Решение № 174 от 27.11.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. К., 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20235100500268 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С решение № 196/18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 240/2023г., М.ският районен съд е отхвърлил искането да бъде признат за установен по смисъла на чл.3, ал.2, във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на Националния осигурителен институт, Териториално поделение, гр. К., трудов стаж на М. С. М., с ЕГН **********, за периодите 01.03.1985 г. до 30.04.1985 г. и 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. в ТПК „И.“, гр. М., на длъжност „*******“ или общо 1 година и 2 месеца, като неоснователен.

Настоящото въззивно производство е образувано по депозирана чрез процесуален представител от ищцата в първоинстанционното производство М. С. М. въззивна жалба. С нея първоинстанционното решение се жали като неправилно, като изложените съображения се свеждат до неговата необоснованост - като постановено при игнориране на доказателствата по делото. Твърди се в този аспект, че представените по делото писмени доказателства- удостоверения, доказвали, че ведомостите и другите книжа, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж при ПТК “И.“ -М. били изгубени или унищожени. Тези факти ищцата доказала по делото и с разпитаните по нейно искане свидетели. С въззивната жалба се иска решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което бъде уважен изцяло предявеният иск за признаване на трудов стаж на ищцата М.М.. Не се претендира присъждане на разноски.

В срока и по реда чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозиран отговор на въззивната жалба от 1 ответника по същата - ТП на НОИ-К., в който са изложени съображения за неоснователността й. Твърди се, че по делото не били представени никакви писмени доказателства измежду посочените в разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т.1- 9 от ЗУТОССР, които да са издадени от работодателя на ищцата в периода на придобиване на претендирания трудов стаж и да касаят съществуването на този стаж. В този смисъл се твърди, че тъй като отсъствали документи, установяващи вероятността на трудовия стаж по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, то и допускането на свидетелски показания за установяване на трудов стаж се явявало недопустимо в производството.

В съдебно заседание, жалбодателят М. С. М., редовно призована чрез процесуалния си представител адв. Р. Х., нe се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата - ТП на НОИ, гр. К., чрез процесуалния си представител –юрисконсулт, оспорва въззивната жалба по изложените в депозирания отговор съображения.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на предявен от М. С. М. от гр. М. против ТП на НОИ, гр. К., иск с правно основание чл.3, ал.1, във вр. с чл.1, ал.1,т.3 от ЗУТОССР, с който цели да бъде установен по отношение на ответника трудов стаж като „*********“ на ТПК „И.“, гр. М., за периода 01.03.1985 г. до 30.04.1985 г. и 01.01.1988 г.- до 31.12.1988 г.

Към исковата молба ищцата е приложила Удостоверение/обр. УП-1 / № 5506-082825#1/11.12.2018 г. на ТП на НОИ-К., от прочита на което се установява, че лицето М. С.

М. е работило при работодателя ТПК „И.“ –М. в периоди, различни от посочените в исковата молба, а именно от 01.08.1987г. до 31.12.1987г. и от 01.01.1989г. до 30.06.1989г., като за търсения период 01.01.1988г. до 31.12.1988 г. изрично е посочено, че работодателят не е предал разплащателни ведомости.

Прието по делото, след дадените на страната указания, е и Удостоверение обр. УП– 17 / № 5506-08- 2752#1/19.06.2023г., издадено от ТП на НОИ- К., от прочита на което се установява, че в осигурителния архив липсват писмени данни за положен от ищцата при осигурителя ТПК “И.“-М. трудов /осигурителен стаж за претендирания период 01.03.1985 г. до 30.04.1985г. Изрично е посочено в удостоверението, че с Протокол № 4/28.08.2012 г. е извършена процедура по изземване на наличната на осигурителя ТПК “И.“-М. документация, като за претендирания период от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г. е констатирано, че липсват ведомости за заплати и трудовоправни документи.

В производството са снети показанията на двама свидетели, всеки от които е установил, че през процесните периоди е полагал труд при същия работодател и осигурител – ТПК „И.“-М..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на 2 първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да разпростре проверката си за валидност на решението изцяло, а за допустимост на решението само в обжалваната част. В смисъл на посоченото, атакуваното в производството решение се явява валидно и допустимо. А относно правилността му, въззивният съд съобрази следното :

За да постанови обжалваното в това производство решение, първоинстанционният съд е приел иска за недоказан, като е приел по делото отсъствие на изискуемите се надлежни писмени доказателства по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР, поради което и не е кредитирал и събраните по делото свидетелски показания. Настоящата инстанция намира този извод за правилен. Съгласно цитираната норма, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Макар и неизчерпателно посочени в чл.6, ал.2 от закона необходимите писмени доказателства следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания, а именно: трябва да са издадени от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, и при това те трябва да са издадени по време на полагане на самия стаж, за да бъдат предпоставка за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж. Разбира се, съгласно съдебната практика, обективирана и в Определение № 34/16.01.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 5428/2016 г., IV г. о., ГК на ВКС, във всеки отделен казус преценката следва да бъде извършена конкретно.

И при извършената в настоящото производство конкретна преценка, безспорно се налага извода, че в производство определено не са представени писмени доказателства, отговарящи на поставените кумулативни изисквания, и които да могат да установят вероятността на полагане на търсения от ищцата трудов стаж. И при извършената конкретна проверка, представеното и прието по делото писмено доказателство- удостоверение – обр.УПИ-17, издадено от ответника на 19.06.2023 г. и при това в качеството му на орган, приемащ и съхраняващ разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, определено не може да бъде квалифицирано като такова по смисъла на ал.1 на чл.6 от закона, установяващо вероятност на претендирания трудов стаж, защото не е издадено от работодателя, при който е придобит стажът и при това по време на полагане на самия стаж. Тази констатация определено води и до извод, че при отсъствие на т.н. „писмено начало”, недопустимо е изобщо в производството да бъдат допускани свидетели, да бъдат снемани и кредитирани техните показания, макар и същите в казуса да отговарят на изискванията на ал.4 на чл.6 от закона.

Казаното до тук обосновава и правилността на атакуваното първоинстанционно решение, което пък налага неговото потвърждаване.

И при този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗУТОССР, заплащане на държавни такси и разноски в производството не се дължи.

3

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196/18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 240/2023г. по описа на М.ския районен съд

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4