Решение № 11713 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11713 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110104024 по описа за 2026 година

Производство е образувано по искова молба на М. И.

Д., ЕГН **********, с адрес:

*********************************, срещу *******************, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:

**************************************************, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че М. И. Д. не дължи на ******************* сумите по изпълнителен лист, издаден на 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС, които са, както следва: сумата от 18 072,40 лв., представляваща 1 главница по Договор за кредит от 22.07.2008г., сключен с **************, сумата от 15 098,36 лв. – лихви, както и сумата от 1 327,70 лв. за разноски, които вземания са прехвърлени на ******************* с договор за прехвърляне на вземания, поради изтекла погасителна давност; осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ******************* да заплати на М. И. Д. сумата от 1 278,23 евро с левова равностойност 2 500 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от м.01.2024г. до м.03.2026г., изразяващи се в душевен дискомфорт, притеснение, стрес, социална изолация, безсъние, вследствие на противоправно поведение на служители на ответното дружество, които осъществявали контакт с ищеца с призиви да погаси задълженията си по сключения с ************** договор за кредит, респективно да сключат споразумение за погасяване на задълженията, след като притезанията по изпълнителен лист, издаден на 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС били погасени поради изтекъл давностен срок.

Ищецът твърди, че на 22.07.2008г. сключил договор за кредит с **************, задълженията по който спрял да погасява редовно и своевременно през 2010г. Посочва, че по инициатива на кредитодателя на 28.02.2013г. били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС, по силата на които бил осъден да 2 заплати на кредитната институция сумата от 18 072,40 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2013г. до окончателното погасяване, сумата от 60,00 лв. – такса, сумата в размер на 1 706,74 лв. – договорна лихва, за периода от м.07.2012г. до 21.02.2013г., сумата от 417,65 лв. – наказателна лихва, за периода от м.11.2012г. до 21.02.2013д., както и сумата от 1057,70 лв. – разноски по гражданското дело. Въз основа на така издадения изпълнителен титул и за удовлетворяване паричното притезание на взискателя било образувано изп.д. № 2013***0401340 по описа на ЧСИ Д. В.. Поддържа, че последното изпълнително действие по делото датирало от 17.12.2013г., като през 2018г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че вземанията, удостоверени в процесния изпълнителен лист, са погасени през 2018г. поради изтекла погасителна давност. Навежда твърдения, че от 2024г. служители на ******************* се свързали с ищеца, представяйки ответника за кредитор по въпросния изпълнителен лист и настоявайки задълженията по договора за кредит да бъдат погасени, респективно да се сключи споразумение за погасяване. Описва, че вследствие на тези противоправни обаждания и писма, с които се претендират процесните суми, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевен дискомфорт, стрес, притеснение и социална изолираност, чувство за малоценност. Моли за уважаване на исковите претенции.

3

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че по силата на договор за цесия от 19.03.2020г. е придобил вземанията, произтичащи от сключения с ************** договор за кредит. Признава установителния иск с доводи, че правото на принудително изпълнение на процесните притезания е погасено по давност. Оспорва исковата претенция за обезвреда на неимуществените вреди с аргументи, че липсва противоправно поведение от страна на неговите служители, както и причинно-следствена връзка между тяхното поведение и твърдените вредоносни последици. Поддържа, че дейностите по извънсъдебно уреждане на отношенията с длъжници, неизпълняващи свои кредитни задължения, в това число и досежно вземания, погасени поради изтекъл давностен срок, са допустими и законосъобразни. Моли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като не е дал повод за завеждането на делото. В условията на евентуалност възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение с доводи, че е прекомерен.

В съдебно заседание ищецът М. И. Д., редовно призован, се явява лично, и се представлява от адвокат Т., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответникът ******************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., 4 който поддържа отговора на исковата молба, признава предявената искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК и моли за отхвърляне на осъдителната претенция с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването по ч.гр.д. № 7937/2013г. по описа на СРС, 34-ти състав на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 28.02.2013г., и въз основа на който е било образувано изп.дело № 2013***0401340 по описа на ЧСИ Д. В., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, 5 районна на СГС. Няма спор между страните, че изпълнителното дело е прекратено с постановление от 02.08.2018г. в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и е влязло в сила на 04.09.2018г. По изложеното предявения отрицателен установителен иск е допустим за разглеждане по същество. Ищецът се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност, начиная от последното изпълнително действие по изпълнителното дело – на 17.12.2013г. и изтекла на 17.12.2018г., юридически факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание – заповедта за незабавно изпълнение. Освен това обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено не е пречка за предявяване на иска, доколкото изпълнителния титул е на разположение на ответника като кредитор, дори и неизтеглен по негови твърдения от кориците на изпълнителното дело и той винаги може да го предяви за събиране на сумите за които е издаден. По изложеното иска е допустим.

Отвеникът не оспорва твърденията на ищеца, че петгодишния давностен срок е изтекъл, тоест не се спори по осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства по предявения отрицателен установителен иск от ищеца, поради и което с оглед процесуална икономия съдът не ще обсъжда този иск по същество.

По всичко гореизложено така предявения отрицателен установителен иск съдът намира за доказан по основание и 6 размер, поради което следва да бъде уважен.

Следва да бъде разгледан и коментиран по същество предявения от ищеца срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ******************* да заплати на М. И. Д. сумата от 1 278,23 евро с левова равностойност 2 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода от м.01.2024г. до м.03.2026г., изразяващи се в душевен дискомфорт, притеснение, стрес, социална изолация, безсъние, вследствие на противоправно поведение на служители на ответното дружество, които осъществявали контакт с ищеца с призиви да погаси задълженията си по сключения с ************** договор за кредит, респективно да сключат споразумение за погасяване на задълженията, след като притезанията по изпълнителен лист, издаден на 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС са погасени по давност.

По този иск в доказателствена тежест на ищеца бе да установи деяние /действие или бездействие/, съставляващо противоправно поведение на служители на ответното дружество, произлезли вреди за ищеца в причинноследствена връзка с деянието, вида и характера на вредите.

По този иск не се спори, а и съдът е отделил с определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК релевантните за спора факти и обстоятелства, както за 7 осъдителния, така и за предявения установителен иск, че по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени на 28.02.2013г. по ч.гр.д. № 7937/2013г. на СРС, М.

И. Д. е осъден да заплати на ************** сумата от 18 072,40 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 22.02.2013г. до окончателното погасяване, сумата от 60 лв. – такса, 1 706,74 лв. – договорна лихва за периода от м.07.2012г. до 21.02.2013г., сумата от 417,65 лв. – наказателна лихва за периода от м.11.2012г. до 21.02.2013д., както и сумата от 1057,70 лв. – разноски по гражданското дело; че въз основа на така издадения изпълнителен титул е образувано изп.д. № № 2013***0401340 по описа на ЧСИ Д.

В., че в хода на производството – след 17.12.2013г. не са извършвани изпълнителни действия, че изпълнителното дело е прекратено през 2018г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не се спори и че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на ответника по силата на договор за прехвърляне на вземания от 19.03.2020г., поради което именно той е пасивно легитимиран до отговаря по иска.

За установяване на извършените по твърдения на ищеца деяния и произлезлите във връзка с тях вреди за ищеца по делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Х.З.П., съсед на ищеца от 2004г. В показанията си свидетелят възпоризвежда, че с ищеца поддържа постоянни контакти.

8

Когато се говорело пред вратата на апартамента на ищеца чувал разговорите. В тази връзка посочва, че преди около две години, поглеждайки през ключалката, възприел двама мъже, които на висок тон обсъждали със съпругата на ищеца, че той бил осъден, че трябвало да плати, че ако не плати ще му вземат покъщината и ще опишат имуществото му. Свидетелят посочва, че тези посещения се отразили много на психиката на ищеца, а и същият имал здравословни проблеми, отключил диабет, глаукома.

Ищецът бил променен, постоянно улисан, споделял че му звънят по телефона, постоянно го притеснявали да заплати парите. Свидетелят не възприел кои са лицата посетили имота на ищеца. Не чул имена и лицата да се представят.

Съдът намира така предявената осъдителна претенция за недоказана по основание. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено пряко деликтно увреждане. Не се търси вина у възложителя на работата.

Ответникът по иска не може да прави възражение, че не е виновен за вредите, но може да възразява, че негов работник или служител, на който е възложил работата, не е виновен. Ако изпълнителят на възложената работа няма вина за настъпилото увреждане, той няма и лична виновна отговорност спрямо увредения по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

От това следва, че не възниква изобщо и отговорност за възложителя. В този случай тежестта да обори презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД е за възложителя на работа /ответник по иска/.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75c6adc2-b19a-4fb9-b715-911d0d2c6450