Определение № 1083 от 07.10.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 643/2024
- Вид
- Определение № 1083
- Подписан
- 07.10.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- Захарин Панайотов Захариев, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.8, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.377, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 463 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1083 гр. Бургас, 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Захарин П. Захариев
Членове:
МАРТИН Р. БАЕВ
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора С. Т. Ч. като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600643 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.377, ал.2 от НПК.
Образувано е по повод частен протест от прокурор при Районна прокуратура- гр. Бургас срещу разпореждане № 363 от 19.04.2024г., постановено по АНД № 207/2024 г. по описа на Районен съд-гр.Несебър, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, приемайки, че не са налице основанията на чл.78а от НК.
В протеста е изразено становище за неправилност на съдебния акт.
Според държавния обвинител разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК (според която влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България), била обща и поради това процедурата по признаване на чуждестранни съдебни актове била доразвита в специалния Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода. Анализирайки предвидената процедура се 1 достигало до извод, че за да се вземе предвид дадено осъждане на едно лице в чужбина, следвало съответният съдебен акт най-напред да бъде признат от българските компетентни органи по надлежния ред.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона, прие следното:
Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в преклузивния 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимиран субект, и пред надлежния съд. Разгледан по същество обаче, протестът е изцяло неоснователен.
Съдебното производство по АНД № 207/2024 г. по описа на Районен съд-гр.Несебър е било образувано по внесено на 17.04.2024 г. постановление с предложение по чл.375 от НПК за освобождаване на А. Д. К., ЕГН **********, от наказателна отговорност за извършено на 21.07.2021г. престъпление по чл.131, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. С атакуваното пред настоящата инстанция разпореждане съдията-докладчик е констатирал, че съгласно изисканата след образуване на делото пред районния съд справка за съдимост (от Централната автоматизирана информационна система /ЦАИС/ „Съдебен статус“), обвиняемият К. бил многократно осъждан във Федерална република Германия, за което му били налагани различни наказания, включително и „Лишаване от свобода“, наложено с постановена на 08.06.2020г. присъда. Това обстоятелство се явявало пречка за приложението на чл.78а от НК, поради което със същото разпореждане прекратил съдебното производство и върнал делото на Районна прокуратура-Бургас.
Въззивният съд намира, че съдебното производство правилно е прекратено. Прокурорът не е положил необходимите усилия да събере всички данни относно осъжданията на обвиняемия, като се е задоволил единствено да се позове на справка за съдимостта на К., датираща от 14.10.2021г., и обхващаща единствено осъжданията му в Република България. От изисканата в съдебното производство справка за съдимост обаче, съдържаща данни от Европейската информационна система за съдимост – ECRIS, е видно, че К. в действителност е бил осъждан многократно във Федерална република Германия, като на 08.06.2020г. му е било наложено наказание „Лишаване от 2 свобода“ за срок от 7 месеца за извършено от него престъпление „шофиране в нетрезво състояние“. Това осъждане се явява обективна пречка за приложението на института по чл.78а от НК, тъй като не е налице изискването на б. „б“, ал.1 на същия член, а именно деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност. Възраженията на прокурора, че за да се вземе предвид присъда, постановена в друга държава-членка е необходимо най-напред да се премине през процедурата, предвидена в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, са неоснователни. Съгласно чл.8, ал.2 НК, с който се транспонира Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от 24.07.2008 г., влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Рамковото решение има за цел да гарантира, че националните присъди и присъдите, постановени в други държави членки, се ползват с едни и същи правни последици.
Правилото на чл.8, ал.2 от НК е приложимо независимо от това дали присъдите, постановени в Германия в конкретния случай, са признати по реда на чл. 463 и сл. от НПК, или по посочения от прокурора „специален“ закон за признаване на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода.
Именно в този смисъл е Решение от 21.09.2017 г. на СЕС по дело № С – 171/2016г., с което е прието, че е недопустимо вземането предвид на присъдата на чуждата държава – членка да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда. Такава присъда трябва да бъде зачетена от българския съд като факт с процесуално и материалноправно значение към момента на нейното влизане в сила. Даденото от Съда на Европейския съюз тълкувание сочи, че правилно първоинстанционният съд е отчел факта на осъждането на К. в Германия като пречка за приложението на чл.78а от НК, макар и присъдата на немския съд да не е преминала производство по екзекватура в Република България. Тази присъда е постановена в държава-членка на ЕС, касае деяние, което е обявено за наказуемо и по българското законодателство и има значение за преценката при обсъждане приложението на чл.78а от НК, поради което Районен съдгр.Несебър законосъобразно е прекратил съдебното производство по АНД № 3
207/2024г., в изпълнение на задълженията си по чл.377, ал.1 от НПК.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.377, ал.2 вр. чл.345, ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 363 от 19.04.2024г., постановено по АНД № 207/2024г. по описа на Районен съд-гр.Несебър.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4