Определение № 1131 от 04.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 30.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601424 по описа за 2023 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения А. А. П. срещу определение № 592 от 10.11.2023г. на Окръжен съд –Враца, постановено по ЧНД 765/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години, наложено му по ЧНД №663/2018г. на Окръжен съд – София, за престъпления по чл.199 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.198 ал.3 вр. ал.1 и чл.128 ал.2 пр.2 от НК и по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК с остатък 7 /седем/ месеца и 3 /три/ дни.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение. Изтъкват се доводи за наличие на предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, като се акцентира на здравословното състояние на осъдения, който имал болни бъбреци, заради което се лекувал във външна за пенитенциарното заведение болница.

В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена, за да продължи лечението си.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 10.11.2023г. на Окръжен съд –Враца, постановено по ЧНД 765/23г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на 1 остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години, наложено му по ЧНД №663/2018г. на Окръжен съд – София, за престъпления по чл.199 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.198 ал.3 вр. ал.1 и чл.128 ал.2 пр.2 от НК и по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК с остатък 7 /седем/ месеца и 3 /три/ дни.

Това наказание му е наложено по ЧНД №663/2018г. на ОС гр. София в производство по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК при групиране нан наказанията по присъди по НОХД №642/2016г. на СОС за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.198 ал.3 вр. ал.1 и чл.128 ал.2 пр.2 от НК и НОХД №197/2016г. на РС –Елин Пелин за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК с остатък 7 /седем/ месеца и 3 /три/ дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

Понастоящем лишеният от свобода А. А. П. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на осем години при първоначално определен строг режим.

От материалите по делото се установява, че осъденият е започнал да търпи наказанието 8 години лишаване от свобода на 28.03.2018г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд e изтърпял фактически 7/седем/ години, 4/четири / месеца и 27/двадесет и седем/ дни, от предварителен арест 11/единадесет/ месеца и 28/двадесет и осем/ дни, от работа работа 9 /девет / месеца и 17/седемнадесет / дни или общо 7 /седем/ години, 4/четири / месеца и 27 /двадесет и седем / дни изтърпяно наказание.

Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 7/седем/ месеца и 3/три /дни.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения П. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на 2 основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишения от свобода А. П. е видно, че към момента рискът от рецидив на правонарушителя е във високи стойности – повишен е на 97 точки, като при постъпването му е бил 81 точки, впоследствие 89 точки, съответно 93 точки, т.е въпреки проведената корекционна дейност е налице завишаване на риска. Останалите рискове – към обществото и рискът от вреди за затворническата администрация все още са в средните нива и не са преодолени, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият е полагал доброволен труд като огняр, строител и градинар, включен е в учебната дейност за 2023/2024г. , преминал е през множество групови програми, участвал е в няколко клуба по интереси и турнири по футбол и шахмат, но въпреки това не е изградил силна мотивация за позитивна промяна. Същият не е самокритичен към плана за изпълнение на наказанието, отказал е да се запознае с препланиране на присъдата, отчетени са прояви на импулсивно, агресивно поведение, заради множество дисциплинарни наказания е бил спрян от работа. Не могат да бъдат игнорирани данните от изготвения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.***, от който е видно, че осъденият е многократно наказван – последно със Заповеди № 3317/23.10.23г. и №3318/23.10.2023г. относими за периода, в който се изтърпява настоящото наказание предмет на разглеждане. Според писмените доказателства дисциплинарните нарушения са свързани с притежание на забранени вещи и обидно отношение към служител от НОС, от които правилно първостепенният съд е направил изводи, че осъденият не спазва вътрешните правила и ограничения в мястото на лишаване от свобода, процесът на поправяне е започнал, но корекционната работа с осъдения не е приключила.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на жалбоподателя, че този процес е завършил няма как да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения П. не са убедителни, за да се приеме, че същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи.

Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитата.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието 3 и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, който е сравнително висок, към обществото, който е в средните нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения П..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване.

Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани множеството обстоятелства за системни нарушения, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Относно здравословното състояние на осъдения П., на което същият се позовава, за да бъде само на това основание уважено искането му за условно предсрочно освобождаване въззивната инстанция го намира за неоснователно, доколкото законът изисква да се направи комплексна оценка на поведението на жалбоподателя съгласно чл.439а от НПК. Съпоставимо с останалите гореизложени обстоятелства от поведението на лишеният от свобода, няма как към настоящият момент искането за условно предсрочно освобождаване да бъде уважено. Осъденият П. е бил лекувано съобразно заявените оплаквания, както в болнично заведение, така и медикаментозно съобразно разпоредбите на ЗИНЗС, което е било отчетено от администрацията на затвора.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения П. обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 592 от 10.11.2023г. на Окръжен съд – Враца, постановено по ЧНД 765/23г., с което съдът е оставил без уважение 4 молбата на лишения от свобода А. А. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5