Решение № 340 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000502907 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4667 от 16.07.2025 год., постановено по гр.д.№ 344/2025 год. по описа на СГС, I-18 състав е отхвърлен предявен от Й. С. С. против Столична Община с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в област София, община Столична, гр. София, район Красна поляна, с площ 2044 кв.м., стар номер 133, квартал 14, при съседи: ул. № 320, ПИ 6814.1110.126, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** по КК и КР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-50/02.112011 г. на изпълнителен директор на АГКК, съгласно Скица № 15-1322713-16.12.2023 г. въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 01.01.1993 г. до 05.04.2024 г.

Решението е обжалвано от ищеца, като се излагат доводи за неправилност поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че владението, упражнявано от ищеца не било явно по отношение на ответника Столична община, поради което не било годно да доведе до придобиване право на собственост по давност. Отделно от това, първоинстанционният съд е направил формално изброяване на повечето от събраните доказателства по делото, без да посочи кои факти от значение за предмета на делото те 1 установяват, респективно не установяват. Също така, решението е очевидно неправилно поради необоснованост, изразяваща се в неправилно пресмятане на изтекъл давностен срок в хипотезата, в която имотът се явявал общински. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск, като претендира разноски.

Въззиваемият Столична община оспорва жалбата като неоснователна по изложените в нея доводи и моли за потвърждаване на решението, като предентира разноските в производството.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищецът Й. С. С. излага в исковата си молба, че през 1992 г. е установил фактическа власт върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в област София, община Столична, гр. София, район Красна поляна, с площ 2044 кв.м., стар номер 133, квартал 14, при съседи: ул. № 320, ПИ 6814.1110.126, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, ПИ ***, ПИ *** по КК и КР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-50/02.112011 г. на изпълнителен директор на АГКК, съгласно Скица № 15-1322713-16.12.2023 г. Твърди, че в началото на 1992 г. е заживял в семейната къща на приятелката му, заедно със семейството й, намираща се в съседство до процесния поземлен имот /ПИ с идентификатор ***/, като между двата имота не е имало ограда. Процесният имот бил собственост на семейството на приятелката му още от 1942 г., като първоначално те го ползвали като двор и за складиране на собствени вещи, но впоследствие същият се е превърнал в бунище, тъй като хората от квартала започнали да изхвърлят отпадъците си там. В края на 1992 г. ищецът решил да свои имота, като го заградил с ламаринена ограда и ограничил достъпа на останалите съседи. През 1993 г. го е разчистил, заградил го е и е излял бетон, а впоследствие построил и външно барбекю, което съществувало и днес. Твърди, че в периода 1993-2005 г. е използвал процесния имот за складиране на стоки за собствения му магазин за строителни материали, като построил и кабина за охрана, както и гаражи и навеси от ламарина, които също съществували и днес. От 2007 г. позволил на приятелката си А. Д. да ползва имота като паркинг на мотори, коли за каскади и складиране на други вещи, свързани с дейността на учреден от нея мотоциклетен клуб през 1997 г., като и към настоящия момент част от имота се ползвала с тази цел.

Ищецът твърди, че случайно е разбрал че по отношение на процесния имот Столична община е съставила Акт за частна общинска собственост № 775/20.11.2006 г., в който била посочена като придобивно основание разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС – имот, предоставен в собственост на общината със закон, като стар общински имоти, но без да е посочено конкретно придобивно основание. Твърди, че упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение върху имота от 1993 г. до днес и счита, че ответникът 2 никога не е притежавал право на собственост върху процесния имот, като се излага че АЧС не е изготвен, съгласно изисквания на ЗОС и няма легитимационна функция. В тази връзка ищецът моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да признае за установено, че е собственик на процесния недвижим имот /ПИ с идентификатор № ***, находящ се в област София, община Столична, гр. София, район Красна поляна, с площ 2044 кв.м., стар номер 133, квартал 14, при съседи: ул. № 320, ПИ 6814.1110.126, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** по КК и КР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-50/02.112011 г. на изпълнителен директор на АГКК,/ на основание изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 01.01.1993 г. до предявяване на иска – 05.04.2024 год..

Ответникът Столична община оспорва иска по основание и размер, по съображения подробно изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че за поземления имот има съставен Акт за частна общинска собственост № 774 от 20.11.2006 г. с площ по графични данни 2070 кв.м., а по скица на поземления имот № 15-1322713-16.12.2023 г. с площ от 2044 кв.м, като за собственик на имота била записана Столична община и нямало данни за сгради в имота или носители на вещни права. С Решение № 25 по Протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичен общински съвет за одобряване на застроителен, регулационен и кадастрален план на местност „Факултета“, теренът бил отреден за детска градина, а с последващо Решение № 338 по Протокол № 64 от 26.06.2014 г. на Столичен общински съвет – за проектна ПУП – Изменение на план за регулация и застрояване, заедно с план-схеми на техническата инфраструктура на местност „Факултета“, район „Красна поляна“, Столична община било запазено отреждането на терена за детска градина. В архива на СО-Район „Красна поляна“ в извадка от разписен списък към ОЗРП на местност ж.к. „Факултета“, одобрен със Заповед № РД-5009-251/1987 г. за процесия имот било записано под пл. № 133 СГНС – извън регулация.

С оглед горното, твърди че Столична община е собственик на земята, съгласно чл. 92 ЗС.

Моли искът да бъде отхвърлен.

Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:

В чл. 68 от ЗС се съдържа легалното определение на владението. То е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Обективният признак на владението – упражняването на фактическа власт върху вещта изисква тази власт да се изразява в установено трайно и пълно владение върху вещта.

Субективният признак на владението изисква да се държи вещта като своя постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чуждавещ чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона период от време. Придобивната давност е юридическо събитие, като юридически факт и представлява сравнително лесно средство за доказване правото на собственост.

Изтеклата придобивна давност е способ за придобиване правото на собственост върху 3 недвижим имот. Сложният продължителен фактически състав на придобивната давност настъпва, и то по право без да е нужно владелецът да предприема други действия, като например да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка /чл. 587 ГПК/, като в разглеждания случай няма данни това да е сторено от ищецът. Съгласно ТР № 4/2012 г. по т.д. № 4 от 2012 г. по описа на ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съгласно разпоредбата на чл.

79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Владелецът, който иска да се възползва от придобивната давност може да предяви установителен иск, когато му се оспорва придобиването на собствеността. Изтичането на десетгодишния давностен срок предполага да е налице непрекъснатост на владението, налице да са двата елемента – фактическото господство върху недвижимия имот и намерението този имот да се свои, и то тогава би могло да се стигне до ефективно придобиване на собствеността.

За да се признае правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС се изисква владелецът да упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретен имот, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си.

Съгласно чл. 69 ЗС намерението за своене се презумира. Изискването невладеещият собственик да е уведомен за намерението за своене на владелеца съществува само в хипотезата на съсобственост - когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на останалите съсобственици. Когато се касае за владение върху чужд имот, при липса на заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота като свой няма и по отношение на кого да демонстрира това свое намерение да свои имота за себе си. Ако не е установено трайното отсъствие на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т.е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. Когато собственикът не е известен, не може да се говори за скритост на владението, каквато има, когато владелецът извършва действия с цел прикриване факта на владението от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот.

В настоящия случай ищецът следва да докаже владението си /включително обективния и 4 субективния му признак, съответно това, че имотът се е намирал в негова фактическа власт и че го е своял постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно/ в продължение на период от поне 10 години.

От разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели, чийто показания въззивният съд кредитира като едностранни и непротиворечиви, се установява, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот от 1995 г. до настоящия момент, включително, като го е ползвал за склад за строителни материали /до 2005 г./, а впоследствие за мото-клуб, от което може да се направи изводът че владението е трайно и постоянно. Установи се също така, че е заградил имота, както и че е направил множество подобрения върху него, включително е изградил офис, беседка и т.н., както и че не е допускал трети лица до имота /за което е поставил и охранителна вишка/, които действия свидетелстват за неговото намерение да свои имота, както и за постоянността на владението /изразяваща се в трайното намерение на владелеца да свои вещта, като противопоставя своята воля на всяко друго лице, което иска да установи фактическа власт върху същата вещ/. Обстоятелството, че свидетелите посочват, че всички знаели, че имотът е на Й. установява по безспорен начин, че не е налице скритост на владението, а че същото е явно /а именно че не е установено по скрит начин, т.е. всяко друго лице да може да разбере, че се упражнява фактическа власт върху вещта с намерение тя да се придобие в собственост/ и несъмнено /по безспорен начин упражнява фактическа власт върху вещта, както и своето намерение да я държи като своя/.