Решение № 81 от 16.03.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Карлово, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320100663 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Б.Н.П.П.П.Ф.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 1356/2020 г. по описа на Районен съд К., на „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 1356/2020 по описа на Районен съд - Карлово заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № ********* в общ размер на 802.83 лева, от които 538.92 лева - главница по договора за кредит, 84.00 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2017г. до 20.03.2018 г., 179.91 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за 20.05.2017 г. до 16.10.2020г, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Вземането на ищеца се основавало на договор за кредит № *********, сключен на 20.03.2017 г. между „Б.Н.П.П.П.Ф.“ като кредитор и ИЛ. СЛ. П. като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от 1 сключване на договора до 20.03.2018 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните погасителни вноски всяка в размер на 51.91 лева.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. На основание на чл.

2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 51.91 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли, за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. ИЛ. СЛ.

П. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.04.2017 година, към която дата са били заплатени 0 броя погасителни вноски. На основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна 2 вноска, която в настоящия случай била 20.05.2017, от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 17.10.2017 г.

Предвид изложеното кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Карлово за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № ********* както следва: 538.92 лева - главница;

84.00 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.03.2018 година; 179.91 лева - мораторна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 16.10.2020 г. и законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Със съобщение по ч. гр. д. № 1356/2020 г. по описа на Районен съд - Карлово „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. е уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 1356/2020 г. заповед вземане, което обуславя правния интерес на „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. от предявяване на настоящата искова претенция.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ИЛ. СЛ. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: град К., област П., ул. „И.Р.“ *** дължи на Б.Н.П.П.П.Ф. С.А., П. рег. № ********, чрез Б.Н.П.П.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., ЖК М. 4, Б.П. С., ***, със з.п.: Д.Д., пълномощник – юрк.

Ц.Х.С.: сумата 538.92 лева (петстотин тридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща главница, дължима по договор потребителски кредит; сумата 84.00 лева (осемдесет и четири лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2017 г. до 20.03.2018 г.; сумата 179.91 лева (сто седемдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.05.2017 г. до 16.10.2020 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 27.10.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед № 260163 от 19.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1356/2020 г. по описа на КрлРС.

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност предявява осъдителен иск за същото вземане.

Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът И.В.Ч. чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска.

Договор за потребителски кредит ********* между Б.Н.П.П.П.Ф.

ЕАД - кредитор и ИЛ. СЛ. П. - кредитополучател бил сключен на 20.03.2017 г.

3 в с. Р., П.ска област. При сключване на договора кредиторът действал чрез ЕТ „М Т.“ гр. К., представляващ упълномощен търговски партньор. По силата на договора бил приет погасителен план с определени падежни дати на месечни погасителни вноски в размер на 51.91 лева, като първа падежна дата била 20.04.2017 г. и последна такава на 20.03.2018 г. Според извлечение от кредит ******** по кредита нямало получени плащания. Съгласно чл. 3 от договора при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки това кредиторът изпратил покана на длъжника с дата 17.10.2017 г. Към тази дата не били настъпили всички падежни дати на месечните погасителни вноски и поканата имала за цел да уведоми длъжника, че всички вземания по предоставения кредит са обявени за предсрочно изискуеми, включително и тези, за които не е настъпил падеж. Нямало представени доказателства поканата да е връчена на длъжника, поради което предсрочната изискуемост за месечните вноски, чиито падеж не бил настъпил към онзи момент, не възникнала. Безспорно било, че към датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК настъпила падежната дата на всяка една определена с погасителния план месечна вноска и същите били изискуеми, без да е необходимо да се обявява предсрочна такава. Счита обаче, доколкото всяка месечна вноска съставлява отделно самостоятелно плащане, с определен падеж то като периодично плащане се погасява с три годишна погасителна давност, която към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК била изтекла за всички месечни вноски, чиято изискуемост е настъпила преди октомври 2017 г., а именно за месечни вноски в периода от 20.04.2017 г. до 20.09.2017 г., всяка в размер на по 51.91 лева, или общо в размер на 311.46 лева. До подаване на исковата молба през октомври 2020 г. тези вноски се погасили по давност, а ведно с тях били погасени и произтичащите от тях вземания от лихви, такси и други разноски.Съгласно ТР №3/2012 г., ОСГТК на ВКС, тази категория плащания следвало да са свързани с вземания подобни на наемите и лихвите, както да отговарят на изведените в решението критерии. На първо място, за да попадне в приложното поле на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД плащането следвало да е периодично, като според ВКС такова било плащането, което не е еднократно, свързано е със задължение за трайно и повтарящо се изпълнение. На следващо място, множеството престации, предмет на задължението, следвало да имат един и същ правопораждащ юридически факт, като падежът им настъпвал периодично, през предварително определени и известни на страните интервали от време. Важна характеристика на посочените плащания, според ВКС била, че изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно. С оглед това, вземанията за главница отговаряли и на изведеното от ВКС изискване изискуемостта на всяко от вземанията да настъпва поотделно - в общия случай, с настъпването на договорения в съответствие с погасителния план срок. Във връзка с изложеното прави възражение за изтекла погасителна давност за месечните вноски, които били с настъпил падеж преди 27.10.2017г.

По предявения осъдителен иск: Доводите, изложени за липсата на основание да се признае за съществуващо вземането в пълния му размер били валидни и по отношение на иска за осъждане на ответника да заплати сумите в пълния 4 им размер. В тази връзка моли съда да отхвърли предявения осъдителен иск за вземанията, произтичащи от месечни погасителни вноски, за които е изтекла предвидената в закона три годишна погасителна давност.