Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1568 от 14.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1112/2024
Вид
Определение № 1568
Подписан
14.06.2024
В сила
14.06.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1568 гр. Пловдив, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501112 по описа за 2024 година

Обжалвано е определение №239/28.02.2024г. по гр.д.№2076/2023г. по описа на РС-Карлово,I гр.с-в,с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.Недоволен е останал ищецът и моли определението да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил отговор на частната жалба,с който ответника по жалбата счита определението на съда за правилно и законосъобразно и моли да потвърди същото.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред КРС е била депозирана искова молба,която е с правно основание чл.124 от ГПК и се иска установяване на отрицателен факт,че не се дължи сумата по заповедното производство,за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист.

Заповедта за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е била издадена по заповедно производство пред РС-Карлово,като с разпореждане №41/13.01.2021г. РСКарлово е уважил заявлението на взискателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и е разпоредил длъжника А. Я. И. да заплати сумата в размер на 419,70лв. главница по договор за кредит,сумата 37,71лв.,представляваща договорна лихва върху главницата за периода 05.04.2019г.-04.10.2019г.,сумата 260,70лв.,представляваща неустойка за изпълнение на задължение,сумата 45,21лв.,представляваща законна лихва върху главницата за периода 05.10.2019г.-22.12.2020г.,както и разноски за заповедното производство.Това разпореждане е било получено лично от длъжника на 20.02.2021г. и в 1 срока не е постъпило възражение от същата.От страна на взискателя е било заведено изпълнително дело при ЧСИ П.Николова с район на действие ПОС.Едва на 21.11.2023г. жалбоподателя е завел искова молба с правно основание чл.124 от ГПК,но производството по делото е било прекратено поради недопустимост на иска.

Частната жалба е подадена в срок от легитимна страна и е допустима,но разгледана по същество се явява неоснователна поради следното:

Разпореждането по заповедното производство,след неговото стабилизиране поражда сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по отношение на заявеното от взискателя.За длъжника е предвиден ред за оспорване на вземането по заповедното производство чрез възражение по реда на чл.414 от ГПК относно недължимост на вземането,когато за взискателя се поражда основанието за завеждане на установителен иск за установяване на вземането или по реда на чл.423 от ГПК чрез възражение пред въззивния съд.Освен това същия е могъл да заведе иск по реда на чл.439 от ГПК за установяване недължимостта на вземането след изтичане срока за подаване на възражение.Но длъжника в настоящото производство не попада в нито една от посочените хипотези,тъй като същата е получила лично съобщението за дължимостта на посочените суми,за които е издадена заповедта за изпълнение и е образувано изпълнителното дело.Тъй като са пропуснати всички законови срокове от страна на длъжника,то и възможността за предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл.124,ал.1 от ГПК се явява недопустима за воденето на такъв иск,поради което правилно районния съд е прекратил производството по делото.Ето защо определението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на ответника по частната жалба в размер на 350лв. за юрисконсултско възнаграждение,но настоящата инстанция намира,че с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да присъди разноски в размер на 100лв.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №239/28.02.2024г. по гр.д.№2076/2023г. по описа на РС-Карлово,I с-в,с което е прекратено производството по делото.

ОСЪЖДА А. Я. И. с ЕГН-********** от гр.К.ул.“Х. А.“ №... да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД направените от него разноски пред настоящата инстанция в разммер на 100лв./сто лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3