Решение № 2766 от 07.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2766 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100509331 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца И. А. Д. срещу решение № 2887 от 19.02.2024 г., постановено по гр. дело № 16880/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Б.

А. Б. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесени на ищеца обиди и клевети в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез профила на ответника Б. - htttps://www/facebook.com/bogomilbonev.

Във въззивната жалба на ищеца са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че съдът e oпределил твърде нисък размер на дължимото обезщетение съобразно доказаните неимуществени вреди, в нарушение на принципа за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в цялост.

Въззиваемият-ответник Б. А. Б. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да бъде потвърдено.

1

По делото е постъпила и въззивна жалба от ответника Б. А. Б. срещу решение № 2887 от 19.02.2024 г., постановено по гр. дело № 16880/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта, с която е уважен предявеният от И. А. Д. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нанесени на ищеца обиди и клевети в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез профила на ответника Б. - htttps://www/facebook.com/bogomilbonev, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба на ответника са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че от събраните по делото доказателства не се установявало твърдяното неправомерно поведение на ответника, нито претърпени от ищеца неимуществени вреди в причинна връзка с него.

Въззивникът-ответник оспорва приложените към исковата молба констативни протоколи, които нямали характер на официални документи, както и събраните гласни доказателства предвид заинтересоваността на свидетеля. Счита, че изразът „Той се има за мъж“ не е обиден, тъй като отговаря на обективната действителност. Намира, че дори да бъдат доказани, описаните изявления в по-голямата си част са насочени към вестника, а не към личността на ищеца, представляват оценъчни съждения, като същевременно не се установявало публикациите да са достигнали до широк кръг от хора. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск в цялост.

Въззиваемият-ищец И. А. Д. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивните жалби 2 следва да се отбележи и следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и протИ.правно поведение на ответника, изразяващо се в описаните обиди и клевети, съдържащи се публикации в социалната мрежа „Фейсбук“, качени на профила на ответника Б. - htttps://www/facebook.com/bogomilbonev. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. верността на изказаните твърдения.

Между страните не се спори, че ищецът И. А. Д. е управител на „Филтър Медиа Груп“ ООД, издател на вестник „Филтър“, като към исковата молба са приложени констативни протоколи от 04.02.2022 г. и от 15.02.2022 г., изготвени от Г.К.Р., които съдържат удостоверяване на публикации от същия ден на интернет страницата https://www/facebook.com/bogomilbonev, както и на интернет страниците на четири електронни медии. Същите са оспорени от ответника, като въззивният съд споделя доводите на първоинстанционния съд, че тези документи не се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, официален е документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, като същият съставлява доказателство за извършените от автора изявления, както и за извършените от него и пред него действия. По делото не се установява каква длъжност изпълнява съставителят на констативните протоколи Г.К.Р., респ. дали същият упражнява удостоверителна функция, като е видно, че протоколите не са съставени по правилата на нотариалните производства (чл. 589 и сл. ГПК). В този смисъл, те не обвързват съда с доказателствена сила относно съдържащите се в тях обстоятелства и при наличие на оспорване от насрещната страна не доказват сами по себе си публикуването на описаните изявления на Фейсбук профила на ответника.

Същевременно, при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че част от описаните в исковата молба изявления действително са били публикувани на профила на Б. Б. в социалната медия. На първо място, от приложения към отговора на исковата молба констативен протокол от 20.06.2023 г., изготвен от нотариус С.К. и съставляващ официален документ с материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, е видно, че на 04.02.2022 г. на профила на И. Д. е публикувана снимка от публикация на профила на Б. Б., касаеща вестник „Филтър“. Разпитаният свидетел П.Х.В.-Б. потвърждава, че през месец февруари 2022 г. е видяла публикация във Фейсбук профила на Б. Б., на която е била качена снимка на И. Д., когото авторът е нарекъл „глупак“ и е заявил „вижте го съпруга на К.П., взима пари от мутрите“. Във връзка с възраженията във въззивната жалба на ответника следва да се отбележи, че заинтересоваността на свидетеля се преценява на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, като в случая не се установява протИ.речие в показанията на свидетеля В.Б., които да обосноват тяхната евентуална недостоверност с оглед близките й приятелски отношения с ищеца по делото. Същевременно, предвид характера на процесния деликт и на 3 претърпените неимуществени вреди, които касаят работата на ищеца като главен редактор във вестник „Филтър“, житейски логично е най-запознати с описаните публикации да са други служители на медията, в частност заместник главният редактор, който е и близък приятел на ищеца, срещали са се ежедневно и е наясно с преживяванията на лицето, свързани с процесните действия на ответника. В този смисъл, наличието на приятелски отношения между свидетеля и ищеца не обосновава само по себе си основание за дискредитиране на събраните гласни доказателства, още повече, че същите се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

Съдържанието на процесната публикация се установява частично и от приложеното по делото писмо от 31.01.2024 г. от трето лице– електронна медия, чийто управител заявява, че са копирали без редакторска намеса статия от Фейсбук профила на Б. Б. с линк https://www/facebook.com/bogomilbonev. На сайта на SvobodnoSlovo.eu е преписана статия със заглавие „Нов парцал на пазара – „Филтър““, в която ищецът, индивидуализиран като мъжа на П., е наречен „жълт журналист“ с твърдения, че е „получил 1,8 млн. от Боко“. С оглед на изложеното несъмнено се установява, че посочените изявления, адресирани към ищеца И. Д. – „глупак“, „взима пари от мутрите“, „жълт журналист“, „получил 1,8 млн. от Боко“, са били публикувани от ответника на неговия Фейсбук профил. Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника следва да се отбележи, че възраженията срещу авторството на изявленията са бланкетни, като Б. Б. не оспорва принадлежността на профила в социалната медия с посочения линк, нито твърди същият да е използван от трето лице или неправомерно да му е бил отнет. Следователно, при липса на проведено насрещно доказване и при съвкупната преценка на събрания доказателствен материал следва да се приеме, че в посочената част изявленията действително са били публикувани от ответника на посочената дата 04.02.2022 г., същите изхождат именно от Б. Б. и са адресирани срещу И.

Д. и редактирания от него вестник „Филтър“.

Настоящият въззивен състав намира за несъмнено, че посочените изявления са обидни и позорящи и следователно представляват протИ.правно поведение. Това обстоятелство е видно от тяхното съдържание, което се изразява в унизителни за честта и достойнството на ищеца изказвания, определящи го като ниско интелигентен, лекомислен и неразумен човек – „глупак“. Определянето на ищеца като „жълт журналист“ също е обективно годно да накърни достойнството му, тъй като го свързва с таблоидната журналистика, характеризираща се със сензационност и липса на достоверност на поднасяната информация, т.е. с определена прослойка от професионалната гилдия, която е възприемана негативно от широката общественост. Изказванията, насочени към И. Д., че „взима пари от мутрите“ и заедно със съпругата си П. са „получили 1,8 млн. от Боко“, несъмнено навеждат твърдения за извършено позорно поведение – контакти с лица от престъпния свят, както и получаване на парични средства на значителна стойност с внушения, че целта им е платена журналистика в полза на определени политически кръгове. Във връзка с доводите в жалбата на ответника следва да се отбележи, че описаните изказвания не са просто оценъчни 4 съждения, които изразяват критика и отрицателно мнение на автора към ищеца, а са обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, тъй като представляват лично унизяващо отнасяне към някого и са от естество да накърнят доброто име на лицето в обществото.

С оглед на изложеното, по делото несъмнено се установява, че описаните изрази представляват протИ.правно поведение, което обективно причинява на адресата неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания и психически стрес. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, че деянието е било извършено от ответника виновно, т.е. по делото се установяват пълно и главно всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – виновно протИ.правно поведение на ответника, в причинна връзка с което са причинени неимуществени вреди на ищеца, поради което последният има право на парично обезщетение от делинквента.