ***, ***, ***, *** отказ от наследство,оставено от неговата майка Р.Я. С.а, поч.

24.07.2021г., вписан под №161/27.05.2022г. в Особената книга за приемане и отказ от наследство, водена от ПРС.Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. С. С., ЕГН ***, от гр. П., П., жк. М.Д., ***, ***, ***, *** е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. И.И.З.,***, представлявано от Й.В., изп. директор, сумата 692,68лв. направени по делото разноски.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от С. С. С. –ответник пред ПРС,чрез неговия пълномощник адвокат Е. М. от 1

ПАК,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно,постановено при допуснато от съда съществено нарушение на процесуални правила,поради нарушение на материалния закон,немотивирано и необосновано.Твърди се,че съдът е дал грешна правна квалификация,че ищецът е предявил иск с правно основание чл.26,ал.2,предл.първо от ЗЗД във вр.чл.44 ЗЗД вр.чл.56 ЗН и навсякъде е посочвал нищожност на отказа от наследство,а съдът е приел квалификация чл.56 ал.1 Н вр.чл.135 ал.1 ЗЗД.Цитирана е нормата на чл.56 ал.1 ЗН,като са изложени доводи,че искът по чл.56 ЗН е предоставен на разположение на всеки кредитор,който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник ,като в тази хипотеза кредиторът може да иска от съда унищожаване на отказа от наследство,направен от длъжника,тъй като с него препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество,което да служи за удовлетворяване на кредитора.Целта на иска по чл.56 ЗН за унищожаване на направения от длъжника отказ от наследство е да се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от наследственото имущество на длъжника ,ако неговото собствено имущество/извън наследственото,предмет на отказа/е недостатъчно за събиране на вземането на кредитора . Фактическият състав на иска по чл.56 ЗН включва следните елементи:ищецът да има качеството на кредитор по отношение на длъжника,длъжникът да не притежава секвестируемо имущество ,от което кредиторът да може да се удовлетвори ,отказът от наследство трябва да уврежда кредитора,т.е.поради отказа от наследство имуществото на длъжника да е намаляло и кредиторът да не може да събере вземането си.Посочено е,че описаните ½ ид.части от земеделски земи се явяват такива оставени в наследство от майката на въззивника ,след нейната смърт.Основното възражение в жалбата е ,че кредиторът „ТоплофикацияПлевен“ЕАД не е доказал факта,че е в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на длъжника,поради което исковата претенция е останала недоказана,а искът по чл.56 ал.1 ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.В тази насока са изложени доводи,че не са представени доказателства какво имущество има длъжника към датата на отказа ,няма данни дали има наложени запори на банкови сметки на длъжника,има ли плащане по образуваните изпълнителни дела, длъжникът има ли друго имущество,в т.ч.и движими вещи ,като не е изпълнена една от предпоставките 2 за уважаване на иска и не е доказано,че отказът от наследство уврежда кредитора.Изложени са доводи,че основателността на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД предполага установяване при условията на пълно и главно доказване на следните предпоставки: 1/качеството кредитор;2/извършено правно действие,с което се уврежда кредитора и 3/субективният елемент-знание на длъжника,че с това действие се увреждат интересите на кредитора.Твърди се,че в случая не е доказана третата предпоставка-знание на длъжника.В заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на ПРС ,като постанови друго ,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции.В съдебното заседание на 22.03.2023г.на което бе даден ход по същество въззивникът С. С. чрез своя пълномощник адвокат Е. М. от ПАК поддържа изцяло подадената въззивна жалба и моли съда да отмени решението на ПРС като неправилно незаконосъобразно,немотивирано и необосновано на събраните по делото доказателства.Не се претендират разноски за въззивната инстанция,тъй като въззивникът е освободен от внасяне на ДТ.

Въззиваемата страна „Топлофикация-Плевен“АД,представлявана от изп.директор Й.В. чрез своя пълномощник юрисконсулт Ц.В. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,с който е взето становище,че жалбата е неоснователна.Посочено е,че с оглед събраните пред първата инстанция доказателства е установено,че по изп.д.№362/2022г.по описа на ЧСИ Т.К.,по постоянния адрес на въззивника С. С. е залепено уведомление,с което същият е уведомен ,че е наложена възбрана върху ½ ид.част от 6 броя недвижими имоти – нива,овощни градини и дървопроизводствена гора.Тези имоти въззивникът е придобил по наследство от своята майка Р.Я. С.а,като правото на собственост е преминало у него и неговата сестра В. С.а П. в равни части,видно от представените по делото кадастрални скици и договори за доброволна делба,които доказателства не са оспорени от ответната страна.

Твърди се,че с оглед депозираната от въззивника декларация на 20.01. 2020г. пред ПМДТ Община Плевен същият е декларирал,че притежава 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имот,находящ се в гр.П., ж.к.

“М.Д.“,бл.***,***,***,но не и друго имущество,което се потвърждава и от постъпила справка от ПМДТ Община Плевен по изп. д. №269/2019г., съгласно която съсобственици по отношение на горепосочения имот са Р.Я.

3

С.а-майка,В. С.а П.-сестра и ответникът С. С. С..След смъртта на своята наследодателка Р.Я. С.а,поч.на 24.07.2021г.,въззивникът на 19.10.2021г.е прехвърлил на своята дъщеря Р.С С.а с договор за покупко- продажба, обективиран в нот.акт №188,том ІІ,нот.д.№257/2021г.на нотариус П.Х. ½ ид.ч.от същия апартамент,находящ се в гр.П., ж.к. “М.Д.“,бл.***,***,***,като си е запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване.В отговора е посочено,че със съобщение на ЧСИ Т.К. по изп.д.№362/2022г от 03.06.2022г. дружеството е уведомено за направения от С. С. С. отказ от наследството на Р.Я. С.а,поч.на 24.07.2021г.,вписан в нарочната книга на съда под №161/27.05.2022г.Относно разликата в правната квалификация на иска, посочена в ИМ и тази ,дадена от съда е взето становище,че ПРС в съответствие със задълженията си в чл.146,ал.1,т.2 ГПК е дал вярна правна квалификация на спора и правилно е разпределена доказателствената тежест, като процесуалните действия на съда са правилни,доколкото в случая доказателствената тежест е обърната в процедура за прогласяване нищожността на отказа от наследство и ответникът следва да докаже достатъчно наличие на имущество, от което кредиторът да се удовлетвори.

Изложени са доводи,че правилно ПРС е приел,че дружеството като взискател по изпълнителните дела има качеството на кредитор спрямо ответника , качеството на последния на наследник на починалата му майка и факта на вписания отказ от наследството,оставено от същата.От събраните по делото доказателства безспорно е установено,че наследодателката е била собственик на земеделските имоти на основание договори за доброволна делба, както и на 4/6 ид.ч.от апартамента,находящ се в гр.П. ,ж.к.“М.Д.“, ***, ***, ***,а след смъртта й съответната ид.ч.от тези имоти по силата на наследствено правоприемство е станала собственост на въззивника.Правилни са изводите на ПРС,че след продажбата на ½ ид.ч.от апартамента в гр. Плевен, в патримониума на длъжника са се намирали само ½ ид.ч.от възбранените земеделски земи.Изложени са доводи,че не са събрани доказателства ответникът да притежава друго имущество,извън наследеното от неговата майка,от което кредиторът да може да се удовлетвори след отказа от наследство.Взето е становище,че обосновано ПРС е приел,че е налице и последния елемент на чл.56 ал.1 ЗН,а именно увреда за кредитора,настъпила в резултат на отказа от наследство ,изразяваща се в невъзможността да се удовлетвори от имуществото на наследника от една страна,а от друга 4 факта,че в наследството е имало достатъчно активи,за да може да удовлетвори вземанията си .Въззивникът се е разпоредил с наследствено имущество-ид.ч.от процесния апартамент и по този начин безспорно е приел наследството по аргумент от 49 ал.2 ЗН.Посочено е,че в практиката на ВКС е застъпено разбирането ,че кредитор на едно лице не може да предяви иск за нищожност на извършения от него отказ от наследство ,като законът предоставя на кредитора правото да иска унищожаване на отказа от наследство в своя полза и то дотолкова,доколкото е в невъзможност да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник.ПРС в съответствие със събраните по делото доказателства и съобразно практиката на ВКС ,обосновано е приел,че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен ,като бъде обявен за относително недействителен/унищожен/спрямо кредитора „Топлофикация Плевен“ АД направеният от ответника –длъжник отказ от наследство,оставено от неговата майка.В заключение въззиваемото дружество моли Окръжния съд да остави без уважение подадената въззивна жалба .Претендират се и разноските за въззивната инстанция-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.В съдебното заседание на 22.03.2023г. въззиваемото дружество чрез своя процесуален представител юрисконсулт Ц.В. моли съда да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по съображения изложени в писмения отговор.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани в жалбата , становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.56 ал.1 ЗН от „Топлофикация Плевен“АД срещу С. С. С.

,с който дружеството ищец като кредитор претендира да бъде прогласена нищожността на направения от ответника отказ от наследството на майка му Р.Я. С.а,вписан в особената книга на ПРС под №161/27.05.2022г.В ИМ ищецът е посочил като правно основание чл.26 ал.2,предл.първо ЗЗД във 5 вр.чл.44 ЗЗД и чл.56 ЗН като претенцията е да се прогласи нищожността на отказа от наследство.

Не се спори между страните,че ищецът“Топлофикация Плевен“АД има качеството на кредитор ,а ответникът С. С. С. на длъжник.От представените към ИМ писмени доказателства безспорно е установено,че по молба на ищеца и издадени изпълнителни листове срещу ответника са образувани три изпълнителни дела,съответно: №269/2019г.по описа на ЧСИ В. С.,рег.№906;

№857/2019г. по описа на ЧСИ П.П, рег.*** и изпълнително дело №362/2022г. по описа на ЧСИ Т.К.,рег.***.Сумите по изпълнителните листове,които ответникът е осъден да заплати на ищеца представляват непогасени задължения на ответника за ползвана и незаплатена топлинна енергия за различни периоди-главница,лихви и разноски

Безспорно е,че ответникът С. С. С. е наследник на Р.Я. С.а,негова майка поч.на 24.07.2021г.С. С. се е отказал от наследството на Р. С.а,като отказът от наследство е вписан в особената книга за приемане и откази от наследство, водена от ПРС под №161/27.05.2022г.