Решение № 378 от 10.04.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. П., 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220101380 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от П. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Х., кв. „М.“, ***, действащ чрез пълномощника си адвокат В. Л. от АК Х., със съдебен адрес: гр. Х., ***, офис 20, ет.4, против Р. М.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., пл. „Б.“, № 7. обл. П., като моли съда да постанови решение, по силата на което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето М. П. П., ЕГН ********** на ищеца; местоживеенето на детето да бъде при бащата, да бъде определен режим на лични отношения с майката както следва: първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден; През останалото време със съгласието и знанието на бащата, когато има възможност последната. На коледните празници /24-26 декември/, всяка нечетна година от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, новогодишните празници /31 декември - 01 януари/ и на рождения ден/03.10./, през всяка четна година от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, със задължение да връща детето на бащата след изтичане на определеното време. По време на великденските празници, както следва: всяка четна година в дните от велики понеделник до велики четвъртък при майката; за осъждане на майката да заплаща в полза на детето чрез неговия баща ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от датата на подаване на влизане в сила на решението, с падеж 30-то число на съответния месец, за които се дължи издръжка, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Претендира разноски.

В сезиралата съда молба ищецът твърди, че страните от началото на 2019 г. до края на месец април 2022 г. са живели във фактическо съпружеско съжителство в жилище с адрес: гр. Х., кв. „М.“, ***, собственост на ищеца. От съжителстването си имат родено дете /момиче/ М. П. П., ЕГН **********, родена на 03.10.2019г. в гр. Х..

Посочва, че поради несходство в характерите и различните виждания за живота, на 23.04.2022 г., страните окончателно прекратяват съжителстването си и се разделят, като 1 ответницата Р. М. Д. напуска жилището, където са били заедно с ищеца П. Т. П., взема малолетното си дете М. П. П. и се прибира да живее при своята майка, баба на детето по м.л. в гр. С. на адрес: пл. „Б.“. Ищецът продължил да живее в жилището в гр. Х.. След раздялата, родителите не поддържат никаква връзка и взаимоотношения по между си.

Сочи, че към момента на предявяване на иска, малолетното дете М. П. П. е на две години и седем месеца и преди раздялата на страните е посещавала детска градина и е имала личен детски лекар.

Ищецът твърди, че ответницата не притежава необходимия родителски капацитет и не е в състояние да полага адекватни грижи за малолетната си дъщеря, каквито пълноценни грижи се изисквали за дете на такава ниска възраст. Условията в момента, при които се отглеждало детето били незадоволителни и вредели на здравето му. Ответницата, страдала от заболяване „психична депресия“ от доста време. Лекувала се е при д-р М. в гр. Х. и в случая заболяването било пречка за ответницата да отглежда пълноценно детето си. Също не работила и изцяло разчитала на помощ от своята майка - баба на детето по майчина линия.

Посочва, че преди детето да бъде взето от майката се отглеждало в жилището собственост на ищеца, където условията за отглеждане били много добри. Детето било свикнало с обстановката, било обгрижвано добре, в любов и внимание, давали му са необходимите средства, посещавало е детска ясла в гр. Х. и е имало личен детски лекар.

Възможностите на бащата за отглеждането му било много по-добри, с оглед добрите му доходи поради постоянна, добре заплатена и сигурна работа. Бащата имал добри условия на отглеждане на детето, в жилището. Можел да разчита на помощта на майка си, с която детето имало изградена силна емоционална връзка.

Твърди се, че ищецът има необходимия родителски капацитет да осигури грижа за детето си. Същият е трудово ангажиран, има осигурено жилище, където е организирал добри условия за отглеждане на детето и може да разчита на подкрепата на своята майка, близки и приятели.

Посочва какъв режим на лични отношения следва да се определи на майката, както и че размерът на дължимата издръжка следва да е 180 лева. Според ищецът, тази издръжка съответствала на нуждите на детето и заедно с грижите за отглеждането и възпитанието от бащата и даваната от майката издръжка ще позволи да се създадат условия за правилното и пълноценно отглеждане, обучение и възпитание на детето. От друга страна така посочения размер на издръжка за ответницата ще е съобразен с нейните възможности, още повече, че задължението й да дава издръжка на непълнолетното си дете е абсолютно.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Р. М. Д. депозира отговор на искова молба, с които оспорва наведените фактически твърдения.

Твърди, че ответницата е напуснала жилището на ищеца на 23.04.2022 г., като е била изведена от полицията заедно с детето и настанена в хотел Ретро гр.Х., поради осъществено психическо и физическо насилие от страна на ищеца и неговата майка М. С., които и нанесли побой придружен с обиди и заплахи в присъствието на детето. Сочи, че съгласно Определение №658/29.04.2022г. по гр. дело №1013/2022г. по описа на Районен съд- Х. е издадена Заповед за незабавна защита №7 от 29.04.2022г., с която на осн. чл.5, ал.1, т.1 и т.З от ЗЗДН ищецът и майка му са задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо ответницата и детето, както и да приближават ищцата на разстояние не помалко от 50 метра. Излага твърдения, че горното не представлявал едностранен акт на домашно насилие, а бил втори такъв. Сочи, че на 08.04.2022 г., след поредния скандал Р. Д. била отново малтретирана от ищеца и неговата майка. Тогава тя за първи път потърсила защита, като се срещнала с кварталния инспектор на ул. „П." град Х. Георги Костадинов.

Той е насочил и завел лично в Центъра за помощ на пострадали от домашно насилие в град Х.. От там предложили на Р. Д. да бъде настанена заедно с детето в защитено жилище, но тя 2 отказала тъй като се страхувала от ищеца и неговата майка. През последните две години, ответницата била подложена на системен психически и физически тормоз от тяхна страна.

Те постепенно ограничили всички нейни контакти с близки и приятели. Търпяла това тяхно поведение заради детето, защото искала то да има семейство. Надявала се, че баща му и баба му ще се вразумят и променят, но отношението им с времето се влошавало още повече, а от няколко месеца положението станало нетърпимо. Всички тези инциденти се случвали в присъствието на двегодишното им дете М., която след скандалите и побоищата ставала неспокойна и плачела с часове, като трудно заспивала и не се отделяла от майка си.

Сочи, че не е ограничавал контактите на бащата с детето.

Твърди, че след раздялата е създала отлични хигиенно- битови условия, за отглеждането и развитието на детето. Живеела с него в наследствено жилище, находящо се в град С., пл. „Б." №7, заедно с майката си- С. Д., която активно участвала и помагала при отглеждането на детето. Взаимоотношенията между членовете на домакинството били нормални, липсвали скандали, като детето се чувствало добре и се адаптирало сравнително бързо. Детето имало избран личен лекар, както и било записано в детска градина „П. г." в град С.. Посочва, че Р. Д. има висше икономическо образование и към момента заема длъжността „Счетоводител оперативен" в търговско дружество АСО- КС ООД с ЕИК112612141, на осем часов работен ден и получава основно месечно възнаграждение в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева.

Посочва, че ищецът П. П. действително работи като търговски представител на строителни материали в дружество „В.“ ЕООД, но работното му място не било в град Х..

Със служебен автомобил пътувал и обикалял всички големи строителни хипермаркети на територията на южна Б., с цел да поддържа контакти с търговските обекти по места и да следи дистрибуцията на фирмените продукти в обектите, като излизал рано сутрин и се прибира късно вечер. Смята, че ищецът не получавал трудово възнаграждение само от 950 лева, а към него получавал и допълнителни добавки и така получавал около 2000 (две хиляди) лева на месец.

По отношение на твърдението, че ответницата страдала от „психична депресия“ заявява, че изпаднала в следродилна/постродилна депресия и това наложило консултация с доктор Л. М. от град Х. (психотерапевт и психиатър) След проведената терапия, ответницата се възстановила бързо и продължила да полага грижи за новородената М.. Посочва, че вследствие на осъществения психическия и физически тормоз от ищеца и неговата майка с времето, ответницата станала тревожна, неспокойна, депресивна и започнала да получава паник атаки. През м. март 2022 г. тя се консултирала с клиничен психолог.

Твърди, че само ответницата е полагала непосредствени грижи за отглеждането на детето. Имали изградена силна емоционална връзка. Ищецът не проявявал никаква заинтересованост, уважение и морална ангажираност към ответницата и детето.

Излага твърдения, че по време на болничен престой на детето, бащата се бил дезинтересирал от него. Също всички разходи за лечението му била заплатено от ответницата.

Предявява претенции за предоставяне на родителските права по отношение на детето на нея, където да бъде определено и неговото местоживеене; осъждане на бащата да заплаща в полза на детето чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 500 лева; определяне на бащата на режим на лични отношения с детето /изрично е посочен в т.н.

‚насрещен иск“/.

Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. С. не изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.

В хода по същество П. Т. П., лично и чрез процесуалния си представител адвокат Л., молят за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Депозира 3 писмена защита.

В открито съдебно заседание ответникът Р. М. Д., лично и чрез пълномощника си адвокат П. – Г., молят съда да отхвърли претенцията на ищеца и да уважи техните претенции. Депозира писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на детето М. П. П., родена на 03.10.2019 г., което се установява и от приложеното на л.6 от делото удостовеР.е за раждане.

Установява се, че ищецът е в трудови правоотношения с дружеството „В.“ ЕООД, на длъжност „Търговски представител“, с основно месечно възнаграждение в размер на 945 лева – трудов договор № 300/04.03.2022 г..

От трудов договор №150/31.05.2022 г. се установява, че майката Р. Д. заема длъжността „счетоводен оперативен“ при „Асо-кс“ ООД, с основно месечно възнаграждение в размер на 1200 лева.

Видно от представената служебна бележка изх. № 90/23.05.2022 г. е, че детето посещава ДГ „П. г.“ гр. С..

Приложени са медицински документи, касаещи здравословното състояние на детето М. П. и фискални бонове за сторени.разходи.

От приложеното определение № 658/29.04.2022 г. и заповед за незабавна защита № 7 по същото гр.д. се установява, че на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН П. Т. П. и М. Н. С., са задължение да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо Р. М. Д. и М. П. П., за срок до окончателното приключване на производството по гражданско дело № 1013 по описа за 2022 г. на Районен съд - Х. с издаването на заповед за защита или на отказ. На основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН е забранено на П. Т. П. и М. Н. С. да приближават Р. М. Д., както и жилището, което обитава на адрес: гр. С., обл.П., пл. „Б.“ № 7, местоработата й и местата и за социални контакти и отдих, на разстояние не по-малко от 50 /петдесет/ метра за срок до окончателното приключване на производството по гражданско дело № 1013 по описа за 2022 г. на Районен съд - Х. с издаването на заповед за защита или на отказ.