Решение № 388 от 16.01.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. С., 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ваня Н. Иванова

Ивайло П. Г.ев при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20211800500864 по описа за 2021 година

С решение № 32 от 28.07.2021 год. по гр. дело № 574/2020 год. И.ският районен съд е отхвърлил предявените от Г. И. Л. от гр. И. срещу Б. П. П. от гр. С. искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът притежава право на собственост върху недвижим имот с площ 71 кв.м., представляващ поземлен имот пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, от който имот незастроена площ от около 28 кв.м. е погрешно заснета в кадастралната карта на гр. И. в собствения на ответника ПИ пл. № 937 в кв. 191, вместо в границите на собствения на ищеца ПИ пл. № 2443 в кв. 191, както и за осъждане на ответника да предаде владението на описаната незастроена площ от около 28 кв.м. на ищеца.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото протИ.речи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Ищецът твърди, че е собственик на описания по-горе недвижим имот, съставляващ ПИ пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И. от 1990 год., частично идентичен с парцел XIII18 в кв. 29а по предходния план на града от 1954 год., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, при посочени граници и съседи, на основание покупкопродажба с н.а. №138, том II, рег. № 1993, дело № 265 от 2019 год. на нотариус Д.

1

Караджова с район на действие ИРС. Прехвърлителката на имота С.Г. – майка на ищеца, го придобила на основание наследяване от нейния баща Г. С.К., който от своя страна го е придобил чрез покупко-продажба съгласно нот. акт № 88, дело № 172/1954 по описа на ИРС.

В нотариалния акт имотът е описан с площ 71 кв.м., като тази площ е посочена в издаваните удостоверения за данъчна оценка от община И. и данъкът също е определян върху тази площ. След придобиването на имота от страна на ищеца същият се нанесъл на втория етаж на построената в него жилищна сграда, но при опит да използва незастроената площ от имота в размер около 28 кв.м. – малко дворче откъм парцел с пл. № 937, установил, че тази част се владее от ответника, който категорично заявил, че няма да го допусне до имота, тъй като същият е негова собственост, като и понастоящем ответникът отказва да предаде владението върху имота на ищеца, което поражда и правния интерес от предявения ревандикационен иск. След направена справка в Община И. ищецът установил, че процесната площ погрешно е нанесена в последния кадастрален план като част от собствения на ответника поземлен имот, а площта на ПИ пл. № 2443 в кв. 191 била намалена на 43 кв.м., колкото е застроената площ на имота. Твърди също така, че с н.а. № 86, дело № 326/2013 год. на нотариус с район на действие ИРС ответникът е признат за собственик на поземлен имот пл. № 937 с площ 191 кв.м. по плана на гр. И. от 1990 год., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, като в тази площ незаконосъобразно са включени и процесните 28 кв.м. В молби от 12.10.2020 год. и 09.11.2020 год. ищецът уточнява, че към момента на изработване на действащия към 1954 год. регулационен план, както и при последвалите промени в регулационните планове от 1966, 1977 и през 1990 год. същият е собственик на процесната площ, която неправомерно е заснета в кадастралната основа на плана от 1990 год. като част от имота на ответника поради което предявените искове са с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове в отговора на исковата молба. счита за недопустимо предявяването на иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, тъй като за град И. няма одобрена кадастрална карта и следователно не може да се поправя грешка или да се попълват непълноти. Сочи също така, че е собственик на поземлен имот с площ 191 кв.м., представляващ ПИ № 937 в кв. 191 по плана на гр. И., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, като владее същия от 2003 год. непрекъснато и необезпокоявано, като е придобил имота от майка си Ц.Ш., а тя от своя страна е била негов собственик по силата на покупко-продажба от баща си А.Ш. през 1966 год. Твърди, че имотът винаги е бил в едни и същи граници и с площта, с която ответникът го владее понастоящем. Ищецът владее двуетажната жилищна сграда в съседния парцел, като имотът на ищеца е изцяло застроен; от североизточната страна постройката му граничи с незастроената част от собственото на ответника дворно място и на една част от границата между двата имота имало дувар, който ищецът разрушил, а на границата между имотите поставил мрежа, която не е закрепена трайно към земята с цел да може да влиза в двора на ответника и да обслужва климатика си, чието външно тяло е закрепено на външната стена на сградата. Сочи, че с н.а. № 138, том II, рег. № 1993, дело № 265 от 2019 ищецът е закупил имот с площ 43 кв.м., съставляващ имот пл. № 2443, утвърден със заповед № 558/1990 год., т.е. същият не притежава твърдяната 2 площ от 71 кв.м., поради което твърдението за допусната грешка в плана е несъстоятелно. В случай, че съдът приеме наличието на твърдяната грешка, прави възражение за придобиване по давност на спорната площ от 28 кв.м. с твърдението, че както той, така и неговите праводатели са владяли и владеят тази площ непрекъснато е необезпокоявано в продължение на повече от 50 години. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

С н.а. № 138, дело № 265/2019 год. на нотариус с район на действие РС-И. С. Г.ева Г. е продала на Г. И. Л. поземлен имот с площ по скица 43 кв.м., а съгласно документ за собственост – с площ 71 кв.м., съставляващ имот пл. № 2443 в кв. 191 по плана на гр. И., утвърден със заповед № 558/1990 год., частично идентичен с парцел ХIII-18 в кв. 29а по плана от 1954 год., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. При съставянето на акта е представен н.а. № 88, том I, дело № 172/1954 год. по описа на ИРС, с който Г. С.К. е закупил дюкян с къща на два етажа със застроено и незастроено място от 71 кв.м., при неуредени регулационни сметки, съставляващ парцел XIII-18 в кв. 29а по плана на гр. И.. Правото си на собственост продавачите при сделката са установили с крепостен акт № 49/11.07.1905 год.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 1839/21.07.2020 год. на община И. Г.

С.К. е починал на 06.03.2006 год. и е оставил като наследник С. Г.ева Г. – дъщеря.

С н.а. № 86, дело № 326/2013 год. на ИРС Б. П. П. е признат за собственик на поземлен имот – дворно място с площ 191 кв.м., съставляващо имот пл. № 937 в кв. 191 по плана на гр. И. от 1990 год., частично идентичен със стар парцел IX-1212,1213,1214 в кв. 54 по плана на гр. И., действащ към 1966 год., по документ за собственост, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и всички трайно прикрепени към имота подобрения. При съставянето на акта собственикът се е легитимирал с н.а. № 51, дело № 472/1966 год. на ИРС, с който Ц.Ш. е закупила дворно място с площ 191 кв.м., находящо се в гр. И. и включено в парцел IX в кв. 54 по плана на града, заедно с построената в имот 1213 двуетажна жилищна сграда. Видно от удостоверение за наследници от 07.03.2003 год. Ц.Ш. е починала на 28.02.2003 год. и е оставила като наследник по закон ответника Б. П. П. – неин син.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Христо Чемширов от 01.07.2021 год., приета в първоинстанционното производство, процесният поземлен имот представлява част от парцел XIII-18 в кв. 29а по предходния план на града от 1911 год., показан на скица на л. 23 по делото с площ от 71 кв.м. Същият е образуван от имот пл. № 18, който е бил с площ 40,50 кв.м., като от него по силата на плана са придадени 11 кв.м. за образуването на парцел XII-19 /съгласно уточнението на вещото лице, направено в о.с.з. на 15.07.2021 год./, а към него са придадени 41,50 кв.м. от имот пл. № 17, като в случай, че регулацията е била приложена парцел XIII-18 в кв. 29а би имал площ от 71 кв.м.

Според вещото лице реално регулацията не е имало начин да бъде приложена, тъй като съседните парцели са били изцяло застроени и не е имало свободна за придаване незастроена площ към 1954 год. /когато с н.а. № 88/13.04.1954 год. Г. С.К. е закупил дюкян с къща на два етажа – застроено и незастроено място от 71 кв.м./. Според вещото лице поради 3 неприлагане на регулацията от 1911 год. в последвалите кадастрални планове 1977 – 1990 год. е запазена конфигурацията на имоти 17, 18 и 19 от стария план, като и към настоящия момент имот пл. № 2443 е с площ 43 кв.м. Заключението не е придружено със скица.

С определение от 31.03.3022 год. въззивният съд е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца да конкретизира точното местоположение, граници и съседи на площта от 28 кв.м. /“малко дворче откъм парцел с пл. № 937“/, за която се твърди, че погрешно е заснета в кадастралната основа на плана от 1990 год.

С уточняваща молба от 11.10.2022 год. във въззивното производство /л. 69 по делото/, както и устно в о.с.з. на 12.10.2022 год. ищецът чрез адв. С. е конкретизирал, че предмет на претенцията е площта от 22,50 кв.м., показана на скицата към допълнителното заключение на в.л. Г. от 27.09.2022 год., заключена между букви А-Б-В-Ж-Е-Д-А.

Според показанията на св. Л. – съсед на ищеца по делото, в къщата в процесното дворно място са живели бабата и дядото на ищеца, както и майка му, а Г. живее там повече от 10 години. Имотът представлява двуетажна къща, като в момента същата няма двор. В съседство с имота на ищеца има къща с двор от едната страна, която е необитаема, както и къща без двор, която е обитаема. Ищецът се срещал с ответника Б. П., за да поиска съгласие за премахването на оградата на имота му откъм необитаемата къща с двора с цел да се направи ремонт на къщата на Г.. Ответникът се съгласил да се махне тухлената ограда и се разбрали после да се сложи нова. Новата ограда с мрежа била сложена през 2020 год. на същото място, където се намирала тухлената ограда. Свидетелят не е виждал ответника след премахването на оградата. Съседният имот и понастоящем е необитаем. Според свидетеля имотът на ищеца имал двор, като съборената ограда се намирала на разстояние около 1 м. от къщата на Г.. Трите съседни къщи имат общ двор с обща ограда. Средната къща е на Г..

Дворът в момента е занемарен, а преди това го стопанисвала М.С.

Съгласно показанията на св. К. от десет години ищецът живее в процесния имот, представляващ къща на два етажа, без двор. Къщите в съседство са: от едната страна – необитаема къща с двор, а от другата страна – къща без двор. Трите къщи са залепени една за друга и с общ двор, ограден от всички страни, като граничи с улица. Свидетелят помагал на ищеца да направи ремонт на фасадата на къщата си, при което се наложило да влязат в съседния двор. Същият не се поддържал, като преди години идвала жена да сади цветя. Г. придобил къщата преди няколко години, но и преди това живял в имота, а преди него – родителите и дядо му са я обитавали. Свидетелят е виждал документите, с който Г. е закупил имота - къща с двор и го попитал къде е дворът. Оградата между имотите на страните била висока около 1,50 м. и дълга 2 метра. Оградата препятства достъпа на ищеца до двора. Към настоящия момент съществува оградата от телена мрежа между двата имота, направена на мястото на старата ограда. Оградата препятства възможността Г. да ползва двора. Същият е влизал в този двор само по повод ремонта на фасадата.

В показанията си св. М.С.твърди, че познава съседните имоти на страните по делото, като между тях имало ограда – тухлена стена. Къщата на Г. е залепена между две други къщи, а къщата на Б. е с двор в съседство. Свидетелката имала магазин за обувки в 4 помещение в къщата на П., като имотът на ответника имал вход от главната улица, а след преминаване на помещението се излизало на двора. Впоследствие задният вход бил зазидан.